Уж щеше да е за кокошките - отново - тази ми публикация, но точно в момента правя гларус, съответно чета по темата и разглеждам снимки за достоверност. Гларус - няма такава птица, пише на едно място, гларусът всъщност е вид чайка. Сребриста чайка - уточнавят на друго. Белоглава средиземноморска чайка - поясняват в следващия материал...ЛАрос - ларус - гларус - такава е етимологичната редичка...ТУк също прелитат чайки над центъра, морските птици все по навлизат във вътрешността на страната, но не са толкова много и така агресивни, както прочетох на няколко места, а и това е обяснимо -

"Промяната в навиците и поведението на отделни двойки не означава увеличаване на числеността им. Няма категорични данни за нарастването на броя им. Размножаващите се в градска среда птици са променили хранителните си навици, което се наблюдава при всеки един вид живо същество. Този метод за атакуването на хората идва точно от действията им в дивата природа. Тук те възприемат човека като конкурент, т.е храната принадлежи на чайките и хората искат да им я вземат. В дивите условия те нападат по-големите от тях птици, например пеликаните, които в момента на нападението от уплахата изплюват храната си. Гларусите са разбрали, че това действа и при хората. Когато те нападне чайка, ти се стряскаш и си пускаш храната, не се бориш за нея. Поне аз не съм видял човек, който да си дърпа закуската от устата на чайката“, обясни Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците във Варна"

Гларусите са лято. Мен крясъците им винаги ме пренасят край морския бряг, ако ще да кряскат и над тукашната опера...

Последната кокошка, която правих предишната седмица е легхорн. Миналата година по същото време - предвеликденско, съм направила първата си бяла кокошка.




Доста по-дребна от миналогодишната ми яка ръгбистка :)




Гларусът съхне. Както и да се спряга името на тази птица, колкото и да пишат и говорят колко бил възмутително нагъл, как си вземал каквото си иска морският гларус, за мен неговият крясък е мярка, не - марка за свобода... безграничност, небе и море, закичени с с виещи се венци от гларуси ...бели и свободни до непредставимост...ДИви  и щастливи ( и кресливи!) кокошки :)

Кокошчиците са прекрасни - и оная, миналогодишната легхорн ръгбистка, и сегашната елегантна госпожа. А за гларусите си права - те са лято, море и свобода - кой каквото си иска да приказва за тях. И ние в квартала - в Централен Предбалкан! - си имаме няколко двойки гларуси на покрива на една фабрика за трикотаж, току над нашата къща:))). Нищо не са ни откраднали, никак не са ни досадили - напротив, закрещят ли, усещаме солен дъх на море и със сигурност ставаме и по-усмихнати, и по-добри!
Прегръдка, мила Доре! Весело посрещане на пролетта с твоите пернати!

Още не е влязла, но е на вратата - дето се вика!

Да идва с лястовиците и всичките си пролетни обичаи и необичайности :) Посрещаме я с радост, следя всеки ден докъде е - вчера и писах ново сихотворение - Пролетта вече стигна много далеч - сиреч е съвсем наблизо!

Задава се лято гларусно...