Хората са различни. Свикнали сме да казваме - "разни". "Разни хора - разни идеали" - написа непрежалимият Алеко...Мислила съм си - Идеали? Малцина са идеалистите сред нас...Единици. Ще го напиша и така - малцина са човеците сред хората.
  Все по-свиреп сблъсък на светлина и мрак, истина и лъжа. Все по-голямо разминаване и делене на хората...Все по-малки светилници и големи сенки... все по-силни контрасти. 

Този филм не ми попадна случайно, макар така да изглежда. Отговор е на въпросите, които си задавах последните дни, може би не точно отговор, може би показалец...Поне да сме от онези, които виждат, когато им показват.

Писала съм за човекът-фар или поне фенерче (свещ, лампа, светилник). Вижда се отдалеч - няма как да не се вижда, особено, когато всичко наоколо тъне в мрак - и колкото по-ярко и високо, толкова повече камъни и куршуми, толкова повече опити да се загаси. Да млъкне тази светлина...да не пречи. 

( Добавям линк към филма " Стыд", за който се присетих вчера, покрай историята с моливите и хората. Паралелът не е бил случаен, поне за мен има допирни точки и теми, връзката е не само учителка по рисуване, която има специално участие във филма, свързано с темата светлина/мрак  и сега като изгледах повторно студения ( привидно) филм, много добре ми се вързаха двата сюжета - дори някак възкресно.  С "Великият Гетсби" направих връзка - историите имат  обща зелена точка, която всъщност не е никаква точка, а безкрайност. Зелена надежда.
За филма "Стыд" се говореше тихо, че е направен, заради потъването на "Курск". Разказва историята в тила...) 
  

".. Днес ще рисуваме Човек!
Човекът е навярно най-прекрасното, най-загадъчното..
Вгледайте се внимателно един в друг.."

След като изгледах филма, единственото което мога да направя е да замълча, скърцайки със зъби... от Пустотата, която се отвори пред мен!

Болезнен филм, но тя измъкна момчето, измъкна и двете момчета! Това беше най-важното, да се спаси бъдещето, да има бъдеще. Ако не беше надникнало нейното слънце в тяхната мрачина, нямаха никакъв шанс ...

Последният филм, за който писах преди повече от година във фейсбук, беше по-тежък. Казва се "Стыд". Излъчваше истински студ, лъхаше студ и направих паралел между заглавието и студа, който успяха да внушат...безчовечността, изгубването на този единствен, несравним, велик човек...Мисля, че вече не се намира в тубата, но може пак да го качи някой.

Благодаря, че си отделил време! Стори ми се важно да го споделя, особено с оглед на събития, които ме накараха да мисля как същества, които само имат човешки облик, с едно нехайно движение затриват цели светове...Истински човеци-светове. Думата "себеподобни" в такива случаи ми звучи съвсем неуместно. Без да им трепне ръката, без да им мигне окото. Няколко примера имам от последните месеци в близост.

Това ли е филмът за който говориш?

Всички сме моливи - сини и червени, зелени, жълти, черни, някои пишат, други рисуват, някои размерват плат, други чертаят къщи, скъсяват се бавно и незабележимо или се пречупват изведнъж на две. И всеки чеква нещо, някаква уникална своя линия, някоя неповторима съдба. Моливи - прости, а толкова информация в тях, ако се взреш, ако не отминеш бездушно.
Видя ли колко много зелени моливи накрая? Поток, река, планина! Има надежда, има светлина...
Като учителка съм попадала в подобна ситуация, когато един баща, току-що излязъл от затвора (за някакво непредумишлено убийство беше лежал) и доста пиян, искаше да влезе в часа ми да се разправя със съученик на своя син. Естествено -- само през трупа ми... затова може би така ми подейства този филм. Силен, разтърсващ!
Благодаря ти, Доре!

Намерих го, не е с особено добро качество, но е целият.

метафора на целия ни човешки свят - много дълбок и смислен филм, щастливата жертва на тази великолепна учителка - послание, което се надявам да видят и разберат хората, които гледат филма. Не знам дали четеш коментарите под видеото - много от зрителите са доловили, усетили, някои всичко са видели...
Никак не е лесно да си учител, да си даскал в този някак оскотял, все по-лишен от нежност и любов, свят. Истински се възхищавам на човеците, които носят този кръст - като криле го носят - защото кръста може и да е крила :)
Аз ти благодаря за доверието!

копирам коментар, който ми беше любопитен "Если кому интересно, то съемки проходили в Лиинахамари, с водителем УАЗика, в который сажают Иру, знаком лично. Перебои электричества там происходят время от времени, подстанция 50-70-х годов. Эпизод знакомства Лены и Лососевого короля снят в Титовке, там туристы и водители отдыхают. Эпизод со сгоревшей больничкой снят в Печенге. Как человек проживший в ЗАТО 24 из 36 лет, могу лишь сказать что так оно и есть по сей день, . В Лиинахамари практически ничего не изменилось. Касаемо темы фильма и смысловой нагрузки могу добавить что после гибели "Курска" в Видяево было все намного хуже, чем показано в фильме, кинолента по сути отражение той реальности и боли, от осознания что родные не вернутся из похода, и похоронить по человечески вряд ли получится... Вдовам выдавали (насколько помню) порядка 250 тыс. рублей. Умные брали в охапку детей и уезжали на большую землю, остальные спивались и ходили по мужикам. Как то так:(.
ЗЫ: Про историю с оленем, "чумом" в квартире и собакой не слышал."