Много петли се появиха през март, всеки със своя си заложба - вътък. Основата на фигурките е хартиена и оттам се почва...Някои петли са пътешественици - имат билетчета в сърцето. Други са пресметливи - всички касови бонове, усвоени във фигурки, някои са лакоми - това са хартийките от бонбони, опаковки от бисквити, разни етикетчета...Имаме суетни петли и кокошки - те са с картончетата от чорапи и кутийките от чорапогащници...И философи си имаме, доста дървени,  и пунктуални, и педанти...И изобщо не знам вече кой петел какъв е! Чист късмет си е да попаднеш на петел - романтик или кокошка брюнетка! 

Тук качих малко повече от процеса на правене на един петел.



хартиената основа вече е покрита с памук, пропита с лепило, оформена  и изсушена



Фигурката съхне докато стане съвсем суха и твърда, някои стават по-твърди и изобщо не личи от какво са направени...Следва боядисване. Използвам гваш и акрилни бои. Отново съхне. Може да се покрие с яхтен лак - макар че така просто идеята за екологично чиста фигурка - пук! - спуква се като сапунен мехур...Това е данъка за издръжливост - яхтеният лак е як.

Добавям краката - имат телен скелет с наслоено папиемаше..И се получава :



ето този шарен, герест петльо! 




Очичките добавям последни. Само тях купувам готови, всеки път цената е нова!


 

за разнообразие и разкудкудякване една кокошка от последните с рокли и кюлоти на шарени точки, специално я носих на село да я снимам в по-селска среда - по автентична да кажа, въпреки дантелените гащи :) 



С кокошарниците е голяма игра. вече няколко са готови - от много малък и напълно квадратен - ( едностаен за петле - ергенашче ) - мисля че е от кутийка на адаптор, през един с найлоново прозорче - от кутия за бадеми, до средни кокошарници с дантелени драперии и меки ложета трева и слама! Пилета правих тези дни и всякакви бабички, палечки, ангели  - във всеки кокошарник трябва да има поне по една бабка или ангел...Голям почитател съм на ангела от кокошарника на Маркес и не мога да пропусна току-така шанса да популяризирам разказа и да се поклоня пред автора :) 











"Един много стар сеньор с огромни криле "                                                                                                                                                                                                                               ...На другия ден всички знаеха, че Пелайо и жена му са хванали ангел — ангел от плът и кръв! Въпреки мнението на просветената съседка, според която ангелите в наше време са оцелели участници в някакъв небесен заговор, пак не им даде сърце да го убият с тояги, Пелайо цялата вечер го пази от кухнята, въоръжен с палката си на съдебен пристав, а преди да си легне, отиде да го измъкне от калта, довлече го до заградения с телена мрежа курник и го затвори там с кокошките. В полунощ, когато спря дъждът, Пелайо и Елисенда още продължаваха да бият раци. След малко детето се събуди без температура и гладно. Тогава, в пристъп на великодушие, те решиха да сложат ангела на един сал с кофа вода за пиене и храна за три дни и да го пуснат в открито море, пък нататък — какъвто му е късметът. Но когато излязоха на двора призори, свариха там всичките си съседи: струпали се пред курника и се забавляват с ангела без ни най-малко страхопочитание, хвърлят му разни неща за ядене през дупките на телената мрежа, сякаш не е свръхестествено създание, а някакво животно от цирка.

Отец Гонсага дойде малко преди седем, разтревожен от невероятната новина. В този час бяха надошли вече не такива лекомислени зяпачи като онези в ранни зори и правеха какви ли не предположения за бъдещето на пленника. Най-простодушните мислеха, че ще го назначат за кмет на света. Други, по-сурови по дух, предполагаха, че ще го произведат в чин генерал с пет звезди, за да спечели всички войни. Някои фантазьори пък се надяваха, че ще го запазят за разплод, за да се сложи на земята начало на нова порода: крилати и мъдри хора, които да се заемат с работите на вселената. Само че отец Гонсага, преди да стане поп, беше як дървар. Надвесен над телената мрежа, той прехвърли набърже своя катехизис и поиска да му отворят вратата, за да разгледа отблизо онова жалко същество от мъжки пол, което сред безразличните кокошки приличаше по-скоро на някаква грамадна, изнемощяла от старост кокошка. Сушеше на слънце разперените си криле, легнал в единия ъгъл, сред кори от плодове и остатъци от закуски, дето му бяха нахвърляли най-ранобудните. Напълно безразличен към грубостите на хората, той едва надигна очите си като на вехтошар и промърмори неизвестно какво на своето наречие, когато отец Гонсага влезе в курника и му каза „добър ден“ на латински...

