Леля Бона била единствената, преди 60 години на село, притежателка на лимоново дръвче. Какво му правела на този лимон, какво му баела - не знам, но една година за Великден, взел че вързал и отхранил 120 лимончета. Цяло село се извървяло да си купува по един лимон за празника, а леля Бона ги продавала по лев. Събрала пари колкото за две-три агнета...Така приятно мирише тази история. Мачкам си едно лимоново листо и става още по-реална. Селото, фурната, бидонът с лимона и самата леля Бона, забрадена над веждите, с галоши, изпъчена до дръвчето раздава плодовете му и прибира смачканите левчета в джоба на престилката...Цяло село се вие-извива пред къщата и, опашката шуми, вълнува се и приплясква като опашката на змея, дето св Георги го трупясва всяка година .. Кактуси ме радват напоследък. Такива са тарльовци, такива бодливковци...не знам защо с годините все повече ми харесват! Бодат ме и пак ги харесвам. Отдавна живея на Соларис. Напоследък слончета летят покрай мен по залез. Мисля си, че са на щастие. Сега прелетя един на север...А щъркелите тръгнаха на юг. Август преваля.

много красиво, дъхаво

И за слончетата, и за лимончетата, и особено за любимите бодливковци кактуси - поздравления и от мене!
И за щъркелите. Прибирам се от морето, пътувам на запад, а срещу мене на ята, на ята - цяло небе щъркели. Събират се някъде около Равда и оттам тръгват на юг. Стана ми тъжно, скришом им помахах. На добър час на тях и на всички ни до новото лято!
Прегръдка, Доре!