Любовта връхлита
и помита всичко по пътя си
подобно буря на остров Янус  

Вятърът свирепо
вие
върти се
извива се
и  ледените му ръце са навсякъде по теб Изабела
  Безсърдечен акушер от преизподнята  

Сърцето е фар 
между океаните на  чувства и мисли

на правилно и неправилно

на преди и сега
и трябва да устои  
да не престава да свети въпреки вятъра  
и сините телца на децата ти
които така и не отвориха очи
и завинаги ще останат
на този проклет остров  
при проклетия вятър
под стоическия фар   Изабела  

Въпросите дочакват отговорите си  
Отгоре Той праща светлината
която отново да ви събере -
Луси с русите коси
и ясните сини очи  
която не е твоя
но ти е толкова нужна
че нищо друго няма значение  

Щастието е меко и топло
смее се звънливо
изрича "мамо"
и почти си повярвала
че вятърът
смъртта и светът извън острова
са някакъв избледняващ кошмар  

Почти е така  
Почти си убедила целия свят  
когато вятърът се завръща и 
само с един поглед с един полъх  
събаря прозрачната ти кула  
висока почти колкото фара 
и почти толкова светла  
Как гасне светлината

Как се отдалечава любовта
къдрица по къдрица   Луси  
Любовта и дълга
честта и страха

ако някой те обича истински
той забравя за себе си
но не може да искаш
такова предателство

Не можеш да бъдеш щастлив с този кръст  
Зачертава те кръстът  

Смалява те безмилостно  
Само вятърът изпълва пролуките в сърцата
щом ги напусне светлината  
и как свисти това сърце до края на света  
и как се уморява  

Как гасне и припламва като свещ

докато спре  

Покоят е зелен
и слънце се разхожда
между дърветата му
ляга по тревите  

и тичат малки боси стъпълца  
и вятърът оттам си е отишъл
а любовта остава да струи   ...

и как си струва всичко щом 
светлината си намира дом
в сърцето било дълго дом на вятъра


 

Почувствах - самотата и студа, мъртвината, химерите и истинската топлина - надеждата, умиротворението. И онзи влудяващ антарктически вятър, който може да бъде победен само от светлината на вярата и обичта.
Силно и необяснимо - живот!
Прегръдка, скъпа Марти!

Любовта по-силна е от вятъра,
божествена е тя, по-силна е от всичко!
А с майчината... сравнима сила няма,
небесна тя е и е тъй голяма,
че не би оставила детето си самичко.
Нито тук на земята, нито горе от небето!
Невероятна си!
Сърдечно ти благодаря!

Това е инспирирано от филм, който гледах наскоро - препоръчан филм, обещах на препоръчителя да напиша стихотворение с това заглавие. Трейлъра съм публикувала

Филмът е силен и човек не може да остане безучастен. Вечните теми през страстно око, живота под любовна лупа и с вятър в пролуките. Заслужава си, има го он лайн.

Благодаря ти! :)

С обичта си затопляме ветровете си, стишаваме ги, но те не чезнат докато дишаме.

ще го изгледам. Предизвикал ти е вятър скитник - от тези, които правят най белИте и болят, болят и стискат за гърлото. След тях винаги е тишина ... чула си я, Небесност!

Много силно, разтърсващо стихотворение, особено на фона на филма, който току що изгледах. Впечатлена съм както от филма, така и от стихотворението, благодаря ти!

Аз съм с вятър под кожата :)) хаотична съм си и не ми пречи, даже ме балансира някак, както и всякаквите екстремални валежи

убедена съм, съседке:)

радвам се, че си го видяла, Пасита! Аз пак ще го изгледам някой ден. Благодаря :)

"Иска ми се да видиш тукашния изгрев и залез.И звездите - нощем те обсипват небето... Утешителното е да знаеш,че те ще изгреят отново,независимо колко лош е бил денят или колко са се объркали нещата."

Нещо от мен : https://www.youtube/watch?v=nF-DM45qKuo
Ако още не си :)

Още не знам кой филм имаш предвид, така и не ми се отвори линка :)

https://www.youtube/watch?v=nF-DM45qKuo

Името е ''Палми в снега" Гледа се ,както ''Мостовете на Мадисън''
''Сол по кожата" и ''Глава в облаците'',насаме :)

!!!