Цитат, който няма как да забравя.  Не е прочетен, ин виво.

" Ако щеш ми вярвай, през живота си не съм прочел нито една книга..."

индивид, м.п., около 30-е, семеен, със завидно самочувствие, да не пиша - горд от факта...

Нищо ново с годините.


  Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.

Кърт Вонегът (преди мен и сумалък други хора)

И от мен цитат от преди време: "Пари ми дай, не ми говори за книги! Книги, кому ли са нужни днес. Виж парите, парите са друго нещо. Те пробиват това, което бургията не може.
Тъй върви светът ...

Поздрави и добра вечер!!

Поздрави, Ати! Да не спираме да се усмихваме, въпреки всичко, дори с печалната усмивка на клоуна
http://www.youtube.com/watch?v=UN8oLGBNXpE

Как да избере човек пътя на книгата, като е труден, че и печал носи! :))
Привет, Марти, ето и още нещо - прочетено във вестник: " В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете." Голяма радост ще падне! :)
Приятна вечер, Марти!

отглеждам си едно такова модерно човече, което много чете в интернет, главно във фейсбук..а за книгите, с които сме затрупани вкъщи, крои планове как да се оттърве. Напълно излишни.

Но е прочела няколко книги!

идват нови поколения, нови въпроси, нови отношения ...
По страшно е според мен, когато възрастните поколения
задават въпрос - " А влиза ли въобще някой днес
в библиотеката ?! "...
Децата влизат... и колкото и странно да звучи много
от тях четат, сами карат родителите си да ги запишат
в библиотека. Е, може би повече се застояват днес
пред компютъра, но това е нормално и не винаги
трябва да се гледа на него като конкуренция с книгите ...
Може
би
проблемът
дали
мишката
ще
“изяде”
книжката

засега
се
отлага
за
в
бъдеще ...
А за тези, които мислят само за пари - нямат значение
нито книжката, нито мишката ...
Поздрави и хубав ден !

има хора за всичко, в това число и такива за НЕконтактуване :) Моят алтруизъм отдавна не страда, че такива индивиди губят събеседници като теб. В крайна сметка природата дава материал за работа, не меню от макдоналдс или тройка кебапчета с гарнитура за консумация, ама кой да ти ги знае тия неща, като чете само етикетчета с цени :D

има деца, които влизат в библиотеките...Знам, че има. Лошото е, че нечетенето, а всичкознаене се превръща манталитет. Аз отдавна не съм на 20 години, за да знам всичко...книгите тъкмо това правят - колкото повече четеш, толкова по си даваш сметка колко малко, колко нищо знаеш. Е, защо им е тогава на болшинството хора да четат...по-добре е да си стоят на 20 интелектуално, емоционално, дай-боже и красотелесно;)
Тъпите копелета слушат тъпа чалга, събират се с други т.к., за да се сравняватт и успокояват колко са средни...пръсти, не възпитават децата си, оставят ги да пищят, безобразничат и вилнеят, гледайки ги благосклонно, и изобщо не им пука накъде върви светът, в частност държавата, щом стомахът е пълен и сметките платени...еснафлък? Чета тези дни Любен Каравелов, "Мамино детенце" и "Българи от старо време", ами кой от героите е подхванал книга да чете, Нено ли, Николчо ли, дядо ЛИбен ли...за хаджи Генчо знаем, че преподава и сигурно е чел буквара и евангелието...абе изобщо нещо нечитаво има в народ, дето отрича книгите и се гордее, че не е прочел ни една - обобщавам, но наблюдавам от 17 години тъкмо такива хора...каква революция, каква промяна на системата?

Обаче има деца, които четат. Синът ми е едно такова дете. И още няколко познавам лично. Даже дъщеря ми покрай една приятелка прочете "Хари Потър". Така че надеждата храня с трохи:)

извън списъка ми с контакти са, просто снощи си говорихме в къщи, че глупаците не могат да допуснат, че съществуват и други хора, затова предпочитат да се присмиват и отричат всичко различно...току виж им се образувала мозъчна гънка, ако се напънат нещичко да разберат, да проумеят..

Първото е лошо: не си мисли, че само младите не четат. С ушите си чух човек на около шейсет години, с висше образование, да пледира яростно, че театърът в Бургас (!!!) трябва да се закрие, защото той, например, нито веднъж не бил ходил на театър. Е, това не е баш по темата с четенето, но ми се струва, че щеше да направи същото изказване и за библиотеката, ако станеше дума за нея. И е факт, че не видях у тях нито една книга. Освен учебниците на внуците.
Второто е добрата новина. Вчера рано-рано сутринта отидох на лекар с мисълта, че е толкова рано, че няма как да не съм първа. Не бях. По столовете седяха вече 7-8 човека, основно млади, абе всичките млади и всичките с по една дебела книга в ръце. Е добре, имаше една възрастна жена, която четеше "Уикенд". Другите четяха и усещането беше като да бях влязла в библиотека. Това малко ми подслади двучасовото чакане.

Цицерон е казал: "Ако имате библиотека и градина, имате всичко!" - но и двете се създават и отглеждат с душа. А ако нямате душа?... Ако пепелта на незнанието и неграмотността така са я засипали, че живеете само под тях, нима ще си представите някога Рая като библиотека, както си го е представил Борхес?...
Проблемът наистина е Голям, но надежда има, тя наистина е в очите и сърцата на децата, които обичат да четат, защото и техните родители и приятели също обичат да четат.
Усмихнат ден!

http://reduta.bg/v2/article/%D1%87%D1%83%D0%BA%D1%87%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D1%87%D1%83%D0%BA%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8

Всичко е добре , когато завършва добре, а не е добре когато не е завършило... ! :))
Бъди здрава и вдъхновена!
Най - добри пожелания!

