Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2021 10:00 - Южни пътища
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 1897 Коментари: 12 Гласове:
7

Последна промяна: 13.09.2021 14:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Имаме изключителния късмет да се родим в невероятно красиво кътче на света. Не знам дали можем по всяко време да сме щастливи от факта, че сме родени именно тук, но всеки път като пътувам се удивлявам как навсякъде, ама навсякъде е толкова хубаво! Толкова различни релефи, толкова природни красоти, толкова контрасти - на една длан разстояние. И се сещам за приказката - като се връщахме от Гоце Делчев ми изникна в паметта, как Господ събрал хората от земята, за да им я раздели - дал на всички народности, но българите, както обикновено се помайвали и като дошли, Господ вече отупвал торбата ли, чувала ли със земите - всичко бил раздал...Посрещнал българите с вдигнати ръце и те тъкмо да си тръгнат немили-недраги, Господ видял как зад тях лееко се измъква дяволът и го спипал за врата - взел да го тръска здраво и от него изпаднали най-красивите кътчета земя, които лукавият успявал да откърши от всяко парче, което Господ раздал на различните народи. Най-сладките, най-уханните, най-омайните залчета бил скрил в пазвата си и точно те сега се паднали на българите! Те така. ХУбава приказка. Добре е да си я припомняме.
В Гоце Делчев пристигнахме около 13 часа в неделя. Време лятно, мудно, заспало...Обиколихме града, за да стигнем по най-дългия път до площада с паметника на Гоце. Слязохме от автобуса и разполагахме с два часа и половина за разходка и кой както намери да си губи времето. Естествено най-вече бяхме гладни! Макар някои първо да влязоха в църквата до паметника, повечето тръгнаха да търсят заведения, а аз бях очарована от сградата на Неврокопската митрополия. Внушителна постройка!  Сега я реновират ли нещо, личеше си, че е освежена и още не е свършил ремонтът, но аха-аха...Не знаех, че има такава сграда в Гоце Делчев, не знам откога е там, още не съм успяла да прочета нищо по въпроса, но е респектираща.

image

image


Паметника на Гоце ясно, има го на много снимки в мрежата, не го снимах. Почти нищо не снимах, освен митрополията и музея. Ах, музеят! Много красива сграда, Европейска градска архитектура 19 век, в лимонено-жълто, с бели украси, барелеф и фризове. Много свежа! Някак особено ретро свежа. Много ми хареса на пръв поглед, но вече разполагахме с мноого малко време - нямахме и 15 минути за целия музей, ако искахме да не закъснеем за автобуса. Изключително приятно впечатление ми остави уредничката на музея. Мила, любезна, възпитана, начетена, чудесна жена. Човек, попаднал на мястото си. Полезен в работата си. Ненатрапчив. Бяхме три посетителки и въпреки всичко, срещу скромни два лева вход, които платихме - и то само две от нас, ни изнесе кратка беседа за муея, града, историята му и ни ориентира по залите. В музея снимах много, както и в Кордопуловата къща - да разглеждам сега, няма толкова време на място, препускането е голямо и впечатленията се наслагват, наслагват...После ти трябва време да ги прегледаш, по-бавно, да ги оцениш, да им се порадваш на спокойствие.

image

(снимката на сградата на музея е от нета)                           https://www.gotsedelchevmuseum.bg/

image

image

image

Много ни е красива страната. Земята. Родината. Много ни е търпелива майчицата. Газим я, потъпкваме я, цапаме я, обругаваме, хулим, плюем. Не ценим. Не пазим. Дано ни прощава! Това ми е било надеждата винаги...Неосъзнати, блудни синове сме ние, скъпите на баща и майка. Има надежда за нас, докато стъпяме по тази благословена земя. Има надежда да я оценим и благодарим. :) 




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Много ни е красива Родината, Доре!
31.08.2021 18:03
Ние я тъпчем и плюем, а тя като родна майка прощава греховете ни.
Надявам се и аз да се осъзнаем и да й благодарим!

