Един гълъб прояви нездрав интерес към поредната кокошка, която се печеше на перваза. Едва сварих да я прибера, преди да е полетяла към земята, а както е широко известно, кокошките не умеят да летят. Голяма част от правенето на такова памучно папиемаше е сушенето, иска се значително търпение. И място!  Колкото по-голяма фигурката, толкова по-дълго съхне. Някои повече от 24 часа. И почти не личи каква кокетна кокошка може да се получи от тази никаква бяла маса. Затова още ми е много интересно и всяка нова скулптурка е изненада за самата мен. Процесът е като магия.
Напоследък се получават двойки - кокошка и петел, които си отиват и стоят добре заедно. Дори стоят на крака, без никъде да се подпират! С това постижение особено се гордея! :) 




тази прелестна заобленост  е от първите, които станаха като от каменен пазмук


                                                                                                                                                                                                   Краката са отделно предизвикателство, доста опити, докато постигна този елегантен вид :) 



Мога отговорно да заявя, че никъде не съм виждала такива петли, кокошки и пилета. Колкото и клипове да съм изгледала във връзка с процеса на правене на папиемаше :) Тези са си от моя личен кокошарник. 

БЛАГОДАРЯ! :-)

Искам си стария свят и правя всичко възможно да си съхраня здравия разум, ако ще да е с толкова откачена работа като правенето на кокошки през целия март, във всяка свободна минута:)

Прекрасни са, Доре - и стойка, и цвят, и скопос, - дух и настроение!
Наистина въздействат. Ето, и гълъбът да ти каже:))))
Прегръщам те, приятелко!

Учудващо добре звучи тоя „стиснат“ памук, до колкото не разбирам, но правиш за посмешище скулптора на паметника „Цар освободител“ дето е пред Народното събрание. Щото, до колкото си спомням, дори тоя кон от бронз излят, не бил стабилен и му се загубило равновесието, макар и стъпил здраво и на четирите си крака, та го подсилваха значи, подковаваха, заковаваха с допълнителни милион и нещо гроша още, а твоите пилци се държат по-стабилно от него. Поздравление за упоритото „ровене“, търсене и намиране на красотата под всякаква форма!

Благодаря! И аз така ги намирам пре-прекрасни ко-ко-кони :) Тия дни си играя да им направя кокошарници, самата аз живея в един кокошарник - най-вече през лятото и гълъбите са съпричастни с този факт - днес ми илезе текст, свързан с днешния ми предмет на дейност...Става ясно защо така съм се заела с пилци! От 2018 г е. "Цветница. Малкият Великден се оказа истински пъстър ден, пълен със слънце, ураганен вятър, пътуващо небе, аромат на зюмбюли и любими деца. Това беше моят Великден - когато децата пораснат и заживеят самостоятелно, всяко едно завръщане е празник. Велик ден. Благодаря за тези дни, благодаря от сърце. За Яснотата в живота си благодаря...Парченцето дъга на залез беше като панделка на тази шарена неделя.
И за това, че гълъбите са ни съседи и напоследък така гръмко гукат и се разпертушинват любовно, че слизайки на етажа се пренасям в детството край кокошарника на баба - ама така мирише като в кокошарник! Едно е кокошки, друго гъъълъби - звучи гальовно, свободно и пърхащо, бяло, небесно...Миризмата е абсолютно същата!
А те са най-добрата ми публика, аплодират простирането ми всеки ден, заради тях се старая...Макар и понякога да понацвъкват, друго си е гълъби да ти пляскат.

Ахахха, не знаех за паметника ... Вярно много се радвам, че последните стабилно стоят на кокошите си крака - все пак само от три седмици се занимавам конкретно с тях :) Винаги съм се възхищавала на скулптори, дърводелци, каменоделци, стъклари, майстори на керамиката - все съм искала да имам поне грънчарско колело...Явно затова си паднах на пъпа с тези фигурки от памук - няма по-достъпен материал и не иска специално помещение, а не е далеч от скулпторирането! Дъщеря ми се шегува, че всяка година пробвам нещо ново, намирам какво да правя - вече двайсет години така, това си е чиста арт терапия. Тревожа ли се, пускам плътно пердетата и почвам да правя някакви опити за оцветяване, за украсяване на света. Буквално съм приела и дълбоко се надявам красотата да спаси света :)

Всички си искаме стария свят, всички.
И дано час по-скоро се върне! :-)

:-)

тя и тази е усмихната, не чак дебилски :)