Последният ден на юли - скришен изгрев, последван от също такъв тих и кротък, продължителен дъжд. Ни следа от вездесъщото безмлостно слънце, което се изсипваше върху клетите ни глави почти три седмици - всеки ден съм навън и буквално газех гореща река в следобедните часове, Стъпваш в горещ вятър - асфалтът бе така нагрят, че ми пареше през подметките. Екстремални преживявания, доста изтощителни. В петък вече стигнахме до лозето - не бяхме ходили три седмици от други дела и, разбира се, там нещата не бяха съвсем добре. - хванало е разни неприятни зарази. Дивихме се малко как при тези жеги се е изхитрило да се докара така, но ей на - мана си е навлякло, сиво гниене - проблеми, свързани по-скоро с дъждвни периоди, нежели с адски жеги. Жегите по принцип добре му понасят. Понапръскахме с нещо като антибиотик за лозя. Вчера отидохме вече по-подготвени да повторим пръскането. Преди две години поисках за рождения ден нова пръскачка, че старата сдаде багажа. Синът се почуди, но ми купи пожеланата тевхника. Уви, не изкара и един сезон въпросното пръскало, прецака се почти веднага. Може и до късмет да е, но последните години техниката  като цяло не става. Мислехме да се връщаме към старите медни пръскачки на дядовците ни, но тъй като останаха буквално няколко декара лозя, справяме се и с малки ръчни пръскала. Тая година така. От опит знам, че най-добре е да се пръска със син камък и сяра, препаратите са все по-слаби и не вършат никаква работа, но все няма време за правене на разтворите, все бързаме и уж по лесния начин... Макар да знаем кое е лекарството, мъчим лозето с модерни и безсилни препарати.












не съм правила нови пиленца, тези бяха в един джоб на раницата ми, нося ги като една леля Тиквичка, вместо бонбони



и една костенурка с размер на охлюв, за разнообразие - пък шарена - за забележителност!

Да добавя и снимка на москвичa, срещата с който ни развесели в петък - същият модел като оня в "Два диоптъра далекогледство" -   407
"Ако някой ти каже лоша дума за москвича, да знаеш - от завист ще е! "  

Този, който ни размина беше в идеална форма! Има си делнични героични хора, за радост и утеха.. Днес пак ми разказаха нещо  - уверявам се има хора, които творят добро, заради самото добро...И изобщо не държат да ги знаят.

Трябва ли да се афишират?!
За тях трябват само сърце, очи и ... обич.
Прекрасна си, прекрасна Доре!

тъкмо се прибираме от едно такова невероятно място :) Така добре поддържано, с толкова търпение и вложения на всякакви ресурси :) Хвала на редките люде, които отстояват и устояват - и обич трябва, да.