Постинг
20.03.2023 17:01 -
Относно бирата
Някога по социалистическо в родния ми град водата не беше на почит. За утоляване на жаждата се използваха бира и лимонада. Нея, лимонадата, я оставяме на страна. Все пак тя е за малолетните и възрастните. Тук става дума за бирата. Ако на някой от тогавашното време му кажех, че след години ще си купуваме бутилирана вода, щеше да ми се изсмее и да завърти ръка с разтворени пръсти, че не съм добре.
Най-масовата – „Светло пиво“ беше, като хляба насъщний. Кой ли от моето поколение, не е вдигал бутилките нависоко, за да провери, дали няма парцали, защото срокът на годност беше минимален.
Имаше виц за светлото.
Спират катаджиите един и го питат:
– Пил ли си алкохол?
– Една „Загорка“.– отговаря.
– Заминавай да духаш на „Дрегера“.
Следващият:
– Пил ли си?
– Давай на апарата. На каса „Светло“ съм.
– О – отговаря катаджията – отиди в храстите да се изпикаеш и продължавай.
Тази бира беше неотменно разхлаждащо и оводняващо, незаменимо за ежедневието на истинския годечанин. Нека ви разкажа случай, показателен за това.
Пред фурната се е събрала опашка от чакащи жени и покрай нея минава кметът. Той е колоритна личност и любимец на местните. Галено го наричат „Пера кмето“. Та, жените скачат срещу него :
– Кмете, нема леб /няма хляб/! Чекаме вече три часа!
Пера отговаря:
– Манете /оставете/ ме бе жени! Мужьете попуцаа /изпукаха, умряха/ за биру на укусвалньуту /закусвалнята/, виа /вие/ за леб ме тормозите.
Липсата на бира в Годеч беше пословична. Майката на мой приятел, която работеше в пивоварната в София, веднъж ме попита:
– Нали си от Годеч?
– Да – отговорих.
– Защо никога не ви стига бирата там? Една път, когато варка не стана качествена и искахме да я изхвърляме – стоеше като прокиснала, шефът каза да я изпратим в Годеч, защото там пият всичко. Наистина се изпи и нямаше възражения. Какво я правите бирата там?
Нямах как да ѝ обясня, защото и аз не разбирах това пристрастяване. Мания някаква.
Един ден отидох да посетя родителите си. Свалих багажа, седнахме да се разговорим и баща ми с тъжна физиономия ми съобщи:
– Няма с какво да те посрещна. От два дена няма бира.
– А – отговорих – когато идвах насам, точно разтоварваха един прицеп /камион с полуремарке/ в ресторанта.
Татко скочи, като ужилен:
– Слагай касите в колата и тръгваме, че ще свърши!
– Как така ще свърши? Това е цял камион с полуремарке. Има бира за дни наред.
– Не ми обяснявай, а тръгвай!
Наистина щеше. Взехме последните две каси.
Нямам обяснение за тази тогавашна мания по пивото. Има всякакви истории.
Двама шофьори на камиони, отишли за материали някъде в русенско, но не смогнали да натоварят и останали да нощуват там. Отишли да вечерят в местната кръчма. С плаха надежда единият попитал:
– Дали имате бира?
Сервитьорката отговорила:
– Разбира се. Колко искате?
– Давай веднага една каса! – отговорил човекът зарадвано и за да е сигурен в изпълнението на поръчката я съпроводил до склада, взел си бирата и я сложил под масата.
– Защо ви е цяла каса? – попитала сащисаната жена. – Поръчвайте си, колкото ви се пие.
– А, да бе! Да вземе да свърши и да останем жадни!
Няколко години по–късно дойде демокрацията, а с нея изчезна и любимата на всички разхлаждаща напитка. Разбира се, още има любители на бирата, всеки с предпочитана марка и претенции за изстудяване, но манията изчезна.
Свърши една ера. Ерата на светлото бъдеще и „Светлото пиво“
По задължение или по желание
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...
Кога и как да казваме “Не” на детето?
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...
Кога и как да казваме “Не” на детето?
Няма коментари