Моите срещи (професионални срещи) със зъболекари се свеждат до броя на пръстите на двете ми ръце...За около 30 години това е съвсем скромно число. Няма десет посещения. Последните четири - пет са от последните два месеца. Навремето все бях б.о. - когато в училищата имаше зъболекари, които си имаха кабинети, мед. сестри и правеха периодични профилактични прегледи. Поне до девети клас нямаше никаква причина да ходя на зъболекар и зъбите ми не ми правеха проблеми...После ходех да ми почистват само зъбния камък. От миналата година обаче ме върти зъб. Обади се, спре. После пак започва да напомня за себе си. Боли, тупти. Венците го подкрепят...Изобщо загазих я. А страхът - голям! Събирах кураж повече от година - по Коледа беше много зле. Казвах си - тъкмо, болят ме зъбите, няма да ям. Пак полза! С тези безкрайни коледни трапези и новогодишни гощавки, хич не е лошо да не можеш да дъвчеш! Така си разсъждавам обикновено аз - мога да бъда обвинявана само и единствено в краен оптимизъм, граничещ с крещящ позитивизъм. В случая със зъба особено крещящ.
Изтърпях доста време и изтървах не една пържола. Нищо лошо, даже напротив! Този свят изглежда по-добре без пържоли в стомаха.
Да не се отвличам - тръгнах съвестно на зъболекар и постепенно се сдобих  с истинска голяма пломба. Окончателно снощи. Точно в навечерието на Свети Трифон, Валентин и дружина веселяци. На тази възраст с първа пломба в устата се чувствам почти второкласничка. Защото бъзето е голям страх, а аз като чуя машинката и направо се опитвам да си прибера главата като костенурка, се наложи безкрайно милата и внимателна зъболекарка да ми сложи на няколко пъти упойка. Тя ме хваща впоследствие и после половината ми лице е изтръпнало (липсващо) и се чувствам леко отнесена. Затова снощи реших да се прибирам пеш. Четири километра са, тъкмо да се разсее упойката и да ми просветне главата. Беше просто вълшебна разходка. Ако искате да се почувствате живи и енергични, щастливи от всичко, което ви заобикаля, просто идете и си оправете някой зъб. Не може да се опише с думи. Вървях си бавно, с полуизтръпнало лице, към полупълната луна, вдишвах си свежия въздух, шляпах си в локвите, които се бяха появили, докато съм седяла на розовия стол и се радвах...Мислех си че зъболекарите спокойно могат да бъдат и психоаналитици.  Поне на мен така ми се струва.
:)


Имам едно любимо Мариино стихотворение, което ми звучи особено подходящо, съвсем в темата. По болното място, дето се вика....Всъщност би било по-подходящо в началото, защото мен вече не ме боли!

Боли ме зъб, боли ме зъб, 
животът е жесток и тъп, 
боли ме сутрин, денем, нощем, 
боли ме повече и още, 
боли си и ме изтезава, 
и аналгин не ме спасява, 
и мрънкам - зъби как да стисна! 
боли ме, страдам и ми писна, 
и съм се извратила нещо, 
мечтая си за чук и клещи, 
боли ме кърваво и грозно, 
боли ме просто грандиозно, 
настойчиво, звънливо, мощно, 
боли бароково-разкошно, 
боли, а после продължава, 
три деня вече не минава, 
аз пъшкам жално с поглед тъп, 
боли ме зъб, боли ме зъб, боли ме зъб, боли ме зъб...

 
Мария Донева

Честита първа пломбичка:))) /ама гледай да не ти става навик де /
Вторкласниче:))

С тази класика всеки се е срещал и съпреживял , кой по-рано, кой по-късно. Важното е да си обичаме зъбите и да не забравяме, че всичко е любов! (Между другото, всеки зъб е свързан с определен орган - поне според древните китайски трактати). Значи обичайки зъбите си, обичаме своите органи и по-точно - обичаме себе си!
Хубави обичливи мигове от мен!

зъболекарите като/наместо психолози - не само столовете им са подобни на диванчета ( виждала съм по филмите), ефектът след изтърпените страх и болка е като прераждане, с нови сетива сякаш:) (Може и от късно включилата се упойка да беше - допълнителен ефект;))

сигурно е така - всички органи са свързани и няма как зъбите да не са важни, та те са на портата - стражи)
Да, добре е да се научим да обичаме себе си.

Поздрави и благодаря за пожеланието!

за това, че все пак си открила романтика в посещението при зъболекар (разходката с изтръпнала буза). Весел празник!

