търкулнал се април...

Неспасяема работа - това да си спастриш ден, час, минута...Всичките ти ги измъкват изпод носа, пред очите, дори да не спиш, за да ги спасяваш....Всичките ми минути с април бяха броени и свършиха. Но пък бяха красиви, пълни бяха с пролет и пътища, с изгреви, вятър и дъжд, с вяра и цъфтящи дървета, с небе...търкулнало се слънцето по пътя на април.






































Търкулило се слънцето,
прострял се е път.
По нишката му 
сме тръгнали, вика ни пролетта.

Дърветата надпреварват се,
цъфтят  ли цъфтят,
Пролетта е участие,  
чувството ни за свят.

Пътуването е свързване.
Слънцето прави спринт,
колко бързо 
излизаме от зимния лабиринт...

За да намерим дюлите, за да ни грабне
зеленото, за да пристигнем в юли
съвсем летни, навременни...





Черешите прецъфтяха, целият пролетен път на последната априлска седмица бе посипан в черешов сняг.

Дюлите ги следват по петите








касисът също цъфтя в април и вече прецъфтява....







Горе облаците непрестанно цъфтят, слънцето грее, долу цъфти и грее рапицата, наоколо цъфти и блика целият пролетен свят, а просторът е пълен с чуруликане, с любовно надпяване,което няма как да се опише с думи...Какъв възторг вибрира в звуците, каква възхвала на живота!




















Първият мак за тази година улових в последния априлски ден...Припрян априлски мак в светло люляково лилаво








И още нещо...Вчера беше цъфнал бъзът. Набрах 9 цвята, толкова се бяха отворили и като летен акцент под снимката със заложената лимонада, е рецептата за тази лесна бъзова напитка:



.... 3.05.

Днес получих ново доказателство, че светлината е зелена 




 и още облаци 





перести такива, разресани













Природата е безкористна майка, която дава...Безплатно слънце, вятър, зелено, облаци, дъжд...Всичко ни изсипва изобилно, щедро, без да се скъпи, а най-щедра на зелено и синьо е пролетта. Щастието няма цена. Щастлив може да е човек, ако е благодарен за безценните подаръци, които получава по рождение - зрение, слух, вкус, крака, ръце, глас и възможността да се радва, да търси, намира и да се наслаждава на красотата на света, който го заобикаля. Има избор - да гледа нагоре, да не забравя небето. Необята...Безценно!

Каква красота!
И простор!
С дъх на дюлев цвят, с приятелско махване на първия мак, с перести облаци - най-сигурен знак за лятото - и удивително слънце - младо и пълно с желания - гаранция за щастливото случване.
С много обич.
И със стих, който оставя без дъх!
Благодаря ти, мила Марти!

Преди малко писах коментар, но ми се скапа Нета и ето ме отново:)
Изпратила си последния априлски залез, в красиви снимки си го запечатала. Ухания, звуци, зеленина, настроение - „каква възхвала на живота“ - усетих я! Много обичам да поглеждам света през погледа ти, уникална си!
А сега пълен напред към лятото:)

знаеш как бързо променя света...как бързо прецъфтява цветът, как бързо прекосяваме май ии изобщо без дъх те оставя! Аз ти благодаря!

Облаците са за теб! Сега като ги снимам си мисля, че ти ще им се зарадваш! Толкова харесвам света на облаците, а сега е тъкмо царството им:) Курс към лятото!!

Да тичаш по пътя с април, да вкусваш всяка минута хубост... С всяко "търкул" - глътка пролет!
Привет в началото на май, Марти, честит да ни е! Много хубост си събрала в снимки и стих, грабна ме зеленото! А припряният мак - да му се неначудиш и ненарадваш! :)

Поздрав!:)

на отиване и връщане не изпускам минута,
толкова красота,събрана на едно .... за небето пък
нямам думи!
След 2-3 дни ще се насладя!

е за мен,в моя цвят :)

Наистина са ми страст заедно със залезите. Ами почти не гледам в пътя като вървя, а все нагоре, нагоре:) А ти даже птица в полет си уловила. Много ми хареса облакът дето е толкова ниско като че ли ще се стовари всеки миг върху рапицата (сн. 5 от поредица „облаци“). Успях да надникна и в рецептата за лимонада от бъз, ама докато се сетя да щракна на снимката:) Поздрави и ще надниквам!

цветове, светлина, синьо небе... самотен мак.
... "Пролетта е участие,
чувството ни за свят."...
Благодаря, Марти !

участ, чувство!

зеленият път на април-май е голяма наслада..а макът е за теб, естествено, вчера исках да те тагна някак на същия, който публикувах във фейса, но още не са ми ясни нещата отатък...

Качих още, съвсем пресни, днешни. Съжалявам малко за качеството, но в блог.бг не мога да качвам големи снимки, трябва специално да ги намалям, а нямам толкова време сега...затова със сапуниерката си вървя ;)

прекрасните гледки са навсякъде, днес просто се въртях до главозамайване от всичката тази пролет.

поздрави, Таня!

Тагнах се... вече е мой :)

Търкулва се слънцето, а ние подир него, като пилета след квачка и следваме светлината му чак до безкрая.

Благодаря ти, радвам се, че се обади! Пролетни пътища и радостен май ти желая!

Като пиленца, като патета, подир златното му кълбо))

Благодаря за красотата, която ни поднасяш, Дори! Свежест, простор, ефирност!

Той и май вече се изтъркаля, толкова красиво майско зелено, несравнимо и на макове, на облаци и бури...както винаги май...великолепно колеблив, неустоимо непостоянен :-)

Доре, още по красиво ще става, доловила си го, препращайки ни към очакването за лято. А миговете, ще ги превръщаме в спомени и така ще им даваме живот. Усмивки!

Спомени и емоции! Дано юни кротне малко ;)