Този разказ съм чела преди близо девет месеца и тогава си казах - "Добър разказ. Много добър разказ! Евала на автора, как само го е написал!"
   Днес го четох отново. Сякаш не са минали няколко месеца, а години време. Вече и моят баща е починал. Аз самата съчинявах текст за некролог и ходих за смъртен акт до личния му лекар и ето - почти седем месеца след смърта на татко, разказът ми се видя чудовищно добър. Нямаше как да го разбера напълно преди смърта на баща ми. Трябва да се прочете - "Палимпсест"

https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=153854




Минувачи сме. Само за един къс отрязък сме наблюдатели и тогава си мислим, че само другите минават( а това в случай, че не сме достатъчно добри и внимателни )...Е, досега светът не помни наблюдател, който да не е минувач. 
Колкото и да внимава, всеки минава. Минаваме му на тоя свят като едното нищо, той не страда, не боледува за нас...най-много да го одраскаме. Лекичко. Бързо зараства. Хората-белези са истинска рядкост.

И да се преживее!
Благодаря за докосването.:)

сега човек го връхлита такава тъга ...
Силен и тежък разказ, докосва много дълбоко.
Добър вечер, Марти, благодаря за споделеното!

е уредът, който автора е измислил вече, макар и идва ли би могъл да функционира и съпоставя отчетените стойности...
Нямам коментар...Само един диамантен цитат от разказа:

"...тъгата пораждала търпение, търпението – изпитание, изпитанието – надежда. "
Минувачи сме. Живота е Йерусалим, Рим и Компостела за душата човешка...

Докосване е, Приказна!

истинско!

...което роди това което цитирам!:)
"Минувачи сме. Само за един къс отрязък сме наблюдатели и тогава си мислим, че само другите минават...Е, досега светът не помни наблюдател, който да не е минувач. "

Добре че по Милостта сме на тази земя за да преминем - наблюдавайки - Светът е Хубостник!

tit - така е, Тити.


megg - да, Меги.


indi - ти си го чела, Стеф, аз почти го бях забравила - вчера ме порази.




syrmaepon - напълно реално. Живот.



jabalka - и аз те прегръщам. Нека ни е свят като цвят. Липов напоследък.

Не знам кога идва тъгата, но знам, че като дойде не си отива...

утаява се на дъното на сърцето

сега само минавам, наблюдавайки... Но се натъжих, защото неминуемо трябва да намираме сили да се примирим с това. Прегръдка от мен!

Разревава.

Прегръдка!

въздействащи и врязващи се разкази пише Иво Георгиев, от години го чета. Правили са ми впечатление и други негови истории. Имаше един за Снежанка...
http://liternet.bg/publish3/ivogeorgiev/razkaz.htm


Неотдавна излезе неговата книга - "Уроборос", набелязала съм си я.

Категорично.

И аз се докоснах до един шедьовър за тъгата. Тя е трудна за описание...настанява се някъде вътре в теб и тежи като камък. "...тъгата пораждала търпение, търпението – изпитание, изпитанието – надежда"...И не само, прави те друг човек...

само как пише. Набелязала съм си няколко книги на български автори тази година, дано скоро успея да си взема и неговата

Такава е тъгата - кладенец. Ти си и кладенец, тя ти е кладенец...Понякога само се оглеждаме в нея, друг път тя е на дъното ни