Бързам да споделя. Страхотно се впечатлих от един блог, който ми попадна преди минути. Смятам да опитам още утре и реших, че не е късно да оставя линкове към тези великолепни яйца. Може пък да свършат работа на някой, който иска да направи хубав жълт цвят - жълтото почти никога не ми става. Много нежно синьо! Да не говорим, че зяпнах като видях есенните - в нюанси на кафяво!







И едни кифлички от моята пекарна.


Да са ви естествено шарени и дъхави празниците!

...приемам предизвикателството, отправено ми тук




Козунаците опекох още преди  да се захвана сериозно с яйцата. Сутринта сварих няколко яйца с едно пакетче куркума и лъжица оцет. Нъц. Нищо не излезе, затова ги докарах в зелено. Сега имам цяла кошничка зелени яйца. Купих си бели яйца, за да продължа опитите - тъкмо сварих част от тях с люспите на няколко глави червен лук и оцет. Станаха! Почти кафеви. И тях ще снимаме. Но пък половината се счупиха...Не намерих лилаво зеле, за да опитам ще се получи ли синьо, ама те белите яйца излязоха много крехки. Продължавам да варя, сега пък с кристали да опитаме...






ето как се получиха бели яйца с куркума - следвеликденски опит



а тези са варени с люспи червен лук - може и по-малко да се държат във водата, стават по-светло кафеви - тъмнооранжеви




сборна група



а тази боя сигурно е от моето детство - има много прибрани хора!


Златното яйце

Някога съществуваше обичай да се боядисват яйца за Великден и да се чукат с тях млади и стари за здраве. И досега тоя обичай не е забравен и някои хора още го спазват. Историята, която ще разкажем, се случи преди няколко години в една къща, където имаше такива великденски яйца. Домакинята ги беше боядисала с различни бои, украсила ги бе с картинки и ги бе сложила в сламена кошничка.

Седяха си яйцата в кошничката и очакваха с нетърпение празника, като се надпреварваха да се хвалят кое от тях ще излезе най-здраво. Те приказваха от сутрин до вечер за здравината си и понеже бяха яйца, никой не можеше нито да ги чуе, нито да им разбере приказката. Затуй пък същите тия яйца се разбираха отлично помежду си и дори се препираха като живи кора.

— Кой, аз ли? — говореше голямото златно яйце, което седеше най-отгоре в кошничката и се мислеше за световен шампион. — Ами че аз мога да счупя сто такива като вас, без да ми мигне окото!

— Не е вярно, аз съм най-здравото! — викаше едно зелено яйце, украсено с бягащо зайче. — От най-високата къща да ме хвърлят, пак няма да се счупя!

— А пък аз съм толкова силно, че автомобил да мине отгоре ми, ще го обърна! — хвалеше се трето, което беше боядисано жълто и приличаше на лимон.

— Ако моята черупка не беше твърда като камък, нямаше да ме боядисат със синя боя и на туй отгоре да ми нарисуват палячо! — намеси се четвърто.

Така се хвалеха и се препираха яйцата в кошничката, а часовникът в стаята тракаше и въртеше бавно стрелките си. Най-сетне празникът дойде и часът на състезанието настъпи.

Около голямата маса в трапезарията се събраха много хора, домакините, децата им и още неколцина роднини.

— Чакайте най-напред да се чукнем с по едно яйце! — извика домакинята и като донесе от съседната стая кошничката с боядисаните яйца, сложи я в средата на трапезата.

— Хайде, който обича, може да започва! — каза златното яйце, но никой от хората не го чу.

Те взеха други яйца от кошничката и започнаха да се чукат:

— Прас!

— Прас!

Счупи се и зеленото яйце с бягащото зайче, и жълтото, което приличаше на лимон, и синьото с нарисувания отгоре му палячо, и още едно зелено, и още едно жълто, и още едно синьо. Счупиха се десет яйца.

— Ура! Моето излезе борец! — извика малкото момче, което държеше в ръка розово яйце с жълто патенце.

