Зелено е и все повече се раззеленява. Откак отново пътуваме по зеления път, пролетта се разкрива ден след ден, допуска ни все по-близо. А откак преравям тревите с поглед, откривам все повече калинки - те са най-красиви от всички буболази и най-ме придърпват, навсякъде са! Притеснително е пълен с калинки треволякът,  почвам прекалено да внимавам да не настъпя някоя...Така взех да си мисля, че ако целият свят е въоръжен с фотоапарат ( а то почти е така) и се опитва да улови глухарчета, пеперуди, калинки и паячета (както и прави в голям процент), може пък да се оттучи да гази и стреля ( покърти ме тази кошмарна история с жирафа, зебрата и антилопите на великия ни футболист, направо ми се повдига - не само от него, от всички такива велики убийци на животни). Затова опитвам с всички сили да запазя поне моя микросвят. Да внимавам повече, да съм предпазлива с калинките и мравките - за баланс, за равновесие...Дано ни прости грубостите майката природа, дано ни извини дебелоочието и човешката простащина. Само човек е способен на подобно нещо - да издевателства над природата, да причинява зло, да убива за удоволствие - небивала извратенящина!  Умът ми не го побира и никога не съм можела да разбера ловците и да приема лова.
 Калинки! Толкова красиви и полезни, с тях си общувам  през последните няколко дни.











Полезни са - чистят лозите - похапват си въшки и разни други дребни вредители
















това са три поколения глухарчета - от баба до бебе:)




Лозите вече са се разтекли, режеш и потича бистрият ми сок...









тази е най-усмихнатата капка, която успях да хвана :)



а тази най-блестящата ...

Всичко се събужда. Цъфти и трепти. Тревите избуяха, дърветата се раззелениха...Пролетта съживи света. Целуна го и го събуди. И с човека да можеше така...



Така си общувам  - на ниско ниво със калинките
и гледам през капка как слънцето никне поливано.
В тревите нагазвам полека сред тънки глухарчета,
човешкото зло напоследък ужасно нагарча ми
и търся утеха сред капки, калинки и пътища,
сред вятър и облаци, дето крилете ми връщат.
Под слънцето пролетно с огнени гъвкави пръсти...
треви на калинки и капки - парола завръщане ...

“““ """ 


и от тази седмица - глухарчета










и росни паяжинки...
















и да си дойдем пак на калинките ;) 
а този път и пеперуда прелетя!



Черешите ръсят вехнещия си сняг по тревите



скоро и плодовете им ще опитаме! :)

и още калинки - имам чувството, че това е един калинков април! Навсякъде из тревите са

се вижда най-добре.

Пролетта събуди целия свят!

Да го ценим и пазим!

да, прекалено добре...всичко се вижда като на длан - високо в ниското

Да, Санде. Надявам се един ден всички да разберем, че това е едничкият ни дом, единственият ни свят, който пътува сред звездите и е най-малкото неразумно да го разрушаваме. Дано не е късно.

Поздрав! Постинга излъчва нежност. Самите калинки винаги съм ги приемала като тишина и спокойствие! Приятно ми беше,че имам съмишленик.

Невероятен постинг - и с уникалните снимки, уловили от ниското неведомите пътища на калинките, и с вярно намерената пресечна точка на капката лозов сок със слънцето, и със стиховете за завръщането и коментарите - всичко толкова много ми хареса! Благодаря ти, Марти!

Благодаря Ви за съмишленичеството!

Изобщо си толкова добра, с добра дума и отношение за всеки. Бъди здрава и да ти се връща доброто!

по често и аз имам нужда от оправяне на вкуса - нагарчането ...ехх...
Постоях си на страничката ти, Небесност - направо на земята сред калинки, треви и капчици природа. Очистващо... Благодаря ти, благодаря!

човек може да диша дълбоко и да се пълни душата му :) Плъпнало зелено на калинки и капки:) Аз благодаря, НебЕли!

Е че красиво......:) Поздави!

Нека е красив май! :)