заглавието на публикацията е взаимствано от сборник с разкази на Васил Попов, издаден ноември 1970 г.

Защото е по-лесно.  Вече измислено, вече написано.  При това абсолютно в целта - стрела в центъра на мишената... и защото е сардонично, не просто саркастично изражение на отношение.

Какво за август? Просто извън новините - доколкото ми е възможно да се държа без да се влияя от тв и радио дори, макар да стигат до мен, няма как, все пак общувам с отделни хора, по малко, доколкото е възможно рядко, доколкото е възможно избягвам коментари по теми, набивани с чук и пирон в главите.

Бяхме на едно красиво място, отделно място. Трудно е да се създадат, бъдат и пребъдат в нашата страна подобни места, но не невъзможно. Предизвикателство. Голямо. Доказателство за воля и търпение, за дух....парите ясно.



Така заквасихме август с прекрасно вино и особен дух на свобода. Дъх, който нямаше нищо общо с морето.



Морето ми липсва. Все по-често път до София, все по-рядко Бургас.



Вчера получих сборника " Това красиво човечество", а оня ден гледахме "Опенхаймер" - на пръв поглед нищо общо. Само на пръв поглед!



Дори не ми е мъчно за красивото човечество. Вече. Умно и красиво! Все по-красиво...Жалко.

Лятото е непобедимо. Лятото се завърна днес, след 12, след внезапната, рязка есен, вклинила се в жегата, откъснала ни от летаргията, поосвестила за няколко часа морното потно ежедневие, дарила прохлада. Прохлада. 





разходка с рошльото по обяд, при температура 20 градуса - това си беше човешко преживяване, голям човек е старото момче

  поколебах се дали да добавя и тази случайна снимка, получила се днес - ако все пак някой познае какво  и къде е щракнал телефонът - има поне едно пиле от мен! :)

Забравихме се. Поздрави!