— Я нека дойде тоя борец да се чука с мене! — обади се златното яйце, но и тоя път пак никой не го чу.

Домакинята изнесе кошничката с останалите яйца и обедът продължи нататък.

„Знаят си хората, че никой не може да се мери с мен по здравина, та затова не ме и закачаха“ — мислеше си самодоволно златното яйце и се надуваше от гордост.

— Че и нас ни оставиха в кошничката! — обадиха се другите яйца.

Но златното яйце мълчеше и не отговаряше. Обидно му беше да разговаря със своите прости събратя, които, макар и да имаха картинки, все пак не бяха боядисани със златна боя като него.

На следния ден кошничката бе сложена отново на трапезата и там отново бяха счупени няколко яйца.

— Оставете златното яйце за най-подир — каза домакинята на едно от децата, което посегна да го вземе. — То е тъй хубаво! Нека поседи за украса в кошничката!

— Чухте ли какво казаха за мен? — говореше златното яйце и не можеше да си намери място от радост. — Да ме оставят за най-подир! Да поседя за украса в кошничката. Хей, чухте ли какво казаха за мен?

Минаха няколко дни и в сламената кошничка останаха само две яйца: златното и едно червено, което беше мъничко и срамежливо и което досега не бе проговорило нито дума за себе си.

— Значи, днес ще се чукам с теб! — извика голямото златно яйце, като изгледа презрително червения дребосък. А червеното яйце стана още по-червено, защото се зарадва, че ще се бори със златно яйце.

На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Златното на момиченцето, червеното — на момченцето.

Децата застанаха едно срещу друго и — прас! — чукнаха върховете на яйцата.

Ако искате — вярвайте, ако искате — не вярвайте, но златното се счупи, а червеното остана здраво. Но макар да остана здраво, то не можа да се радва дълго на здравината си, защото майката го чукна о ръба на чинията и счупи и него.

После двете деца започнаха да белят яйцата, за да ги изядат.

— Мамо ма — рече по едно време момичето. — Я виж! Защо е такова черно това яйце?

Майката взе златното яйце и го помириса.

— У-у-у, остави го! — извика тя. — То е развалено! Уж красиво наглед, а вътре — съвсем старо и вмирисано!

Червеното яйце пък излезе прясно и никой не каза нищо за него. Момчето го поръси със сол и го изяде.

Когато обедът свърши, домакинята събра покривката от масата и я изтърси на двора в сандъка със смет. Там падна и разваленото златно яйце.

По-късно в сандъка влезе черният котарак на съседите, подуши оттук-оттам яйцето и понеже не беше много придирчив, излапа го набързо. И не само го излапа, но и боядиса мустаците си със златна боя.


Светослав Минков

Благодаря!:))
Тази година съм решила да предоставя боядисването на яйцата на Маги, но ще е утре. Вчера не сколасахме, а и тя тренира при комшиите! Утре ще премиерства!:)

Светли празници, Марта!:)))

Природата всичко ни е дала,остава само да вземем с любов и да се радваме на красотата!

но нали все нямаме време:))))
Да са ти честити Великденските празнични дни!

с естествени багрила... Права е Бвен - все бързаме.
Но тази година мисля да е различно - по традиция
в къщи яйцата винаги сме боядисвали в събота...
Продължавам да събирам идеи...
Светли празници, Марти !

С луковите люспи се получава освен цвят и седефен отенък, като свойството на мастилото... много естествено и топло- от личен опит ! :)))
Светли и уютни Възкресни Празници!

