" А потом позвонили цапли:

— Пришлите, пожалуйста, капли:

Мы лягушками нынче объелись,
И у нас животы разболелись!" 

Корней Чуковский "Телефон" 














Всъщност исках да направя щъркели - с тази идея започнах да оформям клюновете, но като се показаха - оказаха се - чапли! 

Поне така ми се стори :) 

А малките кученца са породисти - сигурна съм, само дето не се сещам точно какви са им породите...Искаше ми се маалко да разчупя кръга петел-кокошка - пиле и да пробвам други нещица :)



кученцата съм оставила както са си - без боядисване

Но за кученцата можем да спорим! :-):-) Къде са кученца, там са и прасенца! :-):-):-)

Сега не бързам с живота си;
Лятото идва - толкова необходимо!
И все пак, есен, обичам те,
колкото и да криеш зимата.

Какъвто и да е изминалият ден,
аз се научих да го приемам за даденост.
Всяка сянка, която падна,
всяка умора, която е преодоляна!

В края на краищата, утре е непознат за мен.
И миналото означава толкова малко в живота;
Научих се да ценя двойно.
Всичко, което се нарича истинско.

ма как прасенца бре, има такива кученца -виждала съм! :)

Къде? Във филм?
Били са прасенца в ролята на кученца!! :-):-):-)

Шегувам се естествено! :-)
Само първото има..... братче ПРАСЕНЦЕ! :-):-):-)
:-):-)

необходимото лято! Друго любимо стихотворение, което не съм успяла да преведа - на Ина Кабиш :

Если поезд ушел, надо как-нибудь жить на вокзале:
в туалете, в буфете, под фикусом пыльным, у касс,
ибо нам небеса это место и век навязали,
как вовек полагалось верхам: не спросивши у нас.

Надо ставить заплатки на платья и ставить палатки,
разводить не руками, а кур, хризантемы, костры,
и Писанье читать, и держать свою душу в порядке,
и уехать хотеть за троих, то есть как три сестры.

И кругами ходить, как в тюрьме, по сквозному перрону, —
и понять, и проклясть, и смириться, и все расхотеть,
и без зависти белой смотреть на дуреху ворону,
что могла б и в Верону на собственных двух улететь.

И на этом участке планеты дожить до рассвета,
и найти себе место под крышей и солнцем в виду
раскуроченных урн, и дожить до весны и до лета,
и в тетрадку писать, и не тронуться в этом аду.

И стоять на своем, и пустить в это месиво корни,
и врасти, а потом зацвести и налиться плодом,
ибо поезд ушел в небеса и свистки его горни,
но остался вокзал, на котором написано: «Дом».
https://www/

че трябва бързо да се върнеш във ФБ. Кабыш е едно от откритията, които съм направила благодарение на теб. Някак успяваш да четеш неща, които на мен не са ми попадали - и в българската и в руската поезия. Кога намираш време за всичко?
Чаплите са супер. Дали не може целият "Телефон" да се илюстрира така?

сториха ми се познати като станаха :)

явно кокоша порода - държа да оглася целия свят като открия съкровище - дори да не съм го снесла аз! (както в случая с фигурките сега), но принципно обичам радостта да се умножава. Преди фейсбук бяха хулите, където толкова активничех по едно време, така досаждах на хората с всичко, от което се възхищавах, че сама си набивах спирачки - "по-полека, забави, забави". Този свят е нарцистичен и повечето хора са вгледани в пъпа си. Обаче аз пък от такива сайтове научих за Добромир Тонев и Николай МИлчев, и Йордан Кръчмаров и Гълъб Ковачев, с който тук се запознах впоследствие, а и Ина Кабиш - стихосбирката, която е преведена на български ми подари приятел, с който пак от там се знаем, изобщо по кръга на общия интерес...По-умерено последните десетина години споделям радостта си от изкуството във фейса - там пък активничех в едни групи и пак така - на прима виста всичко съм писала, без да съхранявам текста, без никакви предварителни постановки и пак не съжалявам - поне два сайта потънаха междувременно така с мои текстове и стихове, постепенно овладявам изкуството на загубата.
Сигурно може да се направят всички герои, за газелите съм леко скептична, макар че може и на тях да им удари часът! Те са ми любимките от "Телефон" :) Засега съм на пилци отдадена и тъй като работата ми по лозята тази година много изостава - аз не ходя на работа като нормалните хора - работила съм само в семейството, сега се оказах стопанка на цял птичи народ, но лека-полека ще го пристроя. Има два-три великденски базара в близост.

Аз "ходя" много рядко по сайтове, не ми стига капацитета да усвоя всичко, така че паразитствам основно на твой гръб. Е, Добромир Тонев си го знам, той е много добър преводач на Висоцки. Йордан Кръчмаров и Гълъб Ковачев чувам за пръв път. Пак съм на далавера, явно :)

Гълъб Ковачев вече не е между нас, но е великолепен поет. Имам четири или пет стихосбирки от него. Имаше блог тук преди време и така го открих за втори път. Толкова талантливи люде има, че колкото и да ми се ще няма да успея всички да прочета и да споделя...Преводи на Висоцки - разкошни - има Живка Василева, макар да са само няколко... Тя също е голям талант. Живее в нашия Бургас. Пише поезия и проза. Мноого е добра! :) Потърсих блога на доктор Ковачев, отвори ми се - https://gkowachew.blog/

Още обитатели на твоите причудливи светове!
И чаплите, и кученцата са прекрасни - с тия стройни крака, с тия живи очи!
Защо пък да не могат да станат и щъркелите - пробвай пак и покажи:)
Прегръдка, Доре!

Че те си са щъркелчета! Но късоклюнести, има такава порода! :-):-)
Шегувам се за породата, по повод на една наша закачка при мене с martiniki. :-)
Но пък оказвам "логистична" подкрета с идея: martiniki, забий една тънка клечка, за зъби например, или телче, във върха на човката на чаплата :-):-) За да послужи за основа, за здравина, и изтегли човката до клюн! :-):-) Дъъъълъг и щърковски! :-):-) И ето ти веднага щърк! :-)
А до него появи ли се и едно жабче, никой няма да "сбърка" повече! :-):-)

забавни са, несъвършени и такива едни анимационни донякъде, нарисувани триизмерни...мен и писането ми често се изплесва в такова

а, ще станат те!

Благодаря ти, Лор, за логистичнА подкрепа - каркасите за щъркели съм ги направила, но днес бях из пролетта, занимавах се с едно добро старо куче, цял ден джиткахме и се опитвах да го изчистя от разни нежелани пътници без билети!)