Зимата дойде. Подранилата, престъпно топла и продължителна пролет на януари свърши. Вятърът и видя сметката, разпертушини я направо. Не знам за радост или съжаление...Противоречиви бяха чувствата ми към нея. На 20-и януари, само преди седмица, по обяд, навън беше около 20 градуса. Такова слънце блестеше, че не се стоеше насреща му.



изгревът на 20-и

Ослепително. И уморително...На 21-и, на 22 - и също...Така и не можа да завали и дните до петък бяха меки, с кокичета в пазвите, с патици в езерото.



патиците и езерото на 22 -и





Лакирани цели от слънце. Чудесни дни, но някак не на място. С пълнеж от тревожно безпокойство като нещо, което не ми се полага.
Не ми се отразяваше добре ненавременната пролет, някак пресилено и се радвах, а тя ми действаше като едно уморение (както би се изразила Пипи). 
Ето, че в събота заваля пороен дъжд и малко по малко нещата си дойдоха на мястото. Сняг!  Пресилено ще е да се каже, че тук валя истински сняг - по-скоро трохите му видяхме. Съвсем-съвсем постен, едва-едва наръси. Не че е нещо ново. Откак следя снеговалежите по тия места все е такъв снегът. Рядко ще му се откъсне на небето един хубав, голям, същински сняг. Такъв дето вали на парцали, на перушини и пеперуди и замрежва пейзажа. Сняг  - да ти стопли сърцето...Да ти стопи сърцето...Повече от десет години има от последния такъв, позавъртял се по тия места. Сняг дето си носи тишината, уюта и храната. Казват старите хора - дебел сняг - дебел комат... Както и да е, да не се увличам в недоволничене. Ръсна ли? Ръсна. И на това благодаря.

В неделя вятърът беше много свиреп, бръснеше наоколо и никакъв сняг не можа да покара, направо си го отвяваше в движение. По обяд се опита да повали по-обилно, поутихна вятърът,  но отново не се получи. Вчера сутрин беше доста меко - размекнато, гъста каша от сняг и други съставки, не се оплаквам, но не обичам кишата. Поледиците още по-малко. Разбрах, че по морето е страшен лед. Явно студът е хванал внезапно мокрите от дъжда  дървета, треви и храсти и ги е замразил Стъклена приказка. Прекрасни снимки видях от Варна. Не можах да се сдържа, записах си няколко - ето една. Мисля, че момчето, което ги е правило, се казва Павел. На 14 години.



е, не можах да избера между двете....



Аз лично вчера не намерих сняг, който да поискам да снимам - беше кишаво, разкаляно, мокро. Само на едно място, където видно не бяха минавали хора, имаше непокътнат сняг.



Сняг зад оградата. Като всичко невръстно, чисто и бяло. Като идеалите, като свободата, като любовта преди да попаднат в ръцете ни. Под краката ни хорски.




Сняг, по който никой не е успял да стъпи. Всичко ли трябва да е зад ограда,  мислех си, за да го опазим бяло и чисто?

Пролетният януари съвсем ни разнежи, време беше да се срещнем и с Голям Сечко. При нас едва се е разтворила зимната книга, но на други места приказките й са страховити... Това прекрасно бяло, като в твоите снимки,е толкова красиво, докоснато само от стъпките на една Михаела, която за първи път се радва истински на снега, вкусва го, целува го, прегръща го и е истински Снежен ангел :) Да ти е топло! И дано подранилите птици и кокичета да са се скрили добре от студа....

Радвам се на твоите стъпки в снега.

Права си за детските следички. Само техните радостни и бързи крачета на откриватели могат да направят снега още по-чист, искрящ и весел.

Поздрави! Днес май ще се пързаляме.:)

Така се беше разфучала Зимата... днес кротна малко, прибра си вятъра, останаха само кристалните пътища, клони, жици и разцъфтелите по прозорците цветя. Красиво е, кара те да забравиш спиращия ток, бавното пристъпване на път към работа... Може би зимата е и нашият копнеж по белота, празник на чистотата...
Хубав ден, с много настроение!

Млечен сняг, неблизнат от сърничка
ахва под терличето на зимата.
Режат свежи борови иглички
тръснатия въздух над пъртината.

Ето че на светлото в илика
никне лунно копче с хладни краски.
Искаш ли пожар да предизвикам -
цигански, вълшебен, нестинарски?
А хване от топлото да блика...

Марион Колева

( това стихотворение е вдъхновено от друго едно, на Биньо Иванов, нарича се

До другата трева

До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.


До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.


Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева довиждане и всичко.


(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)


до другата трева,
до другата трева.)

какво да кажа... освен едно голямо Благодаря! И - да свети бялото!
Прегръдка! :)

Хубав и зареждаш постинг. Чистотата се пази в душите, където не бива да пускаме всеки, който почука. Поздрави!!

дойде спокойно, тихо, едва покри покривите и погали
снежно дърветата, успя да скрие калните стъпки
и да замръзне... чисто, бяло и свежо... красиво.
Замислих се над думите ти : ... Всичко ли трябва да е
зад ограда, мислех си, за да го опазим бяло и чисто...
Погледнах зад оградата на къщата... градинката беше
толкова блестящо бяла, недокосната... чиста... като
идеалите, като свободата, като любовта преди
да попаднат в ръцете ни. Под краката ни...
Топла приятелска прегръдка за теб !

Сутрин с мопитата, когато всички спят, също е бяло и безкрайно. Знам, че развалям дизайна, но той и така и така ще се развали, но минутките щастие остават. Прегръдки!

Благодаря! Поздрави!

сменя ги от снощи- сняг, дъжд, отново сняг...

Най-красив е зад оградата снегът, изглежда някак отделно място, сякаш омагьосано, извън делника и суетата

Благодаря, Таня! Поздрави!:)

тук е само мокреш, за гумени ботуши, обмислям една иновация, за да мога да повървя днес без да ми се измокрят краката:)

Прегръдки:)

А сега като вече е тук, мога да му пожелая само добро възпитание на гост. :)

"Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца." Ат. Далчев

С пожелание за много бели, чисти и красиви градини в живота ти!

ама истински, красиво и щедро, но не би...поне при нас е възможно грозното, заледено и мръсно проявление на зимата

и много точно включване. Бях забравила за това стихотворение, а то е съвсем на място.

Благодаря, Живи!

Харесвам твоите постинги. Зимният се откроява с двете крайности на Баба Зима от топла към ледена. Невероятни снимки си приложила на ледените фигурки.

Благодаря ти! Това беше положението последните десетина дни - от нетърпимо мека и топла зима до ледена (вчера особено).