..впечатлителния блог, защото браузъра ми е залухавичък , комп. ми забива..Но съм сигурна, че много добре се получава, а и най- добре е да са с естествени багрила боядисани..Като си оправя компютъра, ще видя..Аз ги боядисах моите вчера..С боички за яйца, но пак станаха добре.Кифличките са апетитни, определено!:) Но понеже мога да ям кифлички чак след три дни, ще дойда тогава пак , да ги изям...с поглед.:))
Светли празници, Приказна!:)

Каня се от две-три години. Ето сега вече сварих яйца в куркума - нищо не стана. Значи задължително условие е яйцата да са бели! Ако успея да купя свестни бели яйца като изляза, ще опитам и с люспи червен лук - за дълбокото оранжево и с лилаво зеле - за синьото. Успешно шарене, Тити и Маги!

всичко ни е дадено, само дето ние недовиждаме и все ламтим за нещо

особено ако стана час по-рано винаги печеля...един час!)

и тестото втасва - да сколасам! Лека и приятна предвеликденска шетня!

с една кесийка люспи, но нещо окъснях...Днес ще гледам да намеря, та да ги видя тези яйца дали ще станат толкова хубави като на снимките на Бети.

копирай линка, и пак опитай -


http://vkusnosbety.blogspot.com/


Кифличките сега захващам пак. Лека и спорна работна събота, Стеф!

Бухналичък козунак, дъхави кифлички и пъстри яйчица - а аз се чудех откъде мирише на Обич ... :)

Привет, Марти! Боядисах в четвъртък яйцата ( шарени, писани, с желатинови бои ) , подредих ги и мине, не мине, ходя да им се радвам.
Чудна е идеята за естествените багрила, ама къде ти време! Жълтите яйчица ми грабнаха погледа - истински слънца! И козунакът ти, много обичам!
Светли празници, Марти, в радост! :)

светли дни и благопожелания...

Честит празник, Доре!:)
И аз правих козунак /за първи път/, сигурно ще е и за последен.
Яйцата се завиват в пъстри памучни парченца от плат и се варят. Като ги извадиш са готови боядисани, пъстри и весели. Червените отделно.

Здраве и благоденствие..... и мир!

Ели, козунаците ми нещо не се получиха, макар че са само за снимка. Което идва да потвърди, че външният вид лъже и то доста умело;)

Меги, пробвах каквото бях решила. Другата година опитите продължават. Светли празници!


Благопожелания и празнично настроение и за теб, Мариники!


vilidimova - нека е светлина!



Честит празник, Тине! Не мога да се похваля с тазгодишните, имам чувството, че брашното прецака цялата работа. Виж кифличките станаха много файски.
В пъстри памучни парченца значи...Гледай ти! Ще се пробва!




Здраве, мир и любов, Ели!

Както казва и Радио Ереван : Опитите продължават!
Честити светли празници!

важното е опитите да продължават!

Нека са светли дните!

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ ТИ ПОЖЕЛАВАМ !

Ами много добре изглеждат на снимката, важното е че си намерила сили да опиташ нещо по-различно от до сега.

станаха, така е. Обичам да пробвам нови методи и техники, и в писането и в готвенето. А за яйцата се каня от две-три години само с естествени оцветители да ги направя - мисля си, че би излязла хубава традиция. Здраве да е само!:)

За въодушевлението, за това че си пробвала и споделила. Много се зарадвах като прочетох поста ти. Жълтите яйчица са се получили страхотни. Едва сега успях да се регистрирам, за да мога да пиша ...Какво пакетче куркума? Колко грама е? Странно, че не се е получило от първия път.Най-бързо оцветяване постигнах точно с куркумата. Аз купувам насипна обаче от магазин за подправки, много често я ползвам като готвя индийско...
Съжалявам, че не са ти се получили всички опити. Видях по-горе, че си писала "с люспи от червен лук- дълбокото оранжево" Този цвят се получава от люспите на оранжевия лук. Относно събирането им- просто отидох в Кауфланд и обрах от всички касетки люспите, добавих още кило лук и с наличното количество боядисах...:) а с люспите от червен лук се получава червено-кафявото-брик. Но трябва да постоят повече. Има още много цветове, които искам да направя и ще продължавам да експериментирам. Живот и здраве следващата година. А сега си набавям "багрила"
Браво за кифличките-аз пък кифлички не успях да направя :)

Беше ми приятно!