не съм си и помисляла, не деля така хората по външни признаци, по-скоро четящи и нечетящи (ако изобщо трябва някак да се делят), всичко друго е относително. Този, когото цитирам, е по-голям от мен, и просто е бил един от най-искрените хора, които са идвали у дома преди години и са се питали - за какъв дявол?..при вида на толкова книги - той просто каза на глас какво мисли.
Познавам много висшисти, които не са чели особено, но пишат и писането ги издава. За мен един текст винаги може да даде информация доколко грамотен е автора му.

Хора с книги навън почти не съм виждала. В градската градина, в кафе, в градски транспорт...ъ-ъ. Може би в София е друго.

( Прочетох статията, склонна съм да се съглася, донякъде. Все си мисля,ч е семейството е определящо, средата, в която децата са най-вече до седем, пък и до десет години. Любовта към книгите се възпитава съвсем неусетно, най-вече с личен пример, без натяквания и натиквания на книги в ръцете. Училището трябва да доразвива, да направлява - ако може пак деликатно, без задължителности. Навремето изобщо не харесвах книгите, които ни даваха за "задължителна" литература

Така е. Деца, библиотека, лозе и компютър с интернет - повече от всичко:);)

Рая, като неизбродима библиотека с невероятна цветна градина, можем да си го представим аз и ти. Това ми е достатъчно (;)
Мога да си представя и рая на т.к., защото мога да си представя всичко. А това го дават книгите - въображението. Тежко и горко на хора, които не могат да си представят;)
http://www.youtube.com/watch?v=yRhq-yO1KN8

Моите картини често са недовършени...Някакъв страх от последния щрих, от усмъртяване на мечтата, от приземяване на идеала..

И за мен това е единственото определящо, нищо друго не може да накара човек да посегне към книгата. Естествено, че има изключения и тях ги пишат по вестниците. Или пишат "Мартин Идън"

все още гледат на книгите като на губивремки, излишен харч и дори морално разлагающи крехките и податливи натури...направо като по времето на великия идалго, не се шегувам. Все едно - дяволска работа.

Книгата на Льоса "Цивилизация на зрелището". Не че казва нещо ново, но поне е добре обяснено и "успокоява", че е световна тенденция.

А четене му е майката..И е вярно, че в семейството се възпитава и това. Същеря ми чете здраво, но на малкото диване не му е любимо занимание , та военни мерки налагам.:) Сега чете " Под игото" и се радвам, че наистина му харесва и сам я взема, не чака покана..:) Все си мисля, че ще се възроди интереса и любовта към книгата , и ще намери път към сърцата и на новото, кампютърно поколение!:)

че имам нещастието да познавам директор на училище, което беше едно от най-големите в страната, преди да бъде оглавено от този директор, та този директор няма в къщата си нито една книга.

За Вонегът - без коментар.
Но... "четене на книги" е казано безотговорно общо. Младежите четат, може би не худ. литература и не на хартия, но четат. Не можем като баби на седянка да каканижем, колко са им къси "полите".

indi - по себе си знам, че задължителната литература в училище никак не е привлекателна, когато след години по желание прочетох същите книги ми доставиха радост:)


kolchakova - хора всякакви, а и наличната библиотека не е гаранция за жив интерес към книгите. Преди години беше въпрос на престиж да имаш колекция от най-отбрани заглавия, особено щом търсените книги се намираха както и колкото бананите - или по втория начин или с голямо чакане, имаше и домове с библиотеки с неотваряни томове - за красота, сега не вярвам вече да е така, а и колко време остава за четене на един здраво работещ човек;)


monaliza121 - здрасти, Тине! Развесели ме с това сравнение:))

Не, изобщо не става въпрос за млади и стари. Не размахвам пръст - вижте ние колко сме чели, а вие сега нищо не отваряте. Не е въпрос на поколения, винаги е имало и ще има четящи хора, ще се радвам да са повече.

Това е не само страшно.
Повече от ужасно е.
На баба ми,
която беше с третокласно образование,
не й се е случвало.
Липсата на знание е пътя
към духовната слепота.
Настоящето и бъдещето е в ръцете на будния,
на четящия, на истинския човек.
Проглеждането на нещотърсача
е невъзможно, ако той е безкнижен!
Светлината не е само над нас и край нас.
Тя е вътре в нас.
Само с нея животът ни придобива смисъл.
За никого не е прекалено късно
да я търси и открива.
Тогава тъмнината не е страшна.
Красотата на земята е факт неоспорим
и от нас зависи да я споделим!
Добрите промени винаги са възможни!
Сърдечен поздрав за теб, мила!
Светлината да е повече
в тези наши размирни летни дни!

преди около седемнайсет години - в края на 20-ия век, но не вярвам въпросния индивид да се е променил с една книга:)

Повече светлина и за теб, за всички, които я търсят, Инел!

Духовният живот му е непознат. Той не знае, че това е нещастие и може да бъде даже щастлив с незнанието си. Щастлив като невежа. Но децата му? И те ли като него? А това вече е проблем наистина. Голям проблем.

щастлив в невежеството си...кой знае, Санде, може и такова щастие да има; жалко