Трудно е със заглавията, обикновено писането ми отнема няколко минути, но заглавието може да се закучи. Да не иска да се измисля, да се крие, да не ме улеснява...Обикновено се навървят тъй дълги, че не стига мястото, днес пак щеше да се проточи, но набързо го окастрих.
Раничко тръгваме, обикновено преди слънцето, но то става все по-рано, и по-рано и вечно срещу него пътуваме. Пътуващи слънчогледи ;) Днес вече в нивите наоколо бяха изгрели същински слънчогледи. Първо видях лавандулата - прекрасна е, юни е нейното място, нейното време. Обаче няма как да се спре - ни отбивчица, ни дявол...До нея имаше слънчогледова нива - още зелeна, но скоро, до края на седмицата ще се отворят. После още лавандула и още няколко слънчогледови ниви без шанс да се спре, и вече съвсем до нашата цел - минутка за слънчогледи!



обичам да се подреждам сред тях, да съм в редичката и да зяпам възхитено слънцето

Пристигнахме преди седем - имах малко работа по лозето, събирах черници, плевих, чистих, но най-вече инспектирах...Там ли ми е пилето? Нямаше ми го пилето! Намерих го разпертушинено в тревата под дървото.



Сега! Имам две основни версии -някоя котка се е качила да  провери от любопитство - йооо, какво е това нещо? - и се е заиграла. Другата ми версия е някое живо пиле да го е измъкнало и кълвало - я сврака някоя, я друга такава драка! 



Оставих друго едно - малко по-високо - на два метра над земята. Интересно ми е дали ще го сполети същата съдба. Това разчепканото ще опитам да поправя



И защото ми позамириса на море предните дни - закарах си един морски летовник за снимки..Може би албатрос или друга някоя крайбрежна птица - не съм сигурна каква е, но добре позира ! 






това не го знам точно какво е, шарено пиле, направо с гнездото - има гнезденца тук-таме из лозята, натъквам се на тях понякога






петелът и кокошките се мотаеха по обичайно безлюдната уличка, волни, тъкмо закусваха черници като им се стоварихме и ги разтревожихме,, отгоре на всичко   се насочих право към тях  - не могат да сварят да бягат :) 



особено петелът, милото подплашено пернато - взима завоя като спринтьор, аз съм поне на двайсет метра! 




Лятото е на прага. Времето още не се е успокоило - току вали, гърми, трещи, святка се - ето и сега се е нагрочило, начумерило, над планината вали и мирише на дъжд! Хубавото е, че мирише и на липи! Тази година липите в Бургас ухаеха по-сладко и силно от старозагорските...И тук се усеща на места липовият парфюм, но не е каквото го знам, каквото може да бъде! 



възстановено пиле

Хубаво би било, експериментът с пилетата да се документира със скрита камера - няколко минутен документ от дивата или полудивата природа на една ръка разстояние от нас - поне докато я има )))

Няма да е зле, но ние ходим един път в седмицата и не знам дали ще намерим камерата другия път. Иначе оценявам идеята! Интересно ми е кой ми е разпертушинил пилето, дали това чучело се възприема като заплаха, конкуренция или просто дразнител в птичия свят:)