Заех се миналата седмица с осъществяването на зеления кълвач. Реализирането - тъй да се каже...( Ние днес не казваме "да сковем кочина", ние казваме да "реализираме кочина" - ако се сещате от кой златен български филм е репликата, изгледайте го пак, когато можете)....та и аз така с реализацията - ъъъ - направата на кълвача. Щеше ми се да е голям колкото истинския, но не успях да го докарам до 30 - 35 см. Около 11 см. стана. Мащаб 1:3. По-натам може да пробвам и по-голямо пиле, с действителни размери...Но трябва да почна с някое орехче или червеношийка. Канарче!
В събота и неделя имах мисия да се сдобия с една дървена филия - римите така си ми текат, ще прощавате. Та кълвачът си чакаше готов от дни, а с дървената основа се сдобих далеч по-трудно, и опасно! Излезе, че цепеницата, която си харесах. е черница и много трудно се реже. Твърдо дърво.






Закрепих тялото му подвижно спрямо основата - така може да се върти като часовникова стрелка :) 




Сега, знам че може и по-добре - да се лакира, например. Още се колебая с използването на разни бои и лакове...Така си е най-екологично и чисто все пак. Макар по-рядко да правя клейстер, всички материали, които ползвам, се рециклират в процеса на папиемашето. Иска ми се по-малко боклук да правим, иска ми се да създаваме красота от боклука. Или поне гориво, брикети...или компост. Все се сещам за "Прекалено шумна самота"  на Бохумил Храбал.