Цяло лято, един вид - лястовици. Стрелкат се нагоре-надолу, фръцкат се, кръцкат въздуха с пъргави крила, гъделичкат го с пухкави пера, гмуркат се под слънцето - посрещат го с невъобръзимо чирикане, изпращат го с лудешко танцуване. Радват му се и се премятат през глава. Големи веселби си спрятат, ловят си гощавката както се мяткат, във въздуха. Всяка сутрин през лятото са лястовичи фиести. Дълги лястовичи празници. Преди всяка лятна буря изпълват небето и кръжат тревожно около блока...Дойде септември и изведнъж - тишина, като с нож отрязана, такава тишина се възцарява сутрин, че ми е непривично, толкова свиквам с тях, така се превръщат в част от деня ми, че като отлетят ми е трудно с тишината. Особена, следлястовича и предесенна. Тишина като празнота от лято. Все едно тялото на лятото цялото се е разлетяло на лястовици.
Обаче преди три дни, когато най-остро усетих, че ми няма лястовиците под стряхата и е страшно тихо, те взеха, че се върнаха. Все едно съм ги викала (както с делфините, magic), и като ги видях се успокоих, че лятото е наоколо, още не се е изнесло. Наобикаля пак. Толкова много бяха и такъв шум вдигаха вечерта на седми и осми, че ме изкараха на терасата и опитах да ги снимам, да ми останат няколко късчета лято в лястовици. Съвсем непретенциозни снимки с един детски телефон, трудно се поддават на ловене с апарат тези птици, тези бързи лястовици.



първата снимка с уловени лястовици, макар и кривка, е на щерка ми, затова и в челна позиция 





като кръстчета са
прекръстват земята в полет



като стрели са, така бързо прелитат (оттам и глагола стрелкат се)




тази не е цяла, но пък мина много близо




Миналата година пак играеха на покажат се - скрият се и ги изпроводих специално, било е по същото време. Но този септември е по-благ, по мек - ето вече е 15-и и почти по нищо не личи, че лятото отстъпва.


Освен да ловя лястовици и разни други обичайни и необичайни дейности и дестинации, последните дни се опитах да направя няколко бутилки с декупаж - конкретно със  салфетки. Интересно ми е. Преди време Мария Донева ми подари една чудесна кутийка, украсена с тази техника и ме провокира и аз да опитам. След шест месеца мотаене наканих се най-сетне и пробвах, естествено - първо с бутилка.



най-първи опит - посадих няколко салфетни цветя, допозлатих ги и очертах с контур стъблата и листата



втори опит - с макове; салфетките ми не бяха трипластови - вече се сдобих и с такива, дори със специална декупажна хартия и след малко продължавам да пробвам



най-смелият ми досегашен опит е с катерицата от декупажна хартия, няколко нарисувани жълъда и куп нападали  и завихрени есенни листа околовръст...





от другата страна се катери една златка - изобщо - изцяло есенна бутилка, остава да я допълня с есенни думички тук-там



А лястовиците като си тръгнат, ще си нарисувам и такава бутилка, лястовича, лятна, ако пък ми попадне салфетка - ще си ги налепя, да не ми е толкова тихо и пусто.

Лятото (цялото) с бяло коремче
подля ти море от бездънното менче.
После по жицата тръгна на юг.
Лястовици остави, доколкото чух,
временно, само за няколко дни,
само за спомен. Пак ги щракни;)

(Даже и мъгла в портрет понякога е на късмет)

цяло лято лястовици...
ето ти ги -
цели лято,
вече целят
своя юг
а за нас остава
златото -
дрехата на есента
гривните и
наметалото
куп обувки от листа...
колко много е играла....
( ще играе!)

Аа, и забравих да кажа, че завиждам за кутийката! Няма пъъъъък!

(;)(;)(0.0);(/\/\/\)

затова как лятото си тръгва с тях ...Все едно си бях поръчала този постинг .
Слушах ги тези дни как се сбогуват с гнездата си .
Благодаря за хубавите снимки и страхотни творчески идеи ...
Катеричката ми е любима ,въпреки , че и другите ми харесват ,
Поздравления !

ще ти направя като се офиня в занаята;)

днес се видяхме с един наш човек и си припомняхме знаеш ли какво - мъдростта Калинина - слагам го тук за опресняване, когато имам нужда

Дървени философии
Денят си бил личал ут сутринта.
Ней вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...

Чи ко разправах?
А! За сутринта.

Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...

“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”

Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!

То бива копан, ма глава дан дигна!?

И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.

Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.

Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш

отнасят го в името и крилата си;)

Тази вечер пак кръжаха наоколо,но гнездата са пусти

благодаря ти!

