Постинг
01.06.2023 10:49 -
Деца, пазете винаги детето...
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 2480 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2023 11:57
Прочетен: 2480 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 01.06.2023 11:57
и винаги го дръжте за ръка! *
Почвам с тези думи на Иван Теофилов от стихотворение, което съм припознала и осиновила :)
Кой, ако не детето спясява човека си в тъмни и мътни времена, кой пръв ще види птицата, катеричката между клоните, кой ще чуе славея в нощта, кой ще погледне към небето, когато прелита самолет, ако не детето в нас. Кой ще забрави бързо обидата, ще избърше с ръка удареното коляно и пак ще хукне навън...Кой ще се събужда с радостно предчувствие и нетърпение да вкуси от новия ден? Детето, кой друг!? Вярвам в спасителната за човешката душа мисия на детето и безкрайно ценя хора, които не са забравили, че са били деца. И колкото повече - толкова повече, разбира се!
Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек!
https://artday.bg/index.php/about/4310-2020-09-15-08-56-15
Думите са на Ерих Кестнер, но и мои, да, да - това е точно така!
Имам си една теория, че деца, които са имали щастливо детство, са по-склонни да го помнят! Да Го пазят, да обгрижват онова безгрижно дете, което са били тогава, да разбират околните, да влизат в положение, да са съпричастни. Да състрадават....Може и да е така, може и само щастливите деца да стават човеци...Не знам. Но знам, че всяко детство е щастливо - стига да имаш родители, да имаш дядо и най-вече - поне една баба, която да те обича. Пък другото, което дават парите, изобщо не ми се вижда така важно в онези зелени поляни на детството...
опитвам да украся очите на пилетата, да ги о-живя :) все още не особено успешно, пробвам всякакви начини да закрепя тези малки блестунки и да не падат!
Жирафчета две правих - сдобила се следпразнично с две кошнички от тапи шампанско. Отделно си поиграх с едни пилета, най-вече очите...Донесох си от Витоша две чудесни кори - най-големият ми подарък, просто бяха на пътя ми в един кът, все едно някой ги е отрязал и сложил точно там, да ги видя и взема! Може да са просто изрезки, но на мен ми стигат да пристроя някое пиле!
една мъничка лисичка - докато не и направя личен мъничък принц, съм я сложила на рамото на последния просто малък принц :)
И стихотворението на Иван Теофилов - като поздрав за всички, които са успели да си опазят детското любопитство, открития поглед, откритото сърце и яснотата на невинността!
Деца, преди да станем по-големи
и ние бяхме с вашите лица.
За вас е нищо, дявол да го вземе,
ала за нас това е златно време,
когато ние сме били деца.
Деца, в човек живеят сто човека,
докато той добие своето Аз.
Пътеката е същата пътека.
Вие бързате! Но става то полека
и се дължи на не един контраст.
Най-важното обаче сред детските си сфери
да минете с таланта на приказния маг.
Човек се блъска, търси доброто да намери
и в себе си намира – какво? – детето пак.
Деца, пазете винаги детето,
което сте, и занапред така!
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка.
Почвам с тези думи на Иван Теофилов от стихотворение, което съм припознала и осиновила :)
Кой, ако не детето спясява човека си в тъмни и мътни времена, кой пръв ще види птицата, катеричката между клоните, кой ще чуе славея в нощта, кой ще погледне към небето, когато прелита самолет, ако не детето в нас. Кой ще забрави бързо обидата, ще избърше с ръка удареното коляно и пак ще хукне навън...Кой ще се събужда с радостно предчувствие и нетърпение да вкуси от новия ден? Детето, кой друг!? Вярвам в спасителната за човешката душа мисия на детето и безкрайно ценя хора, които не са забравили, че са били деца. И колкото повече - толкова повече, разбира се!
Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек!
https://artday.bg/index.php/about/4310-2020-09-15-08-56-15
Думите са на Ерих Кестнер, но и мои, да, да - това е точно така!
Имам си една теория, че деца, които са имали щастливо детство, са по-склонни да го помнят! Да Го пазят, да обгрижват онова безгрижно дете, което са били тогава, да разбират околните, да влизат в положение, да са съпричастни. Да състрадават....Може и да е така, може и само щастливите деца да стават човеци...Не знам. Но знам, че всяко детство е щастливо - стига да имаш родители, да имаш дядо и най-вече - поне една баба, която да те обича. Пък другото, което дават парите, изобщо не ми се вижда така важно в онези зелени поляни на детството...
опитвам да украся очите на пилетата, да ги о-живя :) все още не особено успешно, пробвам всякакви начини да закрепя тези малки блестунки и да не падат!
Жирафчета две правих - сдобила се следпразнично с две кошнички от тапи шампанско. Отделно си поиграх с едни пилета, най-вече очите...Донесох си от Витоша две чудесни кори - най-големият ми подарък, просто бяха на пътя ми в един кът, все едно някой ги е отрязал и сложил точно там, да ги видя и взема! Може да са просто изрезки, но на мен ми стигат да пристроя някое пиле!
една мъничка лисичка - докато не и направя личен мъничък принц, съм я сложила на рамото на последния просто малък принц :)
И стихотворението на Иван Теофилов - като поздрав за всички, които са успели да си опазят детското любопитство, открития поглед, откритото сърце и яснотата на невинността!
Деца, преди да станем по-големи
и ние бяхме с вашите лица.
За вас е нищо, дявол да го вземе,
ала за нас това е златно време,
когато ние сме били деца.
Деца, в човек живеят сто човека,
докато той добие своето Аз.
Пътеката е същата пътека.
Вие бързате! Но става то полека
и се дължи на не един контраст.
Най-важното обаче сред детските си сфери
да минете с таланта на приказния маг.
Човек се блъска, търси доброто да намери
и в себе си намира – какво? – детето пак.
Деца, пазете винаги детето,
което сте, и занапред така!
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
