От осми насам се поразхлади, та успях да довърша някои захванати и зарязани пилци и да направя няколко нови заготовки. Липсваше ми работата с папиемашето, така ме поглъща като се занимавам, че всичко изчезва. Морето го прави това. Когато съм на морето, не мисля за никакви неща - все едно ми прибира грижите, отвлича тревогите. Морето е най-любимото ми дело. Сетих се за едно стихотворение на Марин Сореску като написах "Дело"

 

Ако можех,
друго не бих направил,
освен дъбова пейка
посред морето.

 

Огромна и здрава,
от гладък дъб -
и върху нея
да почиват при буря
по-страхливите чайки,
рибките
да постоят, да побъбрят,
да споделят по нещо.

 

Вятърът да си отдъхне
на моята пейка
и да ми каже:
„Нищо хубаво
в живота си не направи,
освен тази дъбова пейка,
дето я сложи насред морето!“

 

Да, добре го измислих.
С радост бих я направил.
Главата си бих подпрял с ръце,
бих седнал там -
в центъра на сърцето.

 

В центъра на сърцето си седнала, правя тези пилета. Колибрита, кълвачи, някакви закръглени, тромави, весели папагалоподобни екземпляри. Използвам всички хартии, които ми попаднат - напоследък целево и поименно ползвам пликовете и опаковките от пратки и подаръци за основа на фигурката - за да върна към хората опаковката съвсем друга. Фокус-мокус. Вълшебнича по малко :)

 
пилето е за една приятелка, едно чудесно раче, още малко по крачетата трябва да се поработи :)



кълвачът може да преместя върху кора, засега му направих постамент от ролка

 

 колибрито си чака цветето, ще трябва да е по-голямо, над двайсет сантиметра - амбициозно дело :)

 

Днес имаше един нисък изгрев, промъкнал се под облачна стена. Лястовиците се премятаха високо-високо преди да излезе слънцето, а гълъбите делово летяха по сутрешните си задачи...Един такъв делови гълъб е Смутен-Засрамен, може да се опитам да го направя. Герой от книжката на Андре Мороа. "Страната на хилядите желания".  В  последните десет минути успях да объркам автора и с Марсел Еме и с Морис Дрюон :) 

 

чудновати са ти пиленцата Доре! Нека да са за радост! Творчеството зарежда и най-вече онова мъниче, което се появява изпод ръцете ти! А от дъбовата пейка наистина има смисъл и нужда от почивка, почивка от ежедневните грижи и пренасяне в един малък зареждащ свят!

Любимо ми е стихотворението - като поезия и като философия. Ако имате път насам, ще се радвам да ви дам някое пиле, вие сте добри стопани, грижите се със сърце за своите ниви. :)