Съботата е недолюбвана открай време. Стои си незабележимо в подножието на неделята и всеки я подминава, заслепен от ярката светлина на деня за не деляне. Следващият ден! Последният от седмицата. Кръглият камък. Точката. Увенчанa с венеца на празника. Ден неработен. Ден-безделник. Разрешено, дори задължително и официално провъзгласено -  В неделя Господ си почива... кой си ти та да не последваш примера. 
А събота ...Дори за децата, които се раждат в събота се твърди, че ще срещат трудности в живота, няма току-тъй да им се получват нещата, идват си надписани - "каръци".  Не са родени с късмет като неделничетата.  Имаше една приказка за Съботко - кумецът на Архангел Михаил - голям дявол тоя Съботко. Чела съм я в детството. Българска народна приказка.  Никъде не мога да я намеря, прерових мрежата за нея - няма и следа. Помня, че като дойде часът на Съботко да умира и архангелът застана над главата му,  смъртникът извика близките си да въртят кревата - така се опита да избегне смъртта. Сиромах човек - жив дявол. Съботко - два пъти по-дявол. Архангелът го заведе на едно място, където горяха свещите на всички човешки животи. И му показа - "Ето, Съботко, твоята свещ - едва мъждука, гасне. А ето свещта на сина ти - голяма, висока, силно гори и ще гори още много години..." Не си спомням как се развиха нещата нататък, струва ми се, че Съботко намери начин временно да се измъкне от надвисналия меч, ще се радвам, ако някой има приказката под ръка и ми припомни. Мисълта ми е, че човек не трябва да се примирява, а да търси и да намира. Да променя света си като се променя. Да го изсветлява и извисява. Всичко е в ръцете му. Докато го има. Докато е здрав.
Събота, днес, 21 януари. Ето как изглежда светът през прозореца -

  Мокра и унила,  тиха и студена, съботата със зимен  дъжд е пременена. Сиво и печално, виснало небето над полето кално лее се додето стига птичи поглед - птиците ги няма. Събота бабува - стихче, дъжд и камък.





Ето как е изглеждала на един хвърлей време, и пак ще изглежда така - само малко търпение...


Сега ще извикам на помощ две вълшебни съботи. Две съботи, които ми напомнят колко условно е всичко, колко жълто и ярко може да стане и сред най-неприятния студен дъждовен зимен ден.
Две стихотворения за събота в събота.



Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана...

Училището рухва в мисълта ми,
далеч със свойте дневници, дъски,
към мен пътуват хиляди реки,
очите ми се пълнят с цветни гами

и циганки ми дават своя ритъм.
Аз, силна като пролетна лоза,
китарата превръщам във сълза
и никого не слушам, нито питам.

Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава и дива като рис,
умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана -

не зная просто как да се наричам.
Но щом в понеделник облека
престилка с цвят на черната дъска

ще бъда пак добро момиче!


Петя Дубарова

Пак лети неуморната събота
с кречетало в ръка - ще събори стените.
И виенската люлка на въздуха
размотава звънливия смях на жените.

Пак прогизва от вино следобеда.
Даже старците влизат в дълбокото
и от свойте угаснали кораби
махат веслата, гледат с биноклите.

Само ти ли, поете, в зелената шума
на стиха като бръмбар се ровиш
и се блъскаш, и плачеш над думи,
и достигнал стената, се връщаш отново...

Остави пеперудата, нека играе -
карфицата тя сама ще намери...
И да тръгнем - отвънка трамвая
навива своята стара латерна.

Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели.

 Борис Христов





козуначените кифлички също могат да спомогнат за преглъщането на заклекнала събота


И тук една Карибианина събота.

 
И една несрещана среща ...

И разбира се - "Събота, събота вечер....



...

23.01. - драконов изгрев

А, да! Тази събота!!!
Тя е толова хубава, обичам я, защото не обичам понеделника! Почти винаги ми е слънчево. Почнала съм да се раждам в събота, загубила съм сили през неделята и чааак в понеделник ме измъкнали. Може би затова имам много енергия в този ден.
И най-добре се чувствам , когато другите почиват, защото тогава мога да работя на спокойствие, макар, че противоречи на някои закони...
Открила си още едно ключе..., което отваря
много врати.
А тази приказка не съм я чувала, наистина в мрежата нищо не се появява.

Всъщност, преди неделята да стане главен ден в християнството, такъв е била съботата - и, за да се отличаваме от юдеизма, са минали на неделя. Евреите юдеи задължително празнуват Шабат - почва се от петък вечер.