Върна се, Марти, върна се! Ех, че хубаво си го нарисувала с думи този свят на лястовици! Най - ми хареса, дето се фръцкат и гмуркат под слънцето.
Хубави уловени мигове в снимки и още по - хубави бутилки - браво на теб! Харесах си със златката, дето тича към гърлото на бутилката да си отпие някоя есенна мека думичка!
Пъстра неделя - под шарена сянка! :))

Думите съдействат, че снимките хич ги няма;)))

Благодаря ти, докато ми е интересно ще се занимавам. А покрай животинчето, дето се катери, днес разгледах сума ти изображения на златки, белки, невестулки, порчета разни и пак не съм убедена какво е точно

Утре копан ме чака на нивата, ама дет' вика Калина -

Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш

Небе и лястовици, които броят облачетата....
Бутилките са интересни. Аз съм на тема гоблени при липса на комп. Нямаш ли такива приятелки. Издирвам една схема, която съм загубила :(

...а за твоето изкуство нямам думи - супер оригинално...

И шишетата,и лястовиците. И ще ме прощаваш,но най- хубавата снимка е на щерка ти!Нещо като илюстрация на Архимедовото възклицание: " Дайте ми лост и опорна точка, и ще повдигна земята" !Ей на- повдигната е- за да се усети полета на лястовиците!Негово ВисочествоТвореца често ползва неумелата ръка и детските очи, за да покаже дълбочината и височината в красотата на природните мотиви.
Сърдечни поздрави и на двете ви!:)

bizcocho - не разбирам от гобленарство,харесвам да ги гледам, но никаква ме няма в шиенето им, и познати нямам в тази област
успех с твоето хоби!


kaprizna - докато ми доставя радост ще се занимавам, може и да задобрея;)


Стеф, хубава е, как не, затова е на първо място;)

Поздрав

Това декупажна техника ли е или нещо подобно?

но че всички буквички от лято са лястовичи - да!

би трябвало да е декупажна, но най-вероятно е нещо подобно, Мей :)))

Но...какъв чудесен начин си измислила да го задържим по-дълго при нас!
Цветята са толкова нежни, а катеричката направо ще подскочи на масата!
А може и към двора!:)
Не искам лятото да си отива!
Ама никак не искам!:)
Благодаря за свежия постинг!
Хубава септемврийска седмица ти желая!
Слънчева и усмихната!:)))

Връщах се няколко пъти, за да разгледам постинга ти, Мartiniki.
Наближава лястовиците да отлитнат към топлите страни, но пък свежестта на рисунките по бутилките ни напомня, че пролетта те пак ще се върнат у дома.
Поздрави и хубава седмица!

по жиците, наговарят се, подготвят се за дългия път.
Шишетата се супер, много красиви и свежи!

А снимките - невероятни! Поздрави на теб и щерката за тях! Аз още не съм успяла да снимам лястовички - това е идея! Много ми хареса това, че си ги извикала - мисля, че и лястовичките владеят телепатия и се отзовават на добрите човеци... Има някаква подчертано мистична сила в тях - неслучайно бабите по селата все още съветват дечурлигата, които, да кажем, хвърлят камъни по гнездата им под някой мост, да не го правят, понеже "лястовичките кълнат"...:) По същия начин - мисля, че и благославят... Поздрави и много лятна седмица ти желая!:)

И аз се заслушвам в постоянния им цвъртеж, в бързия им летеж ниско над земята, особено преди дъжд Събираха се, чирикаха известно време и си тръгнаха. Останаха само врабчетата, постоянните обитатели на нашите земи.
Много красиви шишета си измайсторила, поздравления!

Седим си с мъжа ми на верандата и той изведнъж казва: "Я, лястовички!" . Синхронност просто! Много се зарадвах - и аз си мислех, че са си отишли - а и веднага се сетих за тебе и бързам да споделя!:)))

днес беше доста оранжев ден, а морето едно зелено - много си ходеха, очаквам още такива дни, опасно горещи:)

като ми повтори желанието си и ме прати при Христо Фотев

Наистина ли си отива лятото?

Наистина ли...
Лятото
ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме...