https://chitanka.info/text/16875-edin-mnogo-star-senxor-s-ogromni-krile

Най-добрата новина от последната седмица - пролетта е навсякъде! 

Ами мисля, че всеки ще се съгласи, че..... едно слънчице :-) не е готино да се показва като..... Вейдър! :-):-):-):-)
:-):-)

Сменила съм я още сутринта, но се изпълнява със закъснение!

Нееееее, имам си предвид ВЕЙДЪР! :-):-) Дарт ВЕЙДЪР! :-):-):-)
Дори и "наметалото" е "същото". :-):-):-)

:-):-)

ЕТО ЯЯЯЯЯЯ! Ето я УСМИВЧИЦАТА! :-)
Това вече е друго. :-)

Или не:)))?
И при нас пролетта настъпва. Бавничко, но сигурно.
Успешен ден, Доре!

Днес чета Ах Астахова :)

Не е сред четирите на предпоследната снимка, има си дружка той :)

ХУбав ден!

но искам да кажа, че твоят ФБ ми липсва - с този позитивизъм и слънчева човечност. Хайде, направи нещо да се върнеш и там.

По това време днес съм правила познай...Чапли! Прищя ми се да опитам!
Ако решат, че не съм заплаха за общността и ми върнат профила с хилядите снимки и текстове...Ще се появя! Пздрави! :)

Създаваш нови светове, прекрояваш пространства и настроения. Страхотна си, мила Доре! Заслужаваш най-яркото слънце, най-цветната пролет. Пожелавам ти ги!
Прегръщам те!

[quote=martiniki]
И дай да видим чаплите :)

Убежища - така им казвам. Поредното си правя. Слънцето вече навърта чекръка и светлината е все повече. Благодаря, Вени! Всички заслужаваме пролетно ликуване

Вече е сторено!

Пиша ти това писмо, приятелю, а всъщност ми се иска да вземе да се загуби по пътя и изобщо да не стигне до теб, толкова ме е срам. Историята, която ще ти разкажа, може и да те разсмее, след време може и аз да се смея, но засега все още никак не ми е до смях.

