Хората все се делят на разни големи и по-малки групи. Деца  и възрастни. Мъже и жени. Леви  и десни. Леви  и правилни. Пушачи и непушачи. Черни и бели. Слаби и дебели. Изобщо обичат хората да се делят. Почти толкова, колкото да се сравняват и мерят...

продължава

Бъди красива и пиши!

ама ме развесели, Мая:)

" Пътуват и растат. Променят се."
Във всяка творба усещаме света като част от себе си, в него сме; учим се на красота и добро, на преодоляване... Учим се и попадаме в света на измислицата, вярваме в нея и често тя ни спасява.
Много хубаво есе, Марти! И фонът - това небе, като си помисли човек - и делението на Земя и Небе можем да преодолеем, та нали огънят е един, и ни топли, и е светло.
Хубав ден! И пиши! :)

убедена съм в това пътешествие, вярвам единствено в този растеж, духовния...Така се извисява ръст и ми е мъчно и смешно, а и съм изморена от претенциозната посредственост, която наблюдавам. Забелязвам как расте самочувствието на хора, въоръжени със свръхмодерни вещи, как си мислят, че вещите ги правят важни, умни, по-ценни, придават им стойност...а всъщност, освен, че заблудата им е пълна, никой не може да ги накара да прогледнат, да се потърсят, да почетат...местни:)

Тази снимка помня, че съм я публикувала преди време в блога, когато снимах това небе.

Благодаря, Меги!

Струва ми се , че са необходими няколко живота, за да се разбере нещо толкова просто и смислено!:)
За нас българите е особено актуално!:)

Животът е вечно училище, а усъвършенстването дълго пътешествие. Стига човек да живее истински. С аборигените разбира са трябва да се внимава, но пък нали написаното /и изпятото/ остава за следващите четящи.

те не се съизмерват животите - на читателите и местните, като четеш си осигуряваш поне няколко. Не само всеки език е още един живот, една хубава книга също може да е такъв, независимо на какъв език е написана:)

Поздрави!:)

шегувам се накрая, но наистина са опасни местните...вижда се днес у нас в какво могат да превърнат една прекрасна страна

Причините за това са в научните хипотези изградени в изследване на въпроса " Почему аборигеньi съели Кука?":))))
Поздрав, Доре! Хареса ми "развитото сърце" в твоя смисъл!:)

и все пак хората имат само по една битка и тя е само лична :/

на малки и големи групи, като местните имат доста по-голяма склонност към такива колективи, клубове, сдружения, партии и тем подобни обединения...
По-трудно се развива сърцето в подобна гъмжаща среда, обикновено този процес е занимание самотно.
Поздрави, Тине!

по един живот и все пак имаме избор как да я водим, как да го изживеем:)

....където и да попадне той свети.

Слънце да ти е, Мон!

Поздрав, Дори!

Хел!