„Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.“ Георги Рупчев, който прави именно това ... Понякога си мисля, че инстинктът за неприспособимост изчезва, дори да не е внезапно...свършва, изчерпва се, изчезва...по-скоро рано, като криле, които се ронят перо по перо, стават все по-рехави и немощни, все по-трудно става за човекът да се издига над тълпата, над ежедневието, над убийственото едно и също...и в един момент творецът пада, пада като звезда...Угасва. Светлината остава. Светлината на звездите ни залива столетия. Пожелавам си повече поети с такова чувство за светлина и сянка. И по-големи да са крилете им...По-силни.


http://dictionarylit-bg.eu/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%A0%D1%83%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%B2