Вчера един зелен кълвач се стрелна пред очите ми и се загуби в клоните на дърветата - големи и зашумени черници по малката неасфалтирана уличка...Питах се откъде се взеха всички тези птици, които излизат изпод пръстите ми през последната година - стигнах до отговора, че една част от тях придойдоха именно от тези дворове, в които са лозята. за които се грижим. Те са пълни с птици. Невидими птици, които пеят, подсвиркват, чуруликат, надвикват се, отговарят си и само понякога позволяват да ги мерна, да ги зърна, да ги съзра за миг и да възкликна...Възклицания са тези косове, авлиги - два пъти съм виждала авлига, сойки, кълвачи, гугутки и всякакви други безименни, незнайни хвъркати твари...Гугутките са най-непредпазливи и най-видими, може би затова не съм правила гугутки, не ми се правят особено. Имах две заготовки за гугутки, които се превърнаха в два пауна през последните дни. Може би откак се върнахме от София миналата неделя, се залових с пауните. С трансформацията на гугутките. Преображението по празника на Св Дух. Заготовките бяха под ръка. Пауни видях да се разхождат на воля в Кремиковски манастир, а на село единият двор граничи с ферма за всякакви красиви пернати - пауни включително. Пауни прескачат в лозето ни като ги пуснат стопаните им - първият път като видях екзотичната птица, покатерена на полусрутения каменен дувар, гледката беше  незабравима...Помислих, че паунът е избягал и се шматка в нашия двор, защото се е объркал! :)



Само за снимка съм го курдисала сред лозето :) Направих хралупка от един стик на деорол, предполагам, че може и изцяло да е от хартия



Идеята ми винаги е била да опитам да смеся моите нещица с околното, да ги вкарам - така да се каже - в пейзажа, ако може незабележимо, съвсем органично - да си стоят там...За тази червеношийка намерих малка хралупка в една черница, оставих я там - мисля си, че няма да я намеря следващия път, но кой знае...


Недостатъкът им е, че са на основата на хартията. Предполагам, подложени на преки атмосферни набези - най-вече дъждове - след време ще се размекнат.




Това излезе от гугутските заготовки - първият паун ме умори дотам, че го бях зарязала почти без опашка и последните два дни поправях, прибавях, увеличавах, прилепвах, разкрасявахх...докато реших - стига! Важното беше да се баланскират фигурките така, че да стоят на крака! 


















По някакъв начин зеленият кълвач, който правих по Великден, се материализира пред очите ми в неделя. Няколко пъти го видях как прелита от дърво на дърво, за да съм убедена, че не греша...Такива срещи ме правят малко по-уверена в шепата, която ни държи :) Още едно кълваче правих - окраската на гръбчето му в действителност е малко по-жълто-зелена, нямам салфетки със същите отенъци и нюанси под ръка, 

Навремето и баща ми имаше лозе в покрайнините, но нямаше кой да го наследи, като желание. Мисля, че повече ходеше там да си почива )

за творчество, вдъхновено от природата.

Има един разказ на Йордан Радичков - в линка горе, може би един от най-добрите, посветени на лозе, в литературата.

Нашите лозя бяха 120 декара в началото - сега дали имат десет...Ако не друго - голяма съпротива и търпение си отгледахме в тази 25 годишна борба. Държавата е срещу, ако не си склонен на условията и...Но пък птиците са за! :)

Под твоите ръце всичко оживява, Доре - и думи, и хартиени птици. Всичко е толкова природно, естествено, чисто, толкова добро и красиво - идва ми да запея, тъй леко става на сърцето ми. Не спирай да омагьосваш с красиви описания и причудливи създания душите ни! Бъди благословена!

я виждам на следващия ден, по-следващия...Е, стига да не е някоя тропическа :) Тях още не съм виждала на живо! Зелен кълвач около двора изобщо не бях виждала до преди десетина дни! А авлигата оня ден - в четвъртък - като че по поръчка! Значи е вярно това - едно нещо трябва първо да поживее във въображението на човек, и се появява! И се случва! Става:) Благодаря, Вене! И ти!