Защото слънцето е все по-ценно, колкото се отдалечава, и все по ще ни липсва, а утрините ще стават все по-късни. Дните все по-къси. Материята помни. Замислих се за думата. ДУма. Думай, щерко...Думам ли думам - хем приказвам, хем мисля какво говоря - така чета значението на "дума". От "ум". Не просто дъра-дъра, бъра-бъра, дрън-дрън, че пляс.... И все пак се изтървам да дърдоря, просто бъбривата ми натура нерядко взема превес над ума.

Следите от слънце по асфалта ще се превърнат в пукнатини, а през зимата в прозаични дупки. Преследвачи на слънцето, пътуваме на изток и го улавяме близо до целта. Снимките са материя...те почти нищо не отразяват, но помнят. В двора гукат гугутки. Зелено е, и слънцето напича здраво още около девет. Една гугутка - вероятно е гугут - гука толкова дрезгаво и фалшиво, че като я чуя, ме напушва на смях. Едва ли птицата си дава сметка колко е грапав гласът и. Звучи като пародия на гукането. Ние хората сме тези, които си служим с категории, имаме сезони, разграфено време, проблеми от всякакъв вид и калибър. Всичко друго е естество. И е естетично от само себе си. Единствено хората изглеждат фалшиво, в стремежа си да бъдат естествени. Никога не съм виждала фалшиво слънце, фалшива котка или фалшива гугутка. Пък дори и да гука така Петък. Последният за август. Дълъг по лятному, а сърцето му сладко - от диня.

25 август 2017 г

Сега слънцето е добро - топли, но не изгаря )))

скъпо слънце, все по-ценно с всяко отдръпващо се утро