Как да ти опиша чувствата, които предизвика разказът ти?!
Как да ти покажа сълзите си, които и сега са на очите ми?!
Гоце Делчев - Неврокоп!
Градът на моето детство. Моите незабравими детски лета!
Чета и Градът минава пред очите ми. Онзи Град от преди доста повече от 50 години.
Дългият път, по който си минала вероятно е Главната /Движението/.
В центъра, може би на 200-ина най- много метра от черквата "Св.Св. Кирил и Методий" е дядовата ми къща. Европейска архитектура с бели украси и фризове. Подредбата вътре беше още по.
Толкова е заседнала в сърцето и ума, че и до ден днешен се хващам, че й подражавам в моите моите къщи.
Митрополията я има от много години. Не съм чела от кога, но аз я знам от 60 години и нещо.
Всяка неделя и празничен ден с баба ходехме на черква. В същата, до която е Митрополията.
В другата черква - "Св. Богродица" ходихме на 28 август.
Баба имаше имен ден тогава.
Сигурно е ходела и на Рождество Богородично, но мен ме вземаха преди 15 септември, а тогава празниците бяха по стар стил...
Не знам къде се намира Музеят, за който пишеш така благодарно.
Сигурно е пак там, някъде около любимите ми места.
Паметникът на Гоце...
Той не е от "моето" време.
Доста по-късен е.
Още по соцвреме започнаха да променят облика на Града, а с това и истинската му атмосфера.
Преди пет години ходих за последно в Града.
Не беше моят Град.
В стремежа си да го европеизират го бяха окепазили.
Благодаря ти, че ти ми върна спомена за онзи минал Град с
написаното за Митрополията, за черквата и за ... дългия път...
Благодаря ти!


