...френско списание от 1903г.


 

Голям мерак ми беше и тази моя любима героиня, та вчера вече - направих Смрадовранка Първа :)  С почти всички фльонги, без нейното френско списание от 1903 г., но имам идея и за него...Надявам се се виждат всички дантели и специално - жартиерът! 



"Смрадовранката пристига при него с всичките си хиляда и триста фльонги и със своето френско списание от 1903 година, а той, още преди да е казал добър ден, веднага я застъпва: Драги ми господине, докога ще разнасяш тия твои фльонги?, а смрадовранката си оправя фльонгите и му отвръща: Не е твоя работа това, Драги ми господине! Ти, вместо да се заяждаш с мене, по-добре вземи да оправиш гнездото си, не го ли виждаш, че се е изкривило като турска керемида! Врабецът гледа напушено, чопли слънчогледово семе и плюе люспите върху фльонгите на гостенката. Можеше да бъдеш и малко по-възпитан, Драги ми господине - каза му птицата, а той и отвръща от своя страна: Драги ми господине, тоя, дето ще седне да ми дава акъл, още не се е родил!"   

"Ние, врабчетата"; Йордан Радичков; "Драги ми господине" 

https://www.slovo.bg/old/radichkov/dragimig.htm





Междувременно правих Карслон, още няколко баби, лелки и една принцеса от папиемаше - без памук, с ръце и крака с телен скелет. Голямо предизвикателство е този свят...

Петлите и кокошките стават всякакви. Играя си да правя туловища, после установявам, че нямам крака - правя пет чифта крака...Оказва се, че не стигат фигурките за тях. И така едва се спрях вчера по залез, за да си пооправя къщата, поне поприбрах из кутии изработките, но имам още няколко да довършвам.





Един масивен петел от тези дни - камъчета му сложих за очи, дано не паднат. Така ще има разкъртващ поглед! Очички ми останаха само най-мънички, другаря му нагласих с такива, но не съм особено доволна - може да му ги сменя! Така олеква някак артистичното му звучене! 









ето и кокошка от тази седмица, доста намахана и крилете и се разтварят! 



вчера успях да си направя една кутия за лично ползване и си наредих в нея яйцата... 


поне декупажните... Неизбежно като имаш ( така или иначе)  толкова салфетки под ръка :)

Светли празници за всички! Молитвата ми е за мир! 

Свърши лятото – някак внезапно и просто.
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.

За броени минути изстина морето –
не приспива с вълните, не мами, не гали;
двете чайки в небето са два силуета
– като черно везмо върху жълтия залез.

Свърши този сезон, избеля синевата,
всички лодки внезапно от път се прибраха,
виси гроздето зряло отвън на асмата
и изсъхнал – сафридът под старата стряха.

Май е време да тръгвам.
Отдавна е време!
Колко още да дремя пред празната маса
и какво от морето за спомен да взема –
малка мидичка или на гларуса крясъка?

Не, ще плувам за сбогом на залива в синьото,
ще се гмурна дълбоко – дъхът ми да спре...
И ще нося в ухото си цяла година,
като спомен за лятото – капка море.