Дядо ми носеше таке. Смътно си го спомням, навремето в плодосушилнята, с манта и таке на главата. Дядо беше иноватор, Има няколко патента и изобщо обичаше да използва всичко - да не оставя нищо да се хаби, да няма микакъв боклук. Плодовете - от костилките до дръжките, пиперките - до семките. Татко често ми казваше, че Пинокио ядял печените/пържените чушки, заедно със семките - много полезни били. Над входа на плодосушилнята имаше голям надпис - "От корена до върха" . Детството ми е пълно с аромати - от странджански мерудии, през пестили до анасонова ракия . Генът е голям бъбривец, особено откак съм се заинатила да използвам всички хартийки, телчета, клечици и тем подобни, уж ненужни, дреболии. Мисля, че дядо би се радвал да научи за моето безотпадно занимание. Все още не е производство! Той имаше цех в двора на къщата. Сега къщата я няма, а цехът стои. Брат ми казва, че няма как да го махнат, ако се наложи, ще трябва да го взривяват. Така са се изливали основите - да векува.

Заинатих се да правя магнитчета - слънчогледи. Голяма играчка! Правя листенца, подреждам ги, те падат, аз пак ги натискам, те пак падат...и така - занимавка невероятно разхлаждаща в жегите. Обаче си взех въздух и пак! И пак. И днес вече що-годе ми се получи едно слънчогледче, после още едно, и сега ги суша трите.. Не са съвършени, има какво да се желае, важното е, че началото е сложено. Раздадох първите магнити, щях да нося в една книжарница, но не останаха, та ще се постарая да направя още.



Откак се занимавам с пилетата, събрах толкова истории около тях, че може отделна книжка да се напише. Най-ме радва, че хората, на които съм подарила, също вече имат собствени истории. Има една работа, дето не я знаем, една голяаама обща тайна и това някак ме кара да се усмихвам внезапно, само като се сетя, че всичко е свързано с невидими кончета. Видимо и невидимо, горе и долу, жива природа и изкуство...опити за такова :) Съучастничество е това. Съучастие.







Ей това пиле се опитах да наподобя, моето подражателче маалко ми заприлича на кълвач ,  най вечем заради тюбетейката. Такето :)

твоите безотпадни "занимавки", прекрасна Доре. Продължаваш делото му.
Имаш и съзаклятници:), тъй че - готви се за производство:).

че много ми хареса ц е л и я пост.
Тези слъчогледчета са като малки слънчица! Греят като теб!

Да се радват, че ги носим в клетките си, в умовете и сърцата, повтаряме ги. Стигаме някак в един момент. Благодаря за съмишленичеството! Голяма жега е напоследък, но така се кове - и търпение, и воля...трудно трябва да е :)

Стана ми много топло и приятно от разказа ти за твоя дядо. Май си му одрала кожата:)
И си помислих дали пък не ги вижда отнякъде, не им се радва на тези толкова хубави твои слънчогледчета...наистина са станали много сполучливи!
И тюбетейката е едно към едно! Поздравления!
Прегръдка, Доре!

видях, че си ни нарекла "съмишленици", а ние сме съзаклятници в името на доброто и красотата:).
Прекрасна и слънчева си!

Вярно е, че приличам на татковия род, по-скоро на татко съм се метнала, съответно и на дядо - в детството си е бил свинепас! Няма образование, още на пет е бил изпратен да пасе свинете - едни полудиви шарени странджански прасета. КАто ме питат за биография, гордо отговарям, че съм потомка на перачка и свинепас! Истински, не от приказки. Макар да е и приказка. "Магарешката кожа", например.

както ви харесва! Съзаклятници, съучастници, ако не добротворци, добронамерени във всеки случай :)