
Прочетен: 14022 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2014 08:00



Коледно чудо - така бих определила това събитие, МЕя си знае какво и е коствало случването му.
Честито, Мей, изключително съм доволна, почти самодоволна от това рождение и нямам търпение да я пипна!
Ще си позволя да споделя две стихотворения, за които не знам дали са включени в книгата. Доста ще ми е трудно да избера, неведнъж съм била зашеметявана от света на думите н МЕя и и благодаря, че е такава и имам късмета да я познавам и чета.
Пиеса за сетива
Ти си дълга пиеса за сетива,
а те свиря на кратки пасажи
от любов, тишина, светлина.
С други думи, миражи...
Някой даже да спусне въже
по скалата ти с думи отвесни,
се спасявам, от всички мъже,
за да бродя из твоите песни.
А в душата си, сякаш не знам,
тази обич е... от хартия и ноти.
Недомислен от двама ни храм.
Трудно дело за много животи.
И усърдно, по детски, греша.
В партитурата все недовиждам
всички паузи и, току се реша
да изпея стиха за довиждане,
тази обич ме разпява на химн.
Тази обич ми казва да дишам
в сетивата си. И дори, че си зрим,
и дори, че си мое двустишие.
Тази обич е слънце за глас,
тишината с по-чувствена дрешка.
Ти и аз сме - магнит до компас.
Иначе казано, ... грешка.
Тази обич с размамах на плесник,
за страха си не ще да похарча.
Аз по сила съм влюбен войник.
А по съвест – сърце на глухарче.
Тиха любов
Много тиха любов, с мъгливи пропорции.
Лъкатуши към изгрева син в нощта полугола.
И се храни по птичи, на мънички порции
прелетени земи и мълчания, страсти на хора.
Много тиха любов. Рядко срещам такава -
с градски часовник, площади, самотни алеи.
Ароматът след нейното бродене дълго остава
по звездите, преди със нас да ги слее.
Много тиха любов. Не прилича на чудо.
Разговаря с клошаря, премита солта от небето.
Сгъва праните ризи на бялата, благата лудост
и забожда лъчите от слънце в сърцето си.
Запилява се нейде, изранена се връща,
раззвънила тъгата с овчарски торбички.
И венеца от тръни бавно и меко прегръща...
Много тиха любов, обичаща всичко и всички.
и още едно, само, но може да се издаде самостоятелно, те повечето и стихотворения са такива - за по едно в книга!
Галактически блян
Навестяваш ли ме аз не знам.
И ми е глупаво, и тъгувам,
че сама съм, че адски си сам.
И, че не се сбогувахме...
Не те виждам, а само на сън
ми разказваш света си в картини.
Сутринта дълго искам да съм
път, по който обратно да минеш.
И се лъжа, че снощи си бил
покрай мен и ти готвих вечеря.
Но един тъжен бял карамфил
хвърля утрото и ни разделя.
Пак се раждам насила - отсам.
Бог не пита, когато заставя
ти да бъдеш космически сам,
мен с живот да ме благославя.
А не искам животът... такъв,
в който тебе до мене те няма.
Ти кървиш със космическа кръв
и ми вливаш от нея в замяна
на огромния непосилен товар,
който трябва без тебе да нося.
Той, животът, съвсем не е дар
тук за мен. И безкрая си прося.
Подир теб в галактически стоп
бродя малка, изгубена, грешна.
И сред този вселенски потоп
се надявам за миг да те срещна.
Отминават ме ято глухи звезди,
a с опашки ме блъсват комети.
Със живот Господ ме презареди...
Или ти си бил, от когото ми свети?
Светли празници, Дора!
Поздрави за Мея! Успех на книгата!
Чудесни сте!
Благодаря ти! Светли празнични дни!
Радвам се да имам приятелки като вас.
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Meiia
Весели и честити дните на РОждество!
И на теб ти се радвам, Марти, за топлата приятелска обич,за моженето, с които представяш и с които ни приобщаваш към трепетния празник - раждането на книга! Знаеш ли, представям си те като усмихнат и светъл вестоносец от приказките. :)
Светли празници!
Честита да е и Мея с новата стихосбирка!
Успехи да топлят и радват душите ви!
Чета и хем се усмихвам, хем смутително се мръщя не от скромност ( на доста лета съм вече за такива неща), просто тази книга ми костваше едни от най-хубавите неща в живота и ... не мога да се зарадвам сякаш.
Всъщност, тя е последното, което съм писала. Отзад-напред е книжното ми дебютиране, което не е стихотворно такова. Както Марта обясни. Но като за Рак, нормално е мисля. Има нещо ненормално тъжно обаче, когато болката те кара да пишеш, въпреки волята ти. А може би е и отчасти изцеление...
Марте, твоята светла емоция е тъкмо като за Коледа! И сама по себе си е не по-малко ценна от всяка книга. Че то... в този мрачен свят понякога е трудно дори да пресечеш улицата без такива сияния. Благодаря на Бога, покрай всички изпитания, които ми изпрати, че ме сдоби и с добри приятели.
А стиховете са ..просто част от общуването.
Да се надяваме на повече радости, най-вече на здраве и на бъдеще!
Честита Коледа на всички и весели новогодишни празници!
Благодаря на всички ви!
Весело посрещане, Мире! Здрава и мирна новата година!
Двама от най-прекрасните духовни приятели, които съм имала са Коста и Мея.
Дори книгата да е трудна, вярвам, че е важна като Път и Постигане.
Един Коан, говорещ отвъд парадокса на временното, извън тленното и надграден от две души с общ свят, който е част от Просветлението на всички ни.
https://www.youtube.com/watch?v=HSWR4os7I7E
{}
Мноого ти благодаря, обичам тази песен и винаги я слушам с надежда - добра година! Щастлива!
https://www.youtube.com/watch?v=feuS4xJNxU4