Преди около петнайсет години ми се случи да посетя Мелник. Тогава пишех настойчиво, участвах сравнително по-често в конкурси и печелех по някоя грамота. Сега ще се разлея леко да поясня, че пари от писане не съм спечелила, макар и доста да съм натворила през този почти двайсетгодишен писмовен период от живота си, след като открих в мрежата една мотивираща ме литературна среда и доста се развих в това направление ( ха-ха!). Обаче - писането не е само талант и труд, то е и контакти, познанства, колективи, съюзи, сдружения и прочие (или прочия - абе смешна дума така или иначе) . Благодарение на личното си, заострящо се с годините, вироглавство, в колективи и съюзи не участвам. Член и членство будят у мен не особено симпатични представи и отказвам да се зова и чувствам така. Тук бих могла много нашироко да се разлея, но се сдържам, за да успея все пак да продължа по същество. Мисълта ми беше, че поради дръпнатост и неприобщимост,  в конкурсите, в които съм участвала, печеля главно поощрителни, специални, тук-таме трети и много рядко втори награди. Случвало се е. Истината няма интерес, но трябва да се казва. Имам и две-три първи места в никаквата биография. Признавам. Без ходатайства и протекции, без игрички - никога не ме е бивало в такива неща - и за мен придобиването им е истинско чудо до ден днешен. Но да се върна към Мелник! Участвах в конкурс, организиран от читалище или дружество - не помня. Пращах тематчини стихове за виното и ме поканиха да ми връчат лично грамота "Горчиво вино". Лауреат на конкурса съм била, съответно трябва да изпратя около 70 или 80 лева за разходите по пребиваването ми, ако съм с придружител  - и за него толкова, и да присъствам на награждаването, което ще се състои на тази и тази дата в еди кой си комплекс в града...Така. Позачудих се защо толкова пари и какъв е смисъла на цялата тази история, но добри приятели, пребивавали предни години на събитието, ме уговаряха, побутваха и дори ми заеха пари, за да отида! Да не изтърва това прекрасно преживяване. Вече искам да излизам от историята с предишното си посещение на Мелник, затова ускорявам темпото и скъсявам изреченията. Само да подчертая, че това е най-скъпата грамота в живота ми. Буквално виното и беше горчиво. Пелин и бучиниш. Излезе ни около 500 лева. 2005 или 2006  година. Няма да се разливам относно отношение, разделение на гости от официоза и пълнеж, настаняване в къща с ужасни условия и съответно реакцията на съпруга ми спрямо всичкото това с отпрашване от града моментално след неприятно прекараната официална церемония и мъчителната нощ в падаща къща на много свадлива хазяйка. Между другото така и не я видях къщата оня ден, което ме убеди,че е паднала през тия години. Изчезнала е...Пътешествието, по повод награждаването ми тогава, остави огромно разочарование. И все пак имаше приятна емоция. Самото пътуване през живописните планини и местности - беше есен. Октомври. Невероятна красота ни обграждаше и чистеше на връщане този неприятен блудкав вкус от хорската алчност и лицемерие. И все пак толкова голямо беше огорчението ми като цяло,  че 15 години не бях мислила да пътувам в същата посока - до това лято. Макар да тръгнах не за Мелник, а за Златолист,  екскурзията включваше малкия градец в програмата си. Така че отново ми се случи Мелник, без повод, просто да го видя с пораснали очи - разстоянието е огромно, пътищата не са много зле, пътуването беше близо 5 часа - като извадим почивките по пътя, посещението на Рупите и престоя в комплекса, пристигнахме в Мелник в 15 и 30. От Заарата тръгнахме в 7:00. 
Настаниха ни в прилично хотелче и почти веднага се емнахме да разглеждаме града. Предния път така и не успяхме да присъстваме на обявеното литературно четене на свещи в КОрдопуловата къща, просто никой не ни показа мястото, но този път я посетих - изкатерихме се до нея. Е, много е красива! Мнооого-мноого. Сега пак има опасност да се разлея в хвалебствия, може и да кача снимки. Възторгната съм още. Радвам се че си го причиних това кошмарно дълго пътешествие - дори да беше само това посещение, пак щеше да ми е достатъчно да отмие предишния горчив вкус на Мелник от представите ми. Много ми беше хубаво, катерихме се, слизахме, снимахме, снимахме, ахкахме...Каталясахме. Спахме. Матраците бяха прекрасни - помислих си,ч е е за компенсация на предното нощуване, когато мрежата на кревата стигаше до пода...На сутринта потеглихме за Златолист - мястото, където е живяла преподобна Стойна. Аз съм умълчана след това посещение. За мен това е друг свят, друга България. Искаше ми се да съм сама - някак си многото хора пречат на разтварянето, на потапянето и преживяването. Пожелах си да отида някой ден - да пристигна много рано и да няма никого поне час. Струва ми се, че е трудно изпълнимо, но кой знае, кой знае...Много народ! Хем бързахме да отидем преди десет, за да може по-спокойно да разгледаме. Много народ, който вдига шум, позира пред икони и свещени места, яде и пие на всяко посетено място, блъска се и изпреварва, гледа да не плати вход, където е по-рехаво, гледа да не си плати сметката, когато може...Да си лапне полагаемото, да си гаврътне винцето, да се оригне - пЪрдон! Ех...бедни ми.Алеко, ето за кого умря без време при ПАзарджик. :( 
Пак се отплеснах. Прекрасно беше вчера. Много ми беше хубаво в Златолист, при все тълпата, която се оформи към 11 часа. Малко преди обяд поехме за Гоце Делчев. Изключително красив път, пресякохме Пирин - гледките са спиращи дъха. Зелено, зелено, зелено, всякакви нюанси, които преливат и се смесват ...Върхове. Урви. Реката изскача измежду дърветата, скрива се, вие се ту в ляво, ту в дясно на пътя. Места. Никополис ад Нестум. Неврокоп. Гоце Делчев...Ще пиша и за него, сега спирам :) 

Малко хора умеят да бъдат така искрени пред белия лист, така емоционално, задъхано, страстно да предават всичко видяно и преживяно, да коментират, внушават, да убеждават по този начин, по който си го направила ти, Доре! Поздравления!
Много ми хареса начинът, по който сменяш темпоритъма - разливайки се плавно в описанията, събирайки се в повествованието и после пак - прелест!
За организираните форми и членуването, за конкурсите и атмосферата там си права - не са за всеки!
Прегръдка, приятелко! Чакам с интерес продължението!

Благодаря ти за добрите думи. Имам склонност към много широки разливи и гледам да се държа изкъсо, макар пак да се поизтървавам...още много неща можех да напиша.Най-малкото не е почтено да вдигнеш хора от другия край на България, под предтекст, че ги награждаваш в конкурс, и да ги изнудиш да си платят, за да присъстват! на награждаването. Самата аз тогава попитах, не мога ли да присъствам без да плащам тази сума - като лично се погрижа за спането и прехраната си на място - изрично ми беше казано, че НЕ мога да присъствам :( И вече отивайки на толкова километри да те настанят в негодна къща и да не ти сложат един сандвич часове...До дкоро държах купоните, които ни бяха раздадени за разните консумета там някъде. Съпругът ми беше гневен, а той е изключително търпелив човек. И досега не иска да чуе за Мелник, заради хора, които злоупотребяват с положението си..