Миналата нощ сънувах, че съм Елизабет Първа английска и съм ужасно влюбена, но не мога да си позволя да се занимавам с някакви си любови, защото трябва да водя войни и да управлявам държавата. На сутринта пък една сврака отпъна лъскавите ми прашки от въжето на балкона, където най-непредпазливо ги бях проснала, без да ги защипя. Кой я знае накъде ги замъкна. Предзнаменования, подобни на онези, предсказали раждането на Александър Велики и други подобни исторически герои. Но кой да им обърне внимание, не се смятам за толкова значима, че боговете да ми изпращат предзнаменования.
Иначе, в общи линии, вървях необезпокоявана по житейския си път, когато най-неочаквано се натъкнах на един мъж. Но по-вярно би било да кажа, че бях седнала на житейския си път, защото когато му се натъкнах, седях на теферич на чаша бира, задълбочена в книгата на тибетеца Пьотонба „Спорът между чая и бирата“, вследствие на което умът ми от обичайния трион се беше превърнал в райска градина с бели лотоси. И както значи си седях задълбочено и почти усещах благоуханието на белите лотоси, пристига един с чаша чай в ръка и ме пита свободен ли е другият стол. Ми свободен е, то се вижда. Говореше малко носово, явно беше настинал, макар че този юни в София прилича на август в Йокнапатофа.
- Мога ли да полюбопитствам коя книга четете? – гласът му беше дрезгав, но подчертано изискан. Имаше големи жабешки очи и склонност към напълняване, а цигарите му в смачканата кутия бяха на привършване.
Как да не се разсмееш, докато отговаряш - и чаят, и бирата са на масата в момента. Като чу и видя заглавието на книгата и той се разсмя - и разговорът ни потръгна. В шеги и закачки в продължение на цял час се опознавахме най-енергично, но така и не успяхме да стигнем до спор. Обменихме стотици хиляди бита информация за света и един за друг и се оказа, че по всички въпроси проявяваме учудващо единодушие. Споделените ми с него литературни вкусове получиха безрезервно одобрение и подкрепа. Покрай разговора за литературата - която ми е слабост, както знаеш, а се оказа и негова, той сподели, че жена му изобщо не го разбирала, излязла абсолютна еснафка. Но го напуснала явно най-вече защото бил беден. Давал й право, тъй като наистина никъде не можел да се задържи на работа, отвсякъде го гонели. Бил много отнесен, защото... пишел. А след въпросителния ми поглед попремига, сведе поглед и отговори скромно: поезия.
Имал си и един литературен кръг в интернет, спомена небрежно и съвсем мимоходом колегиалната си кореспонденция с един известен поет. Вярно, че виртуалното време, в което бил прокълнат да живее, не му осигурявало собственоръчен автограф от поета, също така било вярно и че кореспонденцията между двамата била предизвикана от неговата възхвала и гласяла само едно „благодаря“, както било вярно и че не той единствен възхвалявал и бивал поблагодарен – но все пак това е лично към него и може да се види от всички в интернет! Никаква завист към известните нямаше в този човек, само благородна почит! Такава очарователна скромност не можеше да означава нищо друго, освен едно – талант!
Кое женско сърце няма да трепне пред един беден поет, приятелю? Бедният поет може да притежава всяка жена заедно с всичките й имоти и банковата й сметка отгоре. Ако беше богат, едва ли щеше да има толкова шансове. Какви са тези класически глупости за спасител в ръжта?
На масата ми трептеше едно малко зелено листенце, принадлежащо на родната ни поетична лозница, под чиято сянка не един обикновен читател намира подслон и утеха и спасителката в мен тутакси превърна всичките му явни дефекти в скрити достоинства. Усетих как отвътре ми напъпват всякакви страстни желания. Започнах да си го представям изкъпан, избръснат и в костюм на Армани. Та този човек си имаше вземане-даване най-малко с една, най-вероятно и с повече музи, а дрехите правят хората... Бил чорлав? Ще го подстрижа и ще го среша... ако има нужда, и чорапите му ще закърпя.... няма да му купя нови, за да не го унижавам. Сигурно и домът му отдавна не е виждал женска ръка. Ще почистя, колко му е... той само да твори... ще му създам всички условия, няма да се щадя. Ще сбъдна всичките му мечти - без никакви ангажименти, разбира се. Ще му издам творбите. Това няма да го промени ни най-малко, защото поетът е роден страдалец, той страда от всичко, дори от онези неща, на които всички останали се радват. Ще вървя до него през стъгдите на живота, а той, опрян на крехкото ми, но топло рамо, ще въздигне българската поезия до неподозирани висоти.
И никога няма да се оправдавам, че в момента ме боляла главата...

