Тези дни май се завръща тържествено по юнските територии. Не е за сефте, от две-три години май се позадържа и дори си изкарва целия юни - вали, гърми, трещи, пече, прижуря - цялата майска палитра нестабилно време. А липите се изрониха още на топченца...Не знам дали е от студения май, дали нещо боледуват, но последните няколко години в града на липите почти не усещам липов аромат. Тук-там изгряват едни епизодични дървета - първата, която следя по пътя си, цъфна преди 24 май и вече прецъфтя. Още няколко помирисах оня ден - прекрасни дървета, в градината на баня Пиперка. Цъфтят и ухаят великолепно. Обаче повечето липи са без цвят...И това не е за първа година. Не знам какво им е, но от 2020 година липите нещо не са добре. Миналата седмица имаше три джазови вечери на античния форум, ходихме в събота - ходя, откак ги има, и най-приятно е да слушаш джаз сред липовия аромат, така и комарите си склонен да не забелязваш...Тази година само джаз, без липов съпровод - не е същото.



Миналата седмица реших, че мога да пробвам да направя магнитчета. Децата ми носят като пътуват насам-натам. Събирам ги, не ги слагам по хладилника, лепя ги по едни други метални части на полиците - да ги скрия, да не са така наптрапливи. Та опитах - беше ми много любопитно как ще се получат.
Направих няколко пиленца - естествено. Първо пиленца! 



Беше ми важно да успея да вградя магнита вътре - да не се вижда, а да се хваща магнитчето. Това си беше предизвикателство! 



В събота се понамножиха - сигурно десет часа правих магнити, в неделя също - този път на село, имахме работа, но следобеда валя и ми даде възможност и там да си поиграя...ПОвечето станаха :)



Обикновено като сме извън града, си търся подходящи дървени основи - някоя кора, пръчка - клонче по-точно. Установих че децата харесват пиленцата, които са закрепени върху клонки. Подарих първите, които направих на хора, на които се радвам да дам, защото знам, че те се радват  - две-три бяха само. Зъболекарката ми каза, че едно детенце не си е тръгнало, докато не му е дала моите пиленца. Бяха на брезово клонче. Зарадва ме!  Пак ще и направя. Голям проблем ми е закрепянето, защото никак не искам да лепя, но лека-полека, ще намеря начин, Засега ги хващам подвижно с тел, което не е достатъчно устойчиво.

ПОвече от два месеца си мъкна това парче от стар китук, чворест китук- беше в колата в кофата с ножиците поне месец, после на село - да го изчистя, много красиво е само по себе си парчето, като желязно е. Дупчиците в дървото използвах да прикрепя пилците :)



До късно снощи правих него. Трудно се закрепят фигурките- падат по двайсет пъти, докато успея да ги захвана, та маалко лепило все пак използвах - сега остава да му измисля основата - да не е зависимо от облягане. Да стои самостоятелно.
Може и още две-три пиленца да прехвърчат, от ония - невидимите :)