Нахитря тоз народ, брейййй! Изтарикати се много. Лесно им дойде на младите без брак да живеят. Абе, чоджум, кога го е имало това нещо. Живеят си, деца раждат и хич не им дреме, че не били подписали. Остарели били тез истории, сега традициите не били, каквото бяха. Скъпо било да вдигаш сватба. Ами после, като дойде ред да се развеждаш? Пак разправии,  адвокати...пари...Ми имущество да делиш!? Ей, нахитря народът, не ти е работа.  Пък как ми се ходи на сватба! Вече десет години се надявам. Я някоя приятелка  да се излъже, я братовчед, я по далечен роднина. Ама не, та не! Заинатили са се и не предприемат никакви мерки. Траят си бе! Траят сиии... Ама аз не изтрайвам. Викам на наш Владо: "Ти що не се жениш, бре? Виж 30 кога ги стигна и ги хвърли зад гърба си. Майка ти и баща ти тъй с отворени очи ще си идат, ни на снаха, ни на внучета порадвали се." А той:  "Днешните жени не се гледат с 500 лева заплата. Не щат при свекър и свекърва. Отде жилище? Ще се оженим и де ще ходим?" Брееей, не щели ?! Ми ний как се прежалвахме. С двеста лева заплата - и ток, и деца, и свекърва сладко да ти хортува. Ма то нащ"о друго ще да е било. Любов и възпитание. Християнски добродетели. Архаизми някакви.  Лелин Данчо и той. 35 чукна. Доктор стана, все разни ловни дружинки, джипове, барбекюта. Па мадами, мадами. Не ти е работа. Една от друга по-засукани. Викам му:  "Айде, Данчо! Ти барем пари имаш. Дигай една сватба, че краката ми хоро да изтропат, да ми се зарадва сърцето." А той: "Ти остави парите, како,  ми жените не са стока. Много лесни станаха и много пият. Как да взема някоя, като от мен повече смуче." Бреееййй, да му се не види. Той пък - жените не били вече стока, щот" мъжете сигур са по- стока.  Наша Пепа и тя. Кариера гони. Жилище има, кола кара последен модел. Ма да рачи да се задоми - не. Думам й: "Пепе, лели, време ти е, чедо. То мъжете по могат да отлагат, ама една жена направи ли 30, трябва вече къща да гради, деца да дундурка, мъж да посреща и изпраща." А тя : "Ти чуваш ли се, ма лельо? Какъв ще е този мъж, дето ще взима от мене повече. Да ме върже вкъщи. И да го търпя, и мръсните му чорапи и гащи да пера. И да си разваля вида с някоя бременност... Не, благодаря. Добре съм си така."  Та дотам. Навсякъде на камък ударих. Нахитря този народ, брей, само как се изчалъми.  Лесно им дойде тъй да живеят. А как ми се играе едно булчинско хоро, как ми се рипа. Мойте деца ще трябва да почакам, дано тогава традициите са това, което трябва да бъдат. Ще потрая. :) * разказчето е писано през 2006 година. Оттогава съм изтропала две сватби...И на толкова благодарим!

Остави младите кой както иска, тъй да живее!

Хубаво желание, - вече играем само на сватба, къде другаде..., тук има ли стихове или само разкази...?!!!

Така е, всеки живял така иска да предаде нататък. Ама нямааааа :D

Свежи мераци за нрави окъснели.
Изначалъмихме се всички за какво ли не.
Право куме та в очи.:)
Къде ли е предела...:)
Здравето!!!
Смехът е здраве!
Благодаря за свежото творение, Мартичка!:)
Усмевки от мен!:)))