А приказката за Съботко и на мен ми беше любима - даже ме подсещаш да я потърся у нас - мисля, че книжката - един от томовете на Приказки на балканските народи - е още жива.:)

хубава и още как! Днес е доста студено, голяма веявица, дъждът обръща в сняг и от слънце помен няма, но съботата заслужава специално внимание, напомням и колко хубава умее да бъде;))

Поздрави, Лия - понеделник също е за обичане:)

за тази вещерско-магьосническа слава на съботата, може би затова е измислено, че хората родени в събота са без късмет;)

Преди време пак си говорихме за тази приказка и ти ми спомена, че я има в томовете. Искам да си я намеря.
Прекрасен ден!

Поздрави за тази чудесна възхвала на съботата.

Аз пък съм написал възхвала на петъка - Ден на майстора ...

Интересно, за съботата няма лоши определения и забележки във фолклора.

За неделята има. "Черната неделя". Когато една жена се зачерни на този ден.
С една дума - омъжи се.

Поздрави!

И не забравяй, ще бъде лято!:) Прегръдки!

Колко хубаво си го казала за съботния ден! Никога не съм замисляла за съботата. Зная само, че е ден за почитане на мъртвите. Три различни погледа към съботата - в твоят стих се оглежда времето, в този на Петя Дубарова - вълненията, а на Борис Христов - самият живот!
" Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели."

Хубава събота, Марти!
Прегръдки и от мен!!

за неделята не бях чувала...изразът ми е непознат, "черен понеделник", "черен петък" съм срещала...четвъртъкът ми беше на мен такъв ден, незнайно защо, бях си го маркирала сама за небял, писала съм го в неедно стихче - "несиметрично мъртва във четвъртък", глупости и половина, денят е такъв, какъвто го направиш

за съботата във фолклора не съм се ровила специално, само тази народна приказка е косвено свързана със съботата

Съвсем като с нож прерязани спряха дъждоснежният валеж и ужасният вятър, от час е тихо и спокойно. Съботно с_нежно следобедно! :)

приличат на човека, чиито са. Така трябва да е. Няма формула, универсално правило как трябва да изглежда една събота. Ден за почитане на мъртвите, права си. Затова и Съботко среща Архангел Михаил - казано му е, че първия човек, който срещне трябва да покани за кръстник на детето си( май така беше в приказката, че децата му много мряха)...изобщо тази приказка е много различна от другите, които съм чела, много нашенска, българска и с различни препратки.

Поздрави! Благодаря ти, Ати!

Ето ти и подарък :):):) Приказката на Елин Пелин, която търсиш - за Съботко

http://neslanchice.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/27/nai-spravedliviiat-elin-pelin.327521

Хубава събота и от всички нас :):):)
divna8

Прочетох приказката. Тя е! Да! Малко по-различна е, най-вероятно е преразказана от Елин Пелин.

Хубава събота!

"...Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна - нека ни смеле, -
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели."

Борис Христов

Чудесно е, че си споделила тази творба на гениалния ни поет!...
Светла съботна вечер!

и когато не е, Съботка съм и аз - да, ами то това за Съботко, така си е. Много се радвам на позоваването ти на двама безсмъртни български поета, така де, макар едното да е женско:))) Отивам да прочета и за срещата.

Да, това е стихотворение, което често си припомням. Всяко едно стихотворение на Борис Христов е като планина, все едно се катериш и се зашеметяваш от гледките...задъхвам се от поезия в тези негови планини с потоци от пенливи и прекрасни образи

приказката е много хубава, ще ми се да я прочета и във вида, в който аз я помня - Дивна ми остави линк към версия, преразказана от Елин Пелин и ми се проясни доста
:)лека и лежерна

Продължавам докъдето ,че да допълня още малко чертите на Съботко измекяринът ;))) Благодаря.

"Ето как е изглеждала на един хвърлей време, и пак ще изглежда така - само малко търпение..."
Дано по-склоро идва това време че ми свърши търпението :)
Поздрaвче!

Аз пък обичам съботата! Когато не съм на работа :)
И не вярвам, че съботниците не са късметлии. Моят благоверен е роден в събота и я как е случил с мен :))))))

януари почти изтече, след два месеца вече ще се раззеленява

аз я обичам, защото в съботния ден съм навън, обикновено, през зимата по-рядко

нямам лични наблюдения върху родените в събота, вярвам, че късметът е за тези, които го търсят, не чакат безучастно, на дейните и идейните, на смелите и усмихнатите)

И аз съм Съботко, но си мисля , че това е извор на безкраен оптимизъм за финала на всяка битка!
Може би защото нося името на небесен войн...!
Всъщност - не съм така войнстваща в живота , напротив - успявам с търпение и толерантност- Действа, хората не ми вредят , защото няма опозиция , а нищо! Така продължавам по пътя си изпълнена и преливаща от убеждението за добрата природа на всеки от нас!