цитирай
2. stela50 - Прекрасна е нашата малка България, Марти...
31.08.2021 21:25
Развълнува ме разказът ти... и ме размисли...
Ех... хем е нашето, хем не е нашето време.
Поздрав от Пловдив и мен!
цитирай
3. donchevav - Права си - толкова сме нехайни, о...
31.08.2021 22:05
Права си - толкова сме нехайни, отчуждени, безотговорни към земята си. Но ти поне не се укорявай - спомням си разказите ти, снимките ти от вашите лозя. Ако всеки направи по толкова, земята ни ще бъде отново рай.
Не познавам гр. Гоце Делчев, но прочетох с вълнение и твоето прекрасно описание, и спомените на Катя. Майсторки сте и двете! Прегръдка за тебе и за добрите ни приятелки Катя и Таня!
Здрав и успешен месец септември, Доре!
цитирай
4. martiniki - katan - привет! :)
01.09.2021 14:28
Не бях ходила досега, Кате, струваше ми се мноого далеч. Наистина е далечко :) Но си заслужава. Видях църквата "Успение Богородично", тя е до паметника на Гоце, музеят се пада на гърба и, през едно кафе се провряхме до него. Не знам дали движението минава по улицата на митрополията, но ние се въртяхме главно около градинката на църквата и не смеехме мнго да мърдаме :) Четох, че сградата на митрополията е новопостроена, внушителна е.
Подобни са чувствата ми като се връщам в своето малко родно градче съвсем на другия край на страната - почти до югоизточния ъгъл, в ъгълчето на джобчето на десния крачол на земите ни ;) . Хем ме топли детския спомен, хем не ща да гледам в какво се превръща...Интересно има ли я дядовата ти къща? Ще кача снимка на митрополията, заради теб
цитирай
5. martiniki - stela50 - привет, Таня!
01.09.2021 14:34
Красиво е всичко и навсякъде. Това лято попътувах по пътища, които не бях изминавала досега, макар да съм била в детството и в Рила, и в Пирин, и в Родопите - лагери, екскурзионни летувания, какво ли не е било, но съм позабравила...а сме пътували и с влакове предимно, с теснолинейката - сега на връщане автобусът караше няколко минути успоредно с нея, релсите са досами пътя...минахме през Велинград, спряхме на Юндола - имам страхотни усмихнати впечатления от жените на пазара, после продължихме през други селца и градчета докато орекосим Пазарджик и се качим на магистралата. Не ми е интересно по магистралата - винаги предпочитам старите пътища, както и стария календар :) Честит септември!
цитирай
6. martiniki - donchevav - изобщо не искам да съм права, Вени, тъй ми се поляга понякога :)
01.09.2021 15:17
Наблюдавам от години хората...Не ми се коментира, съпругът ми е по-краен - все иска да връчва на разни клюкари и празноскитащи по една лопата или мотика :) Лошото е, че годините, в които работата беше срамна, а службата - желана и по всякакви начини придобивана, изхайлазиха до голяма степен хората. Аз имам една представа за труд - това не е работа, повечето хора досега имат представата, налагана с годините - учи да не работиш...Не смятам ходенето на работа за работа и никога не съм ходила на работа :) Прекрасна ни е родината, още по-прекрасна ще е през септември! Здрави да сме, път да ни чака!
цитирай
7. katan - Здравей, Доре!
08.09.2021 12:36
Далече е Градът. Дори и за сегашно време.
Преди, в детството ми пътувахме по цял ден. От рано сутрин до късния следобед.
До Септември, който дядо по навик си наричаше Саранево или Саран бей с влак. После почти на бегом от едната гара до другата - на теснолинейка.
С нея се пътуваше дъъълго. На места парният локомотив се задъхваше и някои хора слизаха да се поразтъпчат...
Знаех всички гари и спирчици.
Сега има реклама на пиво с тази теснолинейка. Имената на доста са променени и нещо ми се губи "аромата"...
Сега за Митрополията. Видях я още същата вечер, но не можах да се сетя къде може да е.
Много красива сграда, но някак си красива не по нашенски.
Старата Митрополия беше от дясно на черквата в една къса уличка. Беше нормална християнска сграда. Е, по-голяма. Изпитвах необясним респект към тази сграда. Може би, защото баба ми каза, че тук живее Дядо Владика.
Бях го виждала няколко пъти на служба и бях впечатлена от одеждите му и песнопеенето му.
Кой е бил? Не знам за съжаление.
По някое време преместиха Митрополията в Благоевград, но си остана НЕВРОКОПСКА МИТРОПОЛИЯ!
Мислех, че съм пуснала пост за последното ми посещение в Града. Не съм. Имам чернова от края на ноември 2014 г. Без снимки. Посветила съм го на vostroto. Снимките не знам къде съм ги сложила...
За дядовата къща - беше си там по това време, но при това строителство... След близо 7 години не знам.

Бях разочарована, огорчена и стъписана, когато отидох в Градската /т.н. Парк сега/.
Бяха махнали паметника на Яворов!!!!! Той беше абсолютно същия като този на "Раковски" в София.
Мисля, че бяха само тези два в България. За Чирпан не знам.
Това е за Моя любим Град. Другото си го видяла.

Напиши нещо за твоя роден град. Моля те!
Предполагам, че е същият, за който си мисля. Живях близо до него четири години.
Поздрави и прегръдка от мен.
цитирай
8. martiniki - Здравей, Кате!
10.09.2021 10:11
Благодаря ти за разказа, интересно ми беше да прочета. Обещах снимки да кача, ще го сторя при повече време, сега ни е доста усилно и не успявам.

Има паметник на Яворов в Поморие. В Чирпан има. Сега прочетох, че има бюст- паметник в Благоевград и Варна. В музея на Гоце Делчев има плоча с лика му. бил е първия кмет на Неврокоп след Освобождението.

