през погледа на една скица

Копията в наши дни се оказват доста по-остри (логично) и предприемчиви (хрон/олог/ичнo) от оригиналите. Често се случва да забучат на ослепително заточения си връх някой оригинал и да го размахат победоносно под лъчите на слънцето. ПО бедо носно - повече беди са донесли такива туземни изпълнения, но какво да се прави? Копиесто ни е времето. И копитесто също. Копията са здрави, прави и бляскави. Не си поплюват - обикновено от раз пробождат оригинала. Храс и готово! Прас и толкоз! Така подменят света само с един удар... Същевременно вярно служат на нейно величество високата световна правда. Най-после да видим с очите си истината на върха на копието. Добре, че в повечето случаи оригиналите се оказват просто едни скици и, освен разкъсването, не приемат твърде навътре нещата. Не се взимат навътре оригиналите, за разлика от копията - тях вече самите оригинали са приели навътре в името и имането на истината. Струва ми се - няма измъкване, оригинали. Оригамита такива! Орангутани и о! ринги-ринги-раета на слънчеви райета. Ще ви пронизват, разкъсват и размахват копията, докато се разпарцаливите и изроните подобно прах под пронизителните очи на слънцето, но какво пък? В името на Истината - цялата, бялата, непобедимата,  скици мои. Златен прах, завърнал се в слънцето.