Лятото е сезон на безсмъртие. Сякаш никой и нищо няма да посмее да умре, да си отиде през лятото. Кощунство би било да се остави този свят през лятото. Кой ще иска да се лиши от топлината, от светлината, от ароматите, багрите. Много по-трудно ще му е да съблече и остави живота си в този сезон, та човек е облечен почти само с живот през лятото и едни джапанки на краката. Съвсем невероятно ми се струва някой да си тръгне под зорките очи на лятното слънце. Светлината е толкова силен мотиватор, толкова зареждаща. Зарежда с желание за живот. Излъчва и дарява радост. Слънцето разпръсква своето простичко послание към земята. Обхожда я сантиметър по сантиметър и нежно я събужда. Събужда я за живот. Слага начало. Всеки ден животът ни може да започне отначало. Да се оставим на светлината - да я пуснем в стаята, в сърцето. Винаги съм си мислила, че няма да оцелея някъде, където няма толкова слънце. Където не чувствам  подкрепата му. Слънцето е достатъчен лек срещу всякакви черни мисли. Срещу тежко сърце се препоръчват стръкове прясна слънчева трева. Приема се с очи по изгрев.
Наблюдавам сутрин как птиците възторжено посрещат изгрева. Лястовиците пищят, издигат се високо и се премятат. А гълъбите правят делегации и летят срещу изгряващото слънце. Това е всяко утро. При всеки изгрев. Не пропускат да го посрещнат, да го приветстват, да покажат радостта си от новия ден. Август си тръгна, но гълъбите и днес посрещаха слънцето. За гълъбите няма август и септември. Те летят срещу изгрева, намерили всичко, което им трябва. Небето, озарено от първите лъчи. Щастливци!



Лятото е безсмъртно, защото печатът му е слънцето. А аз вярвам в слънцето. Навсякъде ни е нашарило. Затова светът през лятото ми се струва безсмъртен.




Септември

Ние сме само брънка от безсмъртието на живота, Марта, като го осъзнаем, живеем по-леко.

Мисля, че птиците търсят топлина му повече, отколкото блясъкът.../на Слънцето/:)

Не съм се питала дали заради светлината или заради топлината, но е факт, че тръгват гълъбни процесии срещу слънцето по изгрев)

още повече, че си го запечатала на идейна фотография.:)

Весел ден, птицо!:))

Едва тази сутрин ги снимах, съвсем случайно. Инак съм се пробвала неведнъж, но не успявах да ги хвана. Така ненадейно се появяват.

и люпят зародиша на безсмъртието...

те лъчите са коси вече, безпрекословно

(на първата снимка са направо в косите на слънцето;)

в която лятото беше НЕистинско...
Жаркото Слънце изсипа щедро огън и жупел...
непоносими за всички живи същества...
сухота, задух и прах :(
Ето защо, с радост посрещам месеца с буквичката "Р"
Добре си ми дошъл, септемвРи!!!

Аз и зимата се научих да обичам с годините, колкото и да не ми беше на сърце. А за есента...Тя ме очарова все повече. Спечелила ме е завинаги. И аз казвам - сбогом, Август! Добре дошъл, Септември!
http://martiniki.blog.bg/drugi/2011/09/02/septemvri.812415
Писала съм го миналия септември

Есента е старост.

Зимата е - преди да се родя и след това.

Плолетта е раждането. Но нищоне се знае.

Поздрави!

Всеки сезон си има своето очарование...като възрастите:)
Един път изчезват анонимните коментари, а друг път - не

защото печатът му е слънцето... и то винаги
се завръща... топло и слънчево...
и септемврийски поздрав
за теб...

...Лятото е безсмъртно, защото печатът му е слънцето...
Но аз обожавам есента, за мен тя е най- невероятният сезон,
прегърнал всичко започнато и разцъфтявало, създавано и съзрявало
през изминалите сезони ... А и слънцето през есента е меко и гальовно.
Това не значи, че не се радвам на летните дни и на чудните изгреви ...
Поздрав и хубави есенни дни !

Ликуването, че си жив и посрещаш всеки ден, стоплян от усмивката на слънцето ...
Добре ни е дошъл септември, Марти! :)

"...човек е облечен почти само с живот през лятото..."
Истина е! А през есента животът умира. Хич не я обичам :(

Страхотен постинг! Облечен в живот :)

най-силен е печатът на живота в лятото:)

поздрави!

