Великолепен месец беше септември. Обожавам времето му, мекото му слънце, прохладните утра, вятърът, който носи есенен полъх и обрамчва в листа силуетите на дните, които изчезват в бързо спускащите се нощи Светкавично изчезват. Профучават! Все едно някъде раздават безплатни корони за всеки един ден от септември...Аз бих раздавала! Само да продължат, да се върнат...Няма връщане. Затова пък имам стотици снимки с този септември.



гроздоберът бе голяма част от месеца, тази година бялото грозде никак не го бива, но за сметка на това черното е идеално




тази  стара къща e свърталище на стотици гълъби, като останала в миналия век, нищо не е пипано по нея от сто години - така ми се стори





прекрасна фасада, много харесвам къщите по Богориди, само да не бяха тия климатици - като брадавици 



клуб до мястото, където отседнахме в Бургас, развесели ме названието :)



плажът преди десетина дни, гаргите си го цепят с гларусите - големи нашественици са



сянката, вградена във вълна*...снимката ме върна в част от стихотворение, написано преди години



индийският люляк в парка "Пети октомери" - цъфти до небето и до самия ръб на септември, прелива в октомври



един петел успях да завърша между всичките пътувания и битови задължения



един жираф - даже жирафа ми се струва - се присъедини към стадото



Сливите вече са от вчера - правих сладко от сини сливи и орехи, да ознаменувам октомври - това сладко е поезия и музика едновремнно! 

Аз, която се фукаше, че реди кестен по кестен на перваза и толкова - това и е зимнината...Вече преразглеждам концепцията си, Може да са съвсем малки моите количества и бурканчетата ми да хващат по една лъжичка, но вече знам, че всеки буркан зимнина е затворено лято за зимата :)
Сякаш все повече ми се иска да имам мноого лято за зимата :)

*
Пяна

Сянката оставила е там

литнали са сенките чадърени

Плажът пуст е,
плажът днес е сам
и водата го целува хлъзгаво.

Сянката, вградена във вълна,
блъска се в сърцето на морето
и върти се,
и върти кръвта,
и я връща и
я прави крепостна
в тази цитадела от вълни,
в тази гневна,
в тази нежна цялост.
Сянката я дърпа
и боли,
и я прави изначална...

пяна.

На едно място събрани дълголетие /къщите/, вкусна храна, слънце, плаж и цветове - наистина "оптимистичен пост" )))

Благодаря! Мисля си, че за тези вече седемнайсет години и хиляди текстове тук, почти нямам песимистична публикация, с много малки изключения...Толкова много е черното, отровното, грозното, че се надявам, все пак да пръскам малко бяло - ама блажно бяло, ако просто смесваме бялото с черно - винаги става сиво...КОето не е голямо постижениие :) Та малко бели пръски! Ако ще и пяна да е ;*