Пълното ни разбирателство се беше превърнало в пълно доверие. Затова никак не се поколебах и веднага приех поканата му да пия още една бира у тях. Живееше в съседния блок, а не взел пари за цигари, защото имал цял мастербокс вкъщи.
Поогледах се, когато влязохме – преувеличаваше бедността си, но беше естествено на фона на свръхбогатата му душа самостоятелният и съвсем нелошо обзаведен двустаен апартамент да му изглежда убого.
Намирах се в една от тайните поетични лаборатории, разпръснати из страната! Навсякъде из стаята имаше листчета и моливчета, готови във всеки момент да запазят за поколенията красотата на поетическото му слово. Не беше предполагал, че ще се върне с гостенка, бързо захлопна и напъха между другите книги римния речник, който стоеше до лист с написани четири рими, очакващи редовете пред тях да бъдат запълнени. Е, хайде сега, разбирам аз...
Обменихме по още някоя и друга мисъл на чаша бира, колкото да поприкрием истинските си помисли, които неумолимо ни приближаваха един към друг едновременно с доближаването на нивото на бирата към дъното на чашите...
Как само душевното единение человека грешнаго към телесно слияние подтиква и насърчава, приятелю! И така го подмамва, че духовното от телесното да започне да не различава! Неслучайно Пьотонба казва, че след три чаши бира човек забравял всичките си морални принципи и клетви и заприличвал на маймуна. Вярно е, щом започваш да не забелязваш, че прегръщаш някого не само с ръце, но и с крака!
Дървото на желанията му беше забележимо дори от висшата обител, а суматохата на замаяното полягване на първото удобно място и разсъбличането едва ли ти е непозната, за да я описвам... обаче веднага след осъществяването на пенетрацията възторгът му осезаемо спадна, размерите му скоропостижно поеха посоката на есенни дни към зимно слънцестоене, а моите очаквания да получа ако не просветление, то поне посвещение, се разбягаха като диви тигри във всички посоки. Изведнъж той скочи трескаво, нахлузи панталона си на голо и седна на най-близкия стол с втренчен в тавана поглед. Боже, точно в този момент ли нежната му душа щеше да вземе отношение по току що изживените страсти и неволи на любовта? Придърпах полекичка някакъв чаршаф върху себе си и не смеех да гъкна.
Поседя малко така, драсна нещо върху най-близкия лист и излезе от стаята, а аз изхвърчах като тапа от леглото и тъй, както си бях гола, прочетох:

О, красавице неземна,
освети ми пътя земен!
О, красавице любима,
за сърцето ти лек имам!

... едва не изревах на глас като ранена в сърцето пантера, както е казал поетът... каква красавица съм ти аз, бе!! За какво загубих няколко часа в усилия да ти покажа колко съм начетена и образована! Колегата на Омир не си представяше поезия без О! Беше ме въздигнал в красавица, за да повиши цената на победата си, нали все пак ме вкара в леглото си... А в това време Елизабет Първа английска злорадо надничаше иззад рамото ми и заплашваше, че ще ме превърне в Екатерина Втора руска.
Бавно, но уверено започнах да се обличам.
В това време той се върна с шише бира в ръка. Седна пак в отработената поза и пак заби поглед нагоре. За мен бира нямаше. Ясно, че и мен ме нямаше.
Със сакралния поетски обред да гледа към небето все едно ми казваше - жено, нима очакваш една тъй възвишена душа като моята да бъхти в градината ти като най-обикновен селянин? Аз съм по тънките, по ефирните неща...
Наистина беше прекалено тънко и ефирно, за да постигна просветление. На ти лотосова градина! Почувствах се като градина, изрината от свинска зурла!
След като се убедих, че е решил до края на живота си да не ме забелязва, побързах да се изхлузя яко мокра връв през вратата, без да кажа довиждане. Той и това не забеляза.
Прибрах се у дома и дочетох книгата. Нямаше победител в спора, царят арбитър отсъди, че си имало време и място и за чая, и за бирата. Да, ама аз с точно такъв чай не искам да съм на едно и също място по едно и също време.
И какво сега? Трионът в главата ми стърже ли стърже - анализира случилото се. Позата на поет явно му служеше за оправдание на всякакви некадърности. Защо реших, че зад скромността се крият безценни качества? Ако на всичката си некадърност беше и нескромен, дали щях да си тръгна толкова тихичко? А как да кажа на един скромен човек, че е абсолютен бездарник? Така, че да не се почувствам лоша? Колко много още имам да уча...
Но това се случи, защото забравих трите основни злини, посочени от тибетските мъдреци: страст, омраза и невежество. При това страстта е поставена на първо място! Отдадох се на глупави страсти, запознах се отблизо с невежество, прикривано с хитрост - и сега изпитвам почти омраза към себе си.

О, поете мой несретен,
беше моят пристан сетен...
къч получих за награда –
нека, така ми се пада!

Дано да не получиш това писмо от розовобузата си от срам приятелка. А ако го получиш - след прочитане го изгори и го забрави!
До скоро!