така мисля. Онзи ден си мислех, че не съм видяла нито един капак, бележещ нечия кончина, до входа на който и да е блок от доста време. Направо забравям за смъртта през лятото. Чак се сепнах. Есента е най-подходящия сезон за заминаване от този свят и сякаш хората се съобразяват. Това лято само веднъж би камбаната на смърт докато бяхме на село. Безсмъртни през лятото, наесен вече всички се примиряват с тленността. Ако има сезон за отпътуване от този свят -това е есента
И аз много я обичам

Изпляскват над главата ми и летят срещу слънцето - страхотно е. Всяка сутрин, цяло лято. Радостта от живота и светлината

Дъщеря ми от малка няма търпение да дойде лятото, останалите сезони се измъчва с това обличане, закопчаване, увиване, обуване. Лятото е леснина - една рокля, джапанки, сирене и домати.Изобщо отвсякъде изглежда по-естествено живо:)

А ние ще го чакаме, защото не можем без него!
То е празник за телата ни, които дишат свободно,
захвърлили дрехи и грижи и готови да се радват
на всичките му дарове!
Слънце в очите, в косите, в душите!
Слънце навсякъде!
Смях и шепот сладък до късно вечерта!
Отворен прозорец за нощна прохлада
и мечти крилати в съновидения реални!
Есента ни прибира за по-дълго у дома...
Богат урожай и спокойствие...
в очакване на чудеса белоснежни!:)
Да се радваме на всеки миг вълшебен!
Нищо по-естествено от това!
Да бързаме бавно!:)
С усмивка!:)

Обичаме лятото от деца, нека не забравяме, че тогава не се ходи на училще. Кой не обича ваканцията. Надеждата за почвката на море, самото море, всичко е в сърцата ни. Поздрави, Мартиники, погледнах на твоето лято през очите на моя син. Потънала съм в бумаги и работа и хич не ми е романтично. За някой неделята е неделя, аз не знам какво е, до 14. Усмивки!

...ранна есен - това ми харесва.
Поздрави!

Омъжена съм за него от дете, обичам топлината му, никога не ми е горещо...

Здравей, Доре!:)

Ти си лято.

И песента е безсмъртна!А гълъбите...те са божествени птици! Всички сезони обичат и се чувстват добре във всички сезони,знаейки,че всички са от Бога.Слънцето,то... те кара наистина да изпитваш благоговейна обич към него...Не случайно е обожествявано...Може би е Неговият печат,да...
Прекрасен постинг,Приказна!

Мисля си днес, че човек с годините сменя предпочитанията си. От известно време съм влюбена в късното лято, самата аз съм такова едно лято и се чувствам най-добре в тази межда, там където се срещат и разделят лятото и есента в целувка. Дълга да е!

Не трябва да забравяме. Струваше ми се безкрайно лятото като бях малка, толкова хубаво беше и толкова много! Играехме от сутрин до вечер навън, такава свобода. И магичния сумрак, и топлите нощи по бордюрите пред къщите...Прелест!

И аз съм вече там, Славе:)

Как да не го обичаш!

Накъмто есен тръгнала съм вече. Все по ми ходи есента;)

Лятото. По жаркост. Такива печати ни удряше, че кожата ми и в декември ще помни;) Лятото с печата му за вечност:)

Естествено най-съм привързана към есента, особено сега след жаркото слънце:)
Но независимо в кой сезон съм, винаги се радвам на слънцето, когато грее всичко се усмихва широко:))
Чета Съкровищата на Валкирия, та там гоите посрещат Слънцето с "Ура!" и му се кланят. Може би и ние трябва да вземем пример от птиците и да посрещаме изгрева с отворени очи и уши:))
Хубав, усмихнат ден!

И аз съм така. Все повече отивайки към есен, ставам есен. Най-добре се чувствам в есента:) Разтварям се - фссссс

Ми тогава-нека да е Лято!:)
Хубав летен ден!

Подпечатано със слънчева целувка е твоето залезно лято!
За да ни е светло и после!
Много, много ясно послание, поне за мен. Тенкс!

бяха много топли и светли дни, но есента се усеща, гората ръждавее и рони листа:)

Да ни е светло и да сме усмихнати през цялата есен и отвъд нея! Кестенчета си събирам вече:)

забелязах, че гълъбите ми предсказват с появата си по пътя ми едно или друго, преди важни за мен случвания. Бял гълъб, сив, два гълъба, хранят се, борят се, обичат се...
Гълъбите са част от символа за безсмъртието, както и лятото. Много хубаво си го усетила!

има ги тук, рядко са бели, но и такива прехвръкват:) И тази сутрин спретнаха посрещане, хем слънцето не изгря достатъчно показно:)