Благодаря ти, че си се регистрирала, за да ми пишеш.
Не се получи от първия път, защото яйцата ми бяха от обикновените, не бели. Когато сварих бели яйца стана чудесно жълто.
От година-две се каня, бяха видяла при Лулу (http://luluto.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html) как се багрят яйца с естествени материали и тогава съвсем се запалих, но бързичко ми мина ентусиазмът. Прегоря.Твоят постинг разпали жарта;)
Значи ще опитам и с жълт лук. Наистина овреме трябва да се започне подготовката, аз в последния момент, даже и след

отново с нови експерименти...Толкова неща не ми остана време да опитам-техники, цветове...Не съм попадала на поста на лулу, ..тръгнах от моите наблюдениия и какво съм чувала, усет и желание за експерименти.Вероятно не съм открила топлата вода, но е хубаво, когато човек сам за себе си направи някое малко откритие в резултат на експеримент и се получи няколко пъти...:)
Желая ти хубава, цветна и усмихната седмица!

си домашни яйца!Иначе язък за труда,да шариш с естествени бой отровни яйца!

Ето, че всеки ден може да е Великден! Влизам тук и..отново Великден!:) Всички снимки ми харесаха! Козунаците...ммм обожавам домашен козунак! И аз правя, ама скоро не съм, че все на работа се падам, пък и..има кой, за това..:)Много ми харесаха и тези с куркумените яйца! Трябва да опитам, че жълтото все не ми се получава.. А антикварните бои са...просто върха!:)

Пак ще дойде Великден, точно след КОледа. Хубава седмица и за теб, Бети! Ще те надничам:)

не смятам, че истеричното отношение е решение на какъвто и да е проблем. Благодаря за препоръката-приказ.

така си стоя на Великден, вече десет дни. А куркумата хваща много добре на чисто бяло яйце, червеният лук обагри и червеникави яйца. А вътре остават снежнобели. Не пробвах с жълт лук и цветно зеле, също и с цвекло - за червено. И с вино се прави червено

Миналата година изпробвах различни методи за боядисване с естетсвени материали, но тази година не си бяхме у дома и нямах възможност нито да правя опити, нито да замеся козунаци. Но това, което си спомням от миналата година относно кукурумата, че яйцата станаха много бледи жълти. Ама не съм знаела, че предварително трябва да са бели. С пера от лук станаха интересни (аз имам от жълтия лук. И цяла година като използвам лук си отделям перата в една кесия, та като ми се наложи за Великден да не търся.). Ама предварително ги ових в пера от лук и вързах с чорап. И след това ги варих в отвара от лук. Стават кафеникаво-оранжеви. А ако не са овити предварително в пера стават кафяви. Може също някои яйца предварително да се сварят и после да се киснат в отварата от лук. Стават тогава по светлооранжеви. И с цвекло пробвах миналата година и кори от дъб но нещо не се получиха също. Уж трябваше да стане червено, а се получи бежово. Просто в момента ти пиша по спомени. А също и с коприва пробвах. Станаха много светло зелени, направо бледи. Давам ти линк от миналогодишния си постинг, но там съм ги омесила естествено боядисани с купешки бои също. т.е. купешките са тъмнозеленото яйце, лилавите и сините. Другите са с естетсвени бои.
http://zvezdichka.blog.bg/hobi/2012/04/19/za-velikdenskite-praznici-kozunacite-hliaba-i-koprivata.942224
Поздрваления за направените опити и отделеното време. Наистина всяко нещо си иска своето, а също и ръчички :).
Много вкусен постинг си сътворила!

Благодаря, че споделяш своя опит. Не знам на какъв ум ще съм другия Великден - живот и здраве. Имало е години, в които ги рисувам с пастели и моливи, облепям и какво ли не. Пробвам. За естествените материали отдавна се каня

http://www.burgasinfo.com/news/view/5/40622/