Жабата ми е любим проклетник от четирийсет години. Първата книга "Приключенита на Лиско" в  живота си получих в трети клас. Та оттогава се познавам със съществото от варела. С антивеществото, с нищото с име по-дълго от един крокодил, препречил Нил...триметров! Име от понеделник до сряда - направо до четвъртък!




ЧИмиджимичамиджоми в моята версия






                      

ПЕСНИЧКАТА ЗА НИЩОТО,

(която Мокси изпя, вместо да се заеме със спасяването на Чими.)
Гледаш — към теб идва нещо
Викаш си — е, туй е нещо.
Взираш се — то било нищо, нищо, а пък идва къмто теб.
Питаш го — как си бе, нещо.
То разговаря горещо, всъщност не казва то нищо,
нищо, а говори си с теб.
(На това място Димби и Домби също запяха,
защото знаеха песента:)
От нищото нещо не става,
защото си е нищо то наглед.
Но с него може да се разговаря, наред да си е всичко, но наглед.                                                                                                                                                                                                                     








Димби и Домби след леки поправки - сега пък ми се виждат високи, относно варела, и ниски - в сравнение с жабата...абе несъразмерна се очертава групата на Лиско! Той пък още съхне. Утре ще е съвсем готов да раздава ум и разум! Остава Мокси...Винаги ми е напомнял Йори. Предполагам братовчедство! Може би направо две магарета и оттам - групата на Пух мечо :) 

п.п.


Лиско е готов! 













Мокси е в резултат на дъждовната неделя - нейно отроче, с мечи прадеди и мока в кръвта :)

Създаваш своя приказка, свят несъразмерен, несъвършен, но весел, пищно разточителен, вълшебен. Чими се е получил много добре - точно такъв "разтеглен " си го представях - с това дълго крокодилско-нилско име Чимиджимичамиджоми:)
Прегръдка, Доре!

да се поспирам, че видимо прекалявам - увличам се прекалено...но ако няма такъв елемент на лудост как изобщо би се получило нещо? Няма година, откак започнах тези опити с хартия, памук и лепило, от около месец мога да си позволя да си помисля, че наистина ми се получава! Всичко може да се направи с тези материали - това ме ръчка като ръжен и не мога да спра да опитвам :) Поздрави, Вени! Благодаря ти!

За всичко стига в детството. Всеки ден е като зелен хълм - катериш го, преваляш и слизаш...Най-дългите ми дни бяха през лятото, дни като животи - от събуждането с радиоточката по тъмно още и сгушването под завивките с ослушване и нетърпеливо предусещане на пълен с приключения, светлина и игра ден...до безкрайно красивите сладки и карамелени на цвят като бонбон лакта залези от стълбището на бабината къща...
Борис Априлов е майстор в улавянето на това безметежно детско време, на безкрайността на летния следобед край реката.



https://www.youtube/watch?v=RVYWmNcuR7A

Добре дошъл на Лиско! Красавец, особено в опашката и ушите! И умник, личи му и на снимка:)))
Поздрави, Доре - на тебе и Мокси!:)

радвам му се и на погледа, и на ботушите от път - обут е в пясъчни пустини, морета, пътеки през гори и край варели, тръстики сред блата и небеса! :)

Мокси още си чака, сега се подготвям :)

Не е нацелила чашата и как се е пльоснала отгоре й само! :-):-)
И поздрави на Мокси и от мен! :-) Както и красив и спорен ден! :-)

не се е пльоснала върху чашата! Тъкмо изплува от ВаРеЛА! Малък и дойде, но всичко е поправимо! ПОздрави от цялата групара!

Денят е прекрасен, още ухае на липи!