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9613&Level=1

че си наминавала днес, лястовици още има, лятото се усеща, слънцето беше много силно, но скоро ще ми липсват и гледам така да си ги запазя
вече и първи кестен си имам за зимата, почнаха да капят

тук са, тази сутрин буквално бяха обсипали жиците - така нагъсто накацали и нещо се съвещават:)
не можах да ги снимам, и на морето от днес само две снимки направихме, но си заслужаваше целия път и блъскане само за тази кратка среща
не вярвах, че ще го видя през септември

правят го нарочно - за да ни зарадват повече - мислим си, че вече са заминали и ей ги на отново режат въздуха, миналата година беше същото,..или

увесвам нос на ъгъла на лятото
минава лястовица в бръснещ полет и ми го вирва;))

да, такава врява вдигат, че няма как да не те разбудят, вместо петли са през лятото в града:)
а сега няма кой да ме "ръчка" толкова рано, и слънцето се успива и вече чак към седем почва денят

благодаря ти, ще пробвам още, такива красоти творят хората с кракле

Лятно лястовиче небе и декупаж... Бива си те в ловене на мигове и усмивки...

а, не допускам госпожа Скука в близост, само дето още си купувам снимачка, вчера просто мъъка ми беше, че няма с какво да си направя снимка със септемврийското море, ама то от пътища остават ли пари за практични покупки

Никога няма да ти е тъжно и пусто с толкова приятели! Прекрасница - Нежна, Лятна, Цветна! Сътворяваш красота и с думи, и с пръсти!

Подготвяха се, кръжаха, весело ни говореха, а сега е тихо и малко тъжно.
Но ще си гледам твоите бутилки - много ми харесват!:)))

пътят ми е най-любимо състояние {}

Радвам се да те "видя"! Надявам се и на теб да ти е цветно, пясъчно и морско, златно и небесно! Да си в хармония, като в морска картина:)

Зяпам този следобед едни разкрасени бутилки, тази е близко до моите, другите са доста по-майсторски, има и облечени в кожа, авторката им е сложила доста добра цена.
http://artnow.ru/ru/gallery/207/13226/picture/0/452576.html

Вчера и тук се стягаха, бяха по жиците наредени - тъкмо броеници с пухкави бели коремчета
сега четох повече за тях, голям път ги чака - чак до Африка, шест седмици летели до там
тук има интересен материал
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=393&aid=9445

поздрави за доловения край на лятото... Тъжно е и болки стяга гърлото, заради отлитането на лястовиците...Дано дочакаме отново пристигането им. А цвърченето отново да оглася родния простор...

Хубава вечер!!

есента е само за обичане:)

Lyastovichkite mai si trygvat na 22 .09. Togava si trygva lyatoto... Pozdrav!:)

ето и моя поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=BPz3Q6NHBBM

неща майсториш Доре - и с ръцете, и с душата!
Поздрави!

може! последните два дни не съм ги виждала, след 12-и

Благодаря ти:)

а за майсторенето -когато ми идва отвътре...имам нужда сякаш

бяла лястовичка за късмет?!! поздрав

Не знам защо, но това, което прочетох ми прозвуча по радичковски, много образно и живо предадено!
Сръчни ръце имаш, освен това когато една жена има хоби, тя никога не скучае...
винаги съм се чудела на жените, които стоят по кафетата с часове и зяпат минувачите?! Толкова време губят, а могат да направят нещо полезно за себе си или за другите....:))

i az se zavrashtam na tvoqta strqha....
churulik-chik-chik...............

LYUBA

не съм видяла бяла, но есента си е късмет! С този златен септември...

хубав празник е, най-големите стожери на човек! Вяра, надежда и любов! Да са в сърцето ти винаги!

Аз не съм от най-организираните хора, доста време губя в блеене, но ако ми се занимава с нещо - занимавам се. Докато ми е забавно:)

На именния си ден си ми помахала - да си жива и здрава! С вяра, надежда и любов да бъдеш!

Прекрасни снимки. ПОЗДРАВИ !

Лястовичките са ми любими птици, но винаги мистични... Като щъркелите. А ти ми дойде на гости и ми донесе на крилете на твоето късно лятно небе 13000 глас.:) Благодаря ти! Няма нищо случайно, нали. Нищичко!:) Прегръщам те и ти желая светла лястовича седмица. Пак ще дойда. Да съзерцавам небето на Марта... И лястовичките.:)

лястовиче есе...така си го нарекох, хубаво по твоему, както ти умееш, Марта

благодаря! Май наистина ще си отидат на 22-и окончателно и точно тогава ще влезе есента.

небето е любимо мое място за мотаене и губене;) голям горен свят, безкраен и светъл и винаги различен и небезразличен

Забелязах аз този кръгъл глас - неслучайност с 13;)
Няма за какво - аз благодаря на надеждата, на лястовиците и небето за това, което са.
Заповядай!Тепърва започват високите изгреви

Дани, драго ми е, че си надникнала в страничките ми! Може да се нарече "Лястовиче есе" или пък
"Лястовиче небе" или "Лястовици в края на лятото":) Както ти харесва!:)

http://hulite.net//modules.php?name=News&file=article&sid=107270