Помня вятъра в горещия следобед. Тъмният вятър на сянката. Август 1999 a. Пълното слънчево затъмнение, което наблюдавахме, предвидливо въоръжени с опушени стъкла...дали не беше през зелено стъкло от бирена бутилка...Слънцето се скри напълно и внезапно излезе вятър, все едно от нищото. Изведнъж захладня...Беше странно усещане с онова черно като точка слънце на небето и вятър, който огъваше клоните на ореха. Като в пауза. Все едно някой натисна за минута някакво копче. После луната се оттегли и светът си дойде на мястото.      

Помня г затъмнението, martiniki. Бях близо до Шабла, където се виждаше много добре. Лъгаха ни, че няма да видим друго затъмнение скоро, но след нещо имаше поне три видими от нашите географски ширини.
Поздрави!

в книгата си. При случай ще го постна тук. Тогава настроението беше много особено. Предапокалиптично ... помня.