Аз съм родена в Грудово, но съм живяла в Бургас - там тръгнах на детска градина на 3 години. От 25 години живея в Стара Загора. Писала съм много за Бургас в блога, той си остава града на сърцето ми. Позддрави!
цитирай
9. katan - Благодаря, Доре!
10.09.2021 11:34
Грудово. Ние пък Звездец. Цели четири години!
Малкият ми син е роден в Бургас.
Беше много щастлив, когато на път за морето сръпвахме в Бургас.
"Най-накрая в моя роден град!"
Първия път, когато го чух ми стана мъчно.
Всички си имахме роден град, а той не...
Бургас и за мен е любим град.
Много хубави и незабравими случки имам и там преди раждането на сина ми.
Там за пръв път почти в края на ул."Първи май", малко след кино "Родина" /дано не бъркам името вече/ , на отсрещния тротоар, до площада продаваха "семки" във фунийки от вестник.
Оказаха се малки, морски скаридки. Почти като сегашните коктейлни.
Беше ми разрешено да минавам само по тази улица. Там открих и един безистен, в който имаше малки магазинчета, но със страхотни стоки.
Всеки ден ходех на кино. Последния филм, който гледах беше "Любов земная" с Евгений Матвеев.
За около 20 дни изгледах сигурно 15 филма, но помня последния.
За паметниците на Яворов - много има на различни места, но тези два, за които ти писах мисля, че са дело на Иван Лазаров. Не съм абсолютно сигурна.
Сега на мястото на този красив паметник има само стандартен бюст, покачен на висока колона, но пък от черен мрамор:(.
Яворов е първият кмет на Неврокоп след Освобождението му.
Само за няколко месеца.
Винаги си спомням думите на татко, че е трябвало да остане там и е нямало да я има тази трагедия...
Съдба!
Яворов беше любимия поет на татко /и мой, съвсем естествено/и от дете знам неговите стихове, които той рецитираше. Особено "Арменци" . Може би отъждествяше съдбата на прогонените арменци с тяхната... Не знам.Години по-късно си дадох сметка.
Откривам доста съвпадения в животите ни...
Странно, че не съм чела твоите импресии за Бургас!
Ще ги прочета при възможност.
Поздрави, Доре!
Хубав ден!
цитирай
10. martiniki - katan - :)
14.09.2021 11:30
Брат ми е роден в Бургас през 78 година. Не помня фунийките със скариди, но са ми казвали, че се чоплели като семки. За "Базара" - този първи МОЛ в моя живот, точно срещу кино "Септември" до магазина за обувки...Там се загубих за първи път, на втория етаж :) Била съм на 3-4 и оревах орталъка... Помня сладкарница "Роза" в основата на "БОгориди", тя и до днес е на мястото си и правят някои от сладките, които помним от детство. Обичам да сядам там като съм в града. Богориди през последните три години стана прекрасна пешеходна улица, улицата с едни от най-красивите залези - в подножието и пада слънцето в края на лятото :)
цитирай
11. katan - Доре!!!!!
14.09.2021 15:41
Благодаря ти за снимките от Града!
Все пак не успях да се ориентирам къде точно е сградата на Митрополията.
Последния път, когато ходих там бяха съборили доста от старите сгради. Имаше една новопостроена в стилистиката на Града, но не си спомням каква беше.
Някаква институция.
Митрополията би трябвало да е на старото си място.Според мен. Не знам как и какво са мислели урбанистите, проектантите, архитектите, а и не на последно място и управниците...
Бях няколко дни в хотела...
Тази дълга улица не е Чаршията или Главната.
Някъде настрани пада, а има и нови къщи...
Ние живеехме в центъра.
Музеят съм го виждала по ТВ. И тогава не можах да разбера къде точно се намира.
Бургас ми е някак по-свеж в паметта:).
" Княз Богориди" "Първи май" ли е?
Все още не мога да свикна с новите имена:).
Този мой МОЛ:) се намираше точно срещу хотела.
Беше точно по мой вкус.
Скаридките-семки бяха забавление за всички, които се разхождаха там. За мен също:).
Харесвах повече дясната част на тази улица, слизайки от киното към гарата.
Сега си давам сметка защо.
Напомняше ми Чаршията - Главната на Града.
Благодаря ти отново за снимките и най-вече за спомените!
Благодаря!
Имай топла есен и прекрасни разходки!


цитирай
12. martiniki - katan -:)
17.10.2021 20:37
Митрополията е точно на диагонал от площада с паметника на Гоце - буквално отсреща.

Много се надявам от утре есенните разходки без компанията на дъжд есенен да започнат!

Благодаря, Кате, за споделянето и добрата дума!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777867
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55656
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031