Постинг
03.03.2023 21:21 -
Трети март, Теодора Пета и нейният японски otto
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 2635 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2023 12:23
Прочетен: 2635 Коментари: 5 Гласове:
17
Последна промяна: 08.03.2023 12:23
Празникът е голям и тържествен, особено ако си част от шествието. Тази година стана един добре организиран, стегнат празник...За половин час процесията мина през града и се качи на хълма на паметника на бранителите на Стара Загора. Хора имаше много - е, не бяха "стотици хиляди" както се изцепи един репортер, но няколко хиляди бяхме със сигурност. Ивелин Керанов от години е гласът на този ден, много хубав рецтал изнесе за пореден път. Паметта е като фар в открито море, добре е никога да не угасва...
Тази седмица беше своеобразно щъркелова - радвам се на всичките тези памучени птици, които се получиха и вече всяка от тях полетя към дома си, голямо предизвикателство си беше и голяма игра падна. Обаче сред щъркелите, незнайно как, довтаса една кокошка/! Представи се - Теодора Пета, и довлече с нея дребничкият си японски съпруг.
Стана ясно, че Теодора не е проста кокошка, а потомствена квачка, чиято баба се е излюпила в един кокошарник насред града преди неизвестно време! Градска кокошка е Теодора и от баба си има завещани едни дантелени розозви кюлоти, които се предават явно през поколение, както и името...и характера също! Та Теодора - без дори да ходи до Япония, благодарение на бабиния си пробивен нрав и поназнайването на няколко немски думи - оказва се, че баба и пък имала пралеля от породата билефелдер...Та Тодора, с всичката тази смесена кръв, дантелено бельо и кокоше постоянство, успяла да прикотка японския петел, който си бил донесъл от едно изложение на пернати комшията на тодорината стопанка...
Петелът е от породата джитоко и, както е видно, няма нищо против да бъде съпруг на една толкова лична и видна граЦка ко-кокошка като Теодора Пета. :)
Тази седмица беше своеобразно щъркелова - радвам се на всичките тези памучени птици, които се получиха и вече всяка от тях полетя към дома си, голямо предизвикателство си беше и голяма игра падна. Обаче сред щъркелите, незнайно как, довтаса една кокошка/! Представи се - Теодора Пета, и довлече с нея дребничкият си японски съпруг.
Стана ясно, че Теодора не е проста кокошка, а потомствена квачка, чиято баба се е излюпила в един кокошарник насред града преди неизвестно време! Градска кокошка е Теодора и от баба си има завещани едни дантелени розозви кюлоти, които се предават явно през поколение, както и името...и характера също! Та Теодора - без дори да ходи до Япония, благодарение на бабиния си пробивен нрав и поназнайването на няколко немски думи - оказва се, че баба и пък имала пралеля от породата билефелдер...Та Тодора, с всичката тази смесена кръв, дантелено бельо и кокоше постоянство, успяла да прикотка японския петел, който си бил донесъл от едно изложение на пернати комшията на тодорината стопанка...
Петелът е от породата джитоко и, както е видно, няма нищо против да бъде съпруг на една толкова лична и видна граЦка ко-кокошка като Теодора Пета. :)
Тайните на добрата съпруга - 9
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Огромен, недодялан, допотопен,
Умира бавно във музея топът.
От прах и съжаление умира!
Най-сетне го оставиха на мира!…
И днес клечи, епичен и трагичен,
С утехата, че бил е героичен,
С надеждата, че утре пак ще бъде.
И ето го: на бавна смърт осъден,
Сега със умиление си спомня
Как искал е империя огромна
С кантарени топузи да събаря…
Ще гръмне топът и ще падне царя!
Комична драма! И трагична драма!
Но вече Боримечката го няма!…
И няма ги апостолите гладни
Да му прошепнат: „Туркия ке падне!“,
И грош по грош те пак да отгладуват,
За да си купят оня блян бленуван,
Наречен „Свобода“, „Живот“ наречен…
… Живее топът грохнал, ала вечен.
И залезът във дулото му праща
Един алтън, със който се разплаща
За всичките похарчени грошове,
За всичките несчупени окови,
За нещо друго, страшно и велико…
… И аз го чувам как сега ми вика:
— Е, да! Измислихте оръдия свръхмощни:
ракетни, ядрени, не знам какви си още!
Но никой, никой мене не повтори!
Не бой се, българино, няма втори
Народ по-силен, по-могъщ от тебе!
Щом с мен можа робия да погребеш,
То значи като мен и ти си вечен!
И ти си клон, от моя дънер сечен!
О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.
О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
Като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
Не иде от зората, а оттам —
От огъня, във който те умряха.
О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
Народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
… И свободата само май я няма…
цитирайОт чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.
О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
Като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
Не иде от зората, а оттам —
От огъня, във който те умряха.
О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
Народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
… И свободата само май я няма…
честит празник
цитирайНека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
цитирайсинила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Честит празник с малко закъснение! С благодарност за силния подбор от стихове!
Да... вече Боримечки няма:)
Честит имен ден на Теодора! И поздравления за щастливото бракосъчетание! Прекрасни младоженци!
Прегръдка, Доре!
цитирайДа... вече Боримечки няма:)
Честит имен ден на Теодора! И поздравления за щастливото бракосъчетание! Прекрасни младоженци!
Прегръдка, Доре!
Тя е нова генерация, първите четири Тодори правих по миналия Тодоровден - бяха с гащи на шарени точки и късокраки, Теодора е подобрена дългокрака версия на бабите и лелите си, а най-вече се надявам да е забавна.
цитирайДа си жива и здрава !
Да ни радваш !
Тони
цитирайДа ни радваш !
Тони
Да ти се връща, Тони!
цитирайТърсене