Една пломба за разнообразие, не е лошо! Обичай си зъбките и им бъди благодарна, че са здрави!
Честит празник!

истинска голяма пломба, трябва да почерпи! :)
Чета с усмивка и се убеждавам ( и успокоявам ), че не съм единственият " смелчак", който пред зъболекарския кабинет дава мило и драго точно в този момент да е някъде другаде...
Наздраве, Марти! :)

И аз хич не ги обичам зъболекарите. А Бвен ме разби с теорията, че на всеки зъб, отговаря определен орган. Значи, стискайки зъби си притискаме клетите органи. Същото е и с обувките, ако те убива на мястото, отговарящо за белия дроб, значи си си настъпил белия дроб, а как се диша с настъпен дроб, а? Ама че щуротия. ох, отклоних се от темата. Сега се усмихвам широко, съветвам те и теб, проветрявайки зъбите, надявам се да си проветрим и органите. Усмивки и хубава вечер!

Кофти тръпка е тази болка.. Първа пломба...ехеее...блазе ти за липсата на опит!:) Аз съм се срастнала вече с тази болка "..боли някак грациозно,.изтънчено, дори фамозно..." :)А стихотворението е про-сто- су- пер!!! :)) Честит празник!:)

защото ми се изостри вкуса за живота. Има една супа, която се нарича "ангелска" - тя е само от картофи, но се използва за захранване след житната диета...е, нещо подобно е усещането:)

но се надявам страхът вече да не е такъв...тигърът да стане коте :)
Благодарна съм, макар да не са такива здрави, каквито бяха. Поздрави, Хели!

и още как. С меденки и баклава - супер здравословно :))
Ужасна съм страхла, успокоително е да не съм сама:) Поздрави, Меги!

доста хора не изпитват особено топли чувства, когато трябва да отидат на зъболекар. Обувките трябва да са здрави и удобни, съгласна съм. Повечко смях да има в дните за правилно вентилиране!

почна се от смъртта на татко, направо ми се разклатиха зъбите :( Мина повече от година докато се пресмеля, вече си мислех,че ще изгубя някой зъб - чак тогава отидох. Благодарна съм, че не е било прекалено късно.

Благодаря!

Хубаво е ,че все пак всичко е минало ,Марти!Знам какво ти е било-аз по Нова година пих в тази връзка антибиотик.
Хубава вечер?

И аз пих въпросния антибиотик, колкото и да не ми се щеше и да го отлагах, беше неизбежно.

Хубав ден! Дано при вас не е така мъгливо!

Наскоро ми извадиха злобен мъдрец. Много съм доволна! Правя си глупости и не ми пука:)))
С безумен оптимизъм ще ти пожелая да тие първата и последна пломба!:)

мъдреците ми са в пълен състав, което не ми е пречило и досега не ми пречи на глупавеенето
Безумен оптимизъм, Тине, но благодаря!:)

съм от клуба на пъзлите(зъболекарски)! Моята докторка не може да казва р и само си пррредстави как ме сугестира с провлачен тон - дяволът не е толкова черррррр.... :)
Разбрали сме се да ми слага упойка още в движение, но май не болката е моят страх, да си призная звукът на машинката е (сраам)!
Радвам се, че вече си "ремонтирана" и дано скоро не отваряш вратата на страха.
Пържолка?! :)

да разбера, че не само аз съм толкова страхлива...

Пържолките посвикнах да избягвам, което никак не е зле. ВИж сармици обичам и тази зима на два пъти си правя - няма други любители на сармите у дома.

Ама ти си едно голямо момиченце! Нали знаеш, че съм зъбар, много се радвам, че си попаднала на мила колежка и това те е сприятелило с гилдията, пък и филИсофските ти прозрения по повода... ме изпълниха с умиление, защото в това е най-големият смисъл на нашето мъчение, когато ви излекуваме... хайде и със здраве!

и да е ставало дума съм забравила. Зъбар значи! Гледай ти!

Момиченце къде 40 годишничко:))

Да, попаднах на добър зъболекар - предимно с деца се занимава, с брекети...дори обмислям варианта за такива, ако ме одобрят - с оглед възраст и други подробности.
Честита баба Марта! Да си жива и здрава!:)

а моя зъболекар е толкова забавен, че мило и драго давам да припадне някоя пломба от ученическите години, та да отида да я сменя с нова и да се посмея :)

вярвам ти, такива зъболекари има, че с кеф да ходиш на зъболекар!

Аз съвсем сериозно това...за психоанализата:)