Октомври привършва, оказа се доста близнашки месец - непредвидим, сам себе си изненадваше, а нас само как продължава да ни изненадва...Събрала съм доста снимки за доказателство и се наканих да ги споделя - както си бяха в телефона, по ред на номерата -

 
Това нещо прихвърча през прозореца и тупна на леглото в една топла октомврийска привечер. Изглеждаше страховито и плашещо и успя да ме прогони от стаята, докато траеше гостуването му. След прилепите, комарите и една сколопендра, с която лично водих епична битка с лопата и нямаше никакво време за снимки за доказателство, толкова бяха нещата на живот и смърт, това чудовищно насекомо се надявам да е последното в процесията на извънредното лято...То какво ли беше нормално това лято, явно и насекомите му затова са извънредни и невиждани досега. Оказа се, че има нашествие на голяма водна буболечка в цяла южна България, така се казвало насекомото, за което се триумихме дали е скорпион, гигантска хлебарка или великански бръмбар - а може би и трите! Дори имах подозрения за мутация и извънземна форма на живот. А то да се окаже с такова невинно заглавие! Затваряме страницата на инсектите, надявам се направо забравяме за тях! Отваряме октомврийско  небе...и море!



Залезът е над Бургас,  21 октомври 




Харманския плаж на Созопол, на 22-и сутринта



на плажа - само слънце, пясък и море - и ние



чудесен ден, изтъркулил се от скъсания гердан на лятото



мънисто с непоносими за съзерцание отблясъци



водичката - кристално чиста



мама си събира камъчета



а слънцето ласкае вълните така, че те блестят, като че от щастие -

Поласкани от най-красивия си кавалер,
вълните - дамите на Феб,
с позлатени рокли,
поръбени с дантели
танцуват под тънките му  пръсти
валсуват, плъзгат се,
покланят се
въртят се...
прииждат и се връщат,
красиви са,..
все същите...





зазимен е плажът, всичко е затворено



чадърите са просто железа и са вдигнати пясъчни диги




Едно заведение до плажа, изглеждаше преметено и се питах дали вятърът е този метач, събрал куп листа в ъгъла на стълбите...Много тъжни гледки са тези сезонни постройки, лятото е станало и си е тръгнало...Дотук с южното море, отиваме на север - преди четири дни -


това са чудните скали - едно природна забележителност до язовир Цонево



Снимах от колата, а на връщане бях с влака и гледката е същата - невероятна. При залез пътувах и ми се стори още по-вълшебно, но снимките се размазаха и нямам други. Обаче си заслужава пътуването. Дългичко беше, но такива забележителни гледки изскачат и така повдигат духа, и така е красива есенната планина, та вземете си влак за едно пътуване - чистичко, топличко, празно...Бавно. Но това е предимство! Бавното пътуване - човек успява да се наслади, да се нагледа. Преди ми се е струвало досадно, сега съм като спечелила от есенното тото - красиви гледки от прозорците на влака, а и никакъв фиш не съм пускала.



Това е вълшебно местенце над язовир Цонево, селото е Аспарухово, пътувайки на север се отбихме...



и първото нещо в двора, което видях беше една ...череша!? Череши през октомври? Оказа се, че е ябълчица с едни толкова миниатюрни плодчета, точно като едри череши:)






Под навесите редици цепеници, наредени като войници - готови са за дълга зима тук...






Не направих много снимки в Генерал Тошево, няколко само в музея - композицията е вдъхновена от "По жицата"






  тук исках да хвана

диканята, дори и пипнах кремъчетата



тук е представена добруджанска сватба



...много държах да снимам обувките - целите са извезани със синци, имаха едно особено име, тук моля за помощ - Цане,

как се казват?





Като изненади, срещи и пътища, добри и не толкова дни, октомври надмина себе си - благодарна съм и с очакване към един не по-малко интересен ноември!

Хубава екскурзия, Марти! Чудесни снимки! А морето мога да го гледам и цяла зима все така жадно, както през лятото - преди две седмици бях през почивните дни в Несебър - изгорях така, както през лятото не съм изгаряла...но плажът наистина е пуст...Е, още 5-6 месеца...не остана!
Благодаря за чудесната разходка! Поздрави!

Така се случи, в една седмица се наложи да съм почти съвсем на юг, и после нагоре - на север. Нямам нищо против тези приумици на съдбата, както и другите на времето - стига да няма жертви, явно обчам изненадите. Човек се съживява

Има неща в живота ни, които идват без да сме подозирали дори за съществуването им, нито дори, че точно те са ни нужни, които носят магията на онова нетърсено и нечакано щастие,което Бог ни дава във времето им. В този постинг видим е дарът, който си получила. Този постинг също дар е и за мен в тази размазана от умора вечер, в която и грам не съм подозирала, че имам нужда точно от такъв постинг, за да освежи душата ми. Благодаря ти!

умееш да се раздаваш и да се радваш, заслужаваш да получаваш такива неочаквани подаръци, пожелавам ти прекрасни изненади по пътя. Благодаря ти :)

Тази година не му достигна златисто, компенсира смело с тежко бяло. Артист :) Обувките не са ли калеври или кондури по старовремски?..

В щастливи дни си го уловила, Марти, на бала на вълните те е водил, из чудни кътчета сте се разхождали, че и в едно време сте били. А какви залези е подарил!
Попътувах с теб и ти благодаря за тези срещи! :)
Поздрав!

Поздрави и хубава вечер от мен! Пожелавам ти повече щастливи пътешествия !

тежко бяло...видях му бялото и белите само на снимки, бива си го!

Не са кундури, нещо с "ч" беше, каза ми го госпожата от музея, не бях чувала думата и я забравих.

Поздрави, Мирка!

събра ми ги накуп в една седмица пътищата...Води ме и съм доволна.

Поздрави, Мег!

Благодаря ти за пожеланието! Добри пътища и срещи всекиму!:)

Шарените обувки не бяха ли чепици, или пък не... :)
Лека и хубава! И пак усмивка!

Попитах направо уредничката на музея, казвали се "синчани" обувки - съвсем логично всъщност:) Усмихнат ден!

Обичам да се връщам на страничката ти и да те следвам. Толкова хубава и разнообразна разходка си ни поднесла! С благодарност за свежото настроение в снимки и текст, а също и за препратките(също много интересни). Хубав ноември ти желая:)

и ми се обаждаш също, радвам се да споделям простичкото щастие на живота - да пътуваш, да гледаш, да те има:)

И на теб - чудесен ноември!

Благодаря за глътчицата море! Усетих бриза и този плаж, за двама. Хубава разходка сте си направил, от всичко по малко, романтика, красота, море, история, природа... Прегръщам те и ти желая прекрасен ден!

Големи разходки бяха, на юг, на север...и все морето като спътник, видим, невидим;)) Поздрави!

Яяя! Много приятно съм изненадана!:)

Радвам се, че си приятно изненадана!

и съм пропуснала и коментара ти. Мънистени обувки май не съм виждала, но по принцип коланите, направени с мъниста се наричат синчани, така, че логично е и обувките да са такива. Явно са произведение на изкуството!
Разнообразна разходка с хубаво време :).
Музея е добруджански и носиите също. Само на 5-тата снимка от музея най-отзад виждам една елховска носия или наричат ги още тронски - с пазвите слънца :).

Поздрави!