" Бащи и деца"





Няма сняг за утеха - като пудра за рани, лек като  сулфатиацол. Щом във тебе боли  дълбоко порязано и сърдечно си се набол търсиш сняг за възкръсване. Да ти олекне,  да попие окото ослепително бялото. Да достигне душата, да омекне на памук.

Да запридаш начало.






www.youtube.com/watch

увенчана от мълчаната белота на спомена за...

Сърдечно! За стиха и за баща ти... За вярата в бялото, което топли, пази, възкръсва...

Дорче!)***

Марти, прегръщам те и ти пожелавам от онова бяло - другото, дето пази светлите спомени, "ослепително бялото"...

да се сбогуваш с онези, които обичаш!"...!!!
Смелостта да продължиш нататък ще върне любовта им, отново като любов...като неочакван сняг,
за да запридаш начало.:)
Отново!

Прегръдки, Марта!
Разплака ме, момиче...

Целувам ти,Марта! И те разбирам...споделям болката.
Любовта на хората, които не са между нас, ще ти дава сили, да продължиш напред!Те са в сърцето ти.Следвай го..

Душата омеква, но и по-жилава става!
Страхът се стопява до нормални размери...
Винаги има от закваската на даброто!
Запридане с обич!
Надежда за утре!
Много ме развълнува, мила!
Прегръдка за теб!

прегръщам те...

http://www.youtube.com/watch?v=cTsF-YdQ7Mw

Бърррр!:)))
Студ!

Съкровени думи, съкровен спомен.

Няма.

Тази мъглявина, в която се срещат е като житейската. ..
А бялото е натрупано толкова дълбоко в нас - има прагове радост, има хълмове болка, има искрящо очакване, има пътеки и няма пътеки...., ние сме бялото, бял лист, върху който пишем живота си...

много оригинално и силно, но с мекота, въпреки убождането.
До памук.. душата. Толкова много тръни има за вадене дотогава.

А за мене заглавието е "Сняг за възкръсване" :)

Желая ви щастливи празници!


elidea - Дея, снимката ме предизвика и доста ми каза, размисли ме и дори ми помогна някак, малко. Да пишем със стъпки в снега, да напридаме с мекия памук на душата.

meiia - тази година Коледата не е празника, който чакам с нетърпение, а градът, украсен повече от всяка друга година, ми действа ужасно разстройващо
Снимката се казва "Бащи и деца", тя беше причината да публикувам и стихчето, макар и да няма видима връзка. Мъглата, в която стоят бащите, приемам го като потвърждение, че и сенките на родителите помагат децата да са все безгрижни и спокойни.

ВРЪЗКАТА ОСТАВА!

бялото в снега не забравя болката, но някак топли и ни напомня, че е било чисто, меко и красиво....

всичко, но поне знам как Коледата рядко за мен е бил празнична, по-скоро е тиха и безцветна. Сигурно така е по-истинско.
Нямат граници световете, сигурна съм! Този, в който сме е най-условният сякаш.

но има приятелско рамо, където винаги можеш да поплачеш и да раздвоиш болката. Поздрави!

Edinstvenoto koeto moga da kaja e 4e sported mene nqma skoro da namerim uteha dori i v snega...Prosto trqbva po nqkakav na4in da priemem vsi4ko koeto stana i 6te prodaljava da stava :* celuvki :*

..на шиповете на живота..Утехата само по себе си не съществува,просто е инстинкт за съхранение и оцеляване в друга мекота и белота.
Възраждащо топли и бели Коледни дни да са ти,Приказна!
Прегръдка

Нека светлото на Рождество обвие с топлинката си болящата звездичка в сърцето ти !
прегръщам те

Честито Рождество, Доре!
Здраве и обич в семейството!:)

а болката ще е завинаги...Но времето е,което ни научава да живеем с нея...
Нека Коледа да ти даде сила и вяра...
Прегръщам те!

Бъдете Здрави и Обичащи Живота!!!
За Много Години- Успешни!!!

Нека е добра 2013! Здраве и благоденствие в дома ти, обич да даряваш и да получаваш!
Честита и спорна Нова година!

Зима иде

Всеки ден редей гората,
рози сух листец.
Скоро ще покрий земята
пухкав бял снежец.

И комини ще запушат
над къщята вред.
Ще замлъкнат, ще се сгушат
ручеи под лед.

И пързалките тогава
ще намерим пак.
Весел вик ще се раздава
вън до тъмно чак...

Кирил Христов