на ябълката, дошла в събота, с име на небесен воин...Никът, който си избрала също говори за твоята положителност и вяра в доброто у човек. Защото ябълката е познанието за самия човек

да внеса и моя личен дан в портрета... Обичам хората и всичко живо ведно с камъни, вода и въздух безрезервно и намирам всеки ден по някое свидетелство за обич от тях, понякога действам на хората като средство да са откровени, понякога Бог ми изпраща тежки изпитания, но вярвам, че не съм само аз и че те са за силните. Често мога да видя и кажа неща, които другите още не са успели да видят и разберат и още не съм се научила да си мълча докато ме попитат.. :)
Чувала съм, че родените в събота не ги хващали магии и подобни проклетии, не съм наясно. Честита Неделя! В неделя се роди едно от децата ми :)

Е, вече е неделя, но аз не чувствам голяма разлика във времето навън-мрачно и студено. Добрпе че до някъде преборих неразположението си и започна да ми просветва, сигурно от екстракта " мамините капи", коластра, саментото, шипковото питие, кефира , билковите чайчета с джинджифил и нагревки на стъпалата с инфрачервени лъчи от двойното сърце на "Нуга бест" :))) Както виждаш включила съм цял боен арсенал.

и аз съм чела, че родените в събота могат да правят магии, а самите тях не ги ловят

между другото чела съм някъде и за зодии, които са изпаднали от зодиака -аз отговарям по дата тъкмо на едната затрила се зодия, която се поема впоследствие от близнаците, на тези хора също вменяват такива способности

http://magicaura.com/Koya-e-taynata-13-ta-zodiya-art2045.html

Инак съм родена във вторник. Щерката в сряда.
Синът ми е в неделя - честита!

студеничка малко, но такова хубаво слънце излезе следобед, много красив залез:)

Браво за бойния арсенал! Чакам да излезе този на ранната пролет - още кокичетата стиска ;))

нооо опазил ни Бог да вършим такива действия, нали Дора :) Достатъчно е, че сме цапнати в устата;)

на паяка вменяваха бялата магия, на змиеносеца - черната...сестра ми е родена в другата затрита зодия, но не мисля, че това е причината за нейното отдалечаване, изгубването
малко не умея да съм цапната в устата, с времето все повече си мълча

Родена съм в събота, затова и много си го харесвам този ден... Може и да има нещо верно в предсказанието ти, та да изляза карък, ама то и това по хората ходело... С поздрав от красивите Алпи.

така говорят хората за съботата и съботковчетата, но хората говорят какво ли не, важното е да не им се връзва човек...тогава всеки ден може да е прекрасен:)

Поздрави на теб в това чудесно място - за Хайди ми напомни;))

Да допълня за съботата - наистина хората, родени в събота, имат особени наклонности и дабри - могат да "виждат Други светове" - затова народната вяра ги е изкарала каръци и т.н. - това е нещо нестандартно и рядко, т.е. опасно...:))) Ние сме три сестри - аз и следващата сме родени в неделя, най-малката е в събота - наистина е по-различна! :)

Змеят е медиатор, свързва небето и земята, небесното и земното, той снове в световете и ги пришива невидимо един за друг
съботните хора ще видят...знаеш ли,че и аз имам един "Небесен съботен скитник" отпреди години, сетих се сега

Дано не ни чака някакъв "кратък ледников период'' :)

следното от твоите размишления: "Мисълта ми е, че човек не трябва да се примирява, а да търси и да намира. Да променя света си като се променя. Да го изсветлява и извисява. Всичко е в ръцете му. Докато го има. Докато е здрав." За това си струва човек да се бори в своя живот и да търси да има светлина за себе си, за живота си и постъпките си, защото наистина от нас и избора, който правим зависят много неща, независимо какъв ден от седмицата е.
Поздрави Доре!

независимо кой ден от седмицата е, с усмивка да го изживеем)

но така или иначе пролетта е на ход!

Аз си я обичам, гранична ми е някак; оставяш зад гърба си делниците барабар с делата и ти е едно радостно, леко, леко; неделя идва ...
Поздравления, Марти, за думите и образите - и твоите, и на избраните от теб поети!
А за приказката - чела съм само варианта, преразказан от Елин Пелин.
Приятна и лека, и нежна вечер, Марти! :)

събота събута от проблеми и събитията и съвсем обикновени - чаша кафе във леглото, хубав утринен филм и тишина по пантофи...събота като лилиум

Днес срядата ми прилича малко на събота по дъжда и тишината

Хресвам съботите и мразя понеделниците!

Май ще я реабилитираме,за сметка на неделята ;)

никога не е късно да го заобичаш, така и той ще е благосклонен към теб:)

за неделята много е писано, съботата ми се струва незаслужено пренебрегвана...радвам се, че има много любители")