Топъл ни дойде януари, почти пролетен...Кокичетата са показали нослета отпреди Коледа. Сега са разцъфтели навсякъде. Дори в градинката пред блока. Мислела съм си, че им трябва сняг, за да се покажат, но щом при този снежен недоимък цъфтят, значи съм грешала. Лошото на януари тази година е мъглата, но и тя се търпи някак, ако не се проточи повече от два-три дни. Днес е особено плътна и непоклатима. Надникна ли през прозореца, млечно - бяла се е разстлала додето поглед стига...Само на седем километра от града и следа няма от нея. Там блести ослепително слънце. На 17 януари снимах кокичета и пчелите, които ги ухажваха - цял ден имахме работа навън.



тези са зинали едни човки - бъбриви кокичета



тези са се скупчили 



а тези двечките се бяха уединили и



докосваха главички...

А само два-три дни по-късно една много интересна птица привлече вниманието ми с къркоренето си от върха на ореха...Голяма птица, със сини пера на гърба. Снимах я, но не мога да кача снимките, колкото и да ги намалям. По едно време на съседния клон до нея беше кацнал кълвач. Любопитен и смел. Доста време си правиха компания, после всеки по пътя си...Когато проследих полета "и, видях още няколко като нея на дърво в съседния двор.




успях да я кача и междувременно почти да се убедя, сравнявайки снимки и информации, че птицата беше сойка! Сойка - присмехулка:) Само ми се стори по-голяма от 40 см, а пише, че стига до 35 см...но най-вероятно е била точно такава, особено, ако се съди по-особените тракащи звуци, които издаваше






А планината е прекрасна! Сутринта,  под лъчите на слънцето, е като посипана със златен прах...Онази слънчева сутрин ми заприлича на мечо кожухче и и написах стихотворение.



Рунтава мецана - планината,
е полегнала за зимен сън.
А кожухчето и - със позлата -
Слънцето огря със ясен звън.

Звънко е студеното. Кристално
утро сипва се и вдига се слана.
Утрото се ражда музикално -
звън разплискват тънките стъкла,

светлината идва със тромпети
и очите от отблясъци болят.
Планината спи, тя не усети,
тя не чува в своя зимен кът.

Рано и е още да се буди!
Меца средногорска нека спи.
Щом избухне пролетното чудо,
ще се къпе в пролетни води.

О, така добре си я представих тази баба Меца: отпусната, дремеща, тук-там с разрошена от вятъра козина, с лека позлата от младото слънце, ненаспана още, неразбудена:
Рано и е още да се буди,
меца средногорска нека спи.
Щом избухне пролетното чудо,
ще отвори весели очи.

Не знам дали има друг като мене така да брои дните до пролетта - ама явно има: задрямалата средногорска пустош, тъжната сойка на клона - и ти, мила Марти /ами да, даже й името ти го подсказва!/:))))))
Малко остана - да се насладим на изтъняващата зимна прелест - и дано имаме шанс поне веднъж още да ни зарадва истински зимен сняг! Поздрави, Марти!

щом планината сънува, птица със синьо на дрехата стопля голите клони и кокичета - бяла надежда - светят с усмивката на Пролетта. И когато:

Утрото се ражда музикално -
звън разплискват тънките стъкла

Слънцето, макар и плахо, днес поразбута мъглата, спусна две - три златни люлки, сАмо дето кокичета още не съм видяла...
Поздрав, Марти! :)

- само с отворени уста, като едни гладни гарджета в гнездото с широко отворени човчета –демек като нас такива,склонни да попиват всичко за природата! Поздравления!

Задушевно е сред "своите" непрелетни птици, домошари. Всеки слънчев ден е малък семеен пир. Тиха, деликатна радост...Далеч преди тържествата на пролетта.
Обичам предподготовката!:))

снимките са илюстративни, точно тази гледка ме провокира и видях планината като спяща зимен сън мецана - особено на кожухче го докарваше...А сойката е толкова интересна птица, по-скоро весела беше, заинтригува ме с особения си "говор", разбрах, че е имитатор - може би е имитирала кълвача!
Чакам пролетта, Вени, но се радвам на всеки един ден, макар и мъглив...зимата ми предоставя своето бавно време и ценя този сезон:) Сега ни гласяла студ и сняг за разнообразие. Живот и здраве само!

неописуем. Днес слънцето ми повиши настроението с появяването си - хиляди златни люлки ще наспуска! А кокичетата вече са обичайни, но пак за обичане!:) Поздрави!

Не бях виждала сойка, да не говорим толкова сойки накуп. Беше много тихо в двора и звуците ми привлякоха вниманието - такава красива и забавна птица! А слънцето е повод за празник, така е! Днес е един празничен петък! Поздрави, Тити!

Дори такива дребни радости - кокичета, сойка, слънчев изгрев над планината...А кокичетата точно като едни пиленца бяха, скупчени в гнездо, зяпнали с човчици и пчеличките само влизаха и излизаха от чашките им.:)

Поздрави и хубав ден!

мъгливи дни,се спускат слънчеви люлки
над града и той е сякаш умело гримиран.

Кокичетата,тази прелест,цъфнаха предколедно,
без сняг,направо смело ококорени.
Честно казано и аз съм се заблуждавала, също като теб .... но казват,че и без слънце се съмва :)
А спомняш ли си как сме били заблудени,тооооолкова годин, с бананите :)например.

Хубав ден,Дори!
Харесват ми разказите ти, разбиват
на пух и прах...сивотата и статичното :)

дотам прилича на пролет, че очаквам да видя цъфнало дръвче:)

С бананите не помня точно какво е било, никога не съм обичала особено. И сега не ги долюбвам, но виж - мандарини. Тази зима ми е една мандаринена, други са ми били портокалени...правих си лимонов ликьор за пръв път преди Коледа, време е да го прецедя.

Трябва да се разбива на пух и прах стената, която ни пречи да виждаме колко е красив света, който ни е подарен:)

Благодаря, Ели! Хубав ден и на теб!

И тази рунтава Мецана, в кожуха на която можеш да се сгушиш, и накипрената на дървото синя птица, и тази бяла тиха нежност в двора... - всичко, което си докоснала с поглед и думи е красиво! Въпреки, че още му е рано да се събужда и на нас ни е рано да се разнежваме пролетни, въпреки прогнозите за студ и дъжд, в нас вече звъни камбанката, че някъде под кoжуха на планината Мецана, Пролетта вече сънува зелено :)

Благодаря ти за думите. Сънува зелено пролетта и щъркел се вие в съня и;)

Зимата, която остава, да преминем с доволство!:)

Стихотворението е прекрасно... :)

благодаря!

Бяла надежда, като цветът на кокичетата. Зелена нежност - като стъблата и листенцата им. Синя безкрайност - небето ми вдъхва усещане за свобода и безкрайност. Планината нашепва да почакаме още малко - пролетта пътува към нас :))) Благодаря за разходдката !!! <3

сила и търпение! Поздрави и да не ни натежава зимата!

прекрасно пишеш- сочно и звънливо, и свежо като планински въздух...все така!

че прочете и се обади, та и аз да надникна при теб:) Словесница си ти.