Прочетох при Емелика за него. За синия синигер. И както обикновено, почаках да му дойде часът. Миналата седмица успях да ги завърша. Един голям син синигер и един малък.






Синият синигер е здраво стъпил на земята. Срещам го често в града. Обикновен син синигер. Като лимончета със синкави перца са, толкова жизнерадостни птички. Сега прочетох, че голям синигер е официалното название на птичката чичопей - 

Мъжките и женските синигери се различават по черната ивица, разделяща корема им, която е по-тясна при женските и по-широка при мъжките. Младите синигери имат едва забележима такава ивица.

Големият синигер е смел и любопитен. Ако седите например неподвижно в беседка в парка, може да кацне дори върху вас. Сутрин се събужда преди другите птици и целият му ден минава в търсене на храна. Синигерите често се придвижват на малки групички. Звуците, които издават, са весели и разнообразни. Големият синигер е една от най-издръжливите на зимни студове птици. Само в дни, в които вали сняг, той сякаш изчезва. Ако в такъв ден чуете песента му, това е сигурен белег, че снегът е спрял.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%80

е изцяло син и много по-малък. Коремчито е също синьо и не изпъчено. Никакви други багри, само нюанси на синьо. Орнитолозите считат, че е изчезнал вече вид.
А твоите синигерчета сякяш подканят: " Чичо пей, чичо пей!"

всъщност ти го беше написала и сега си го припомних, видях си и коментара - моите опити са за обикновени сини синигери, остава този син като мънисто против зло синигер, тук си съхранявам твоето описание - забравяаам, чеде :)
"У нас наричат син синигер или принц птичето колкото половин врабче със синя главица и жълто коремче. Високопланинският син синигер е само с нюанси на синьо – от много светло на гърдичките и преливащо потъмняващо, но оставащо искрящо по цялото телце до тъмно при очертаващите окраски, крачетата и човката. Прилича на австралийския малюр, но се различава по него по разпределението на светлото и тъмното оперение. При малюра светлото е под очетата и на главицата. А и опашката и човката му са по дълги. Може да се обърка и със синята сойка, но тя е доста по-голяма или с бяло-синята лазоревка, която пък е по-коремчеста, като врабчетата. Нашият син синигер вече не се среща според орнитолозите и е останал само в преданията. Старите хора още помнят думите на предците си: „Дойде ли синият синигер, готви се за сурови времена, но и за големи промени, за нещо ново. “ Ето, че дойде. Той е като бялата лястовица, но с много по-голяма символика. Ако имате късмет може да срещнете из ниските храсталаци и синьото орехче – много дружелюбно птиче. Говорите ли му по-дълго, ще ви гледа и слуша и пак ще очаква среща. Дори ще поприказва с неговото си забързано цвърчене. И водица ще пийне от ръката, когато е суша. Пък погледа му един закачлив, игрив…
07–09–2023"