Снегът тук поваля в понеделник - зърнест, остър и безрадостен. Не натрупа, само напръска пейзажа без да освежи особено. Вчера сутрин небето се опита да изсвири един класически бял и пухкав снежец, който звучеше красиво и се опияняваше сам в летежа си, валеше и падаше бавно, но много бързо спря и се стопи до вечерта.




Мисълта ми обаче беше какво се продава сега в магазините. И тук отвори врати един от веригата еФтинарски, съдържащ в заглавието основно Л и с общо-взето трудно произговоримо име. Не бях го посещавала до вчера, липсва ми интерес към МОЛ-ове и големи магазини, по-скоро обратно. Докарват ми главоболие и ги избягвам. Но пък човек прави какво ли не за децата и приятелите си, способен е на всякакви подвизи и саможертви, като да се подложи на последователно посещение на МОЛ и такъв ефтинарски магазин, с риск да се възстановява дълго след това. Да не се жалвам повече, темата беше какво се предлага днес в магазините...Ами разни шоколади се предлагаха, инстантен чай, бисквити, дето бяха в промоция - следователно изкупени, сок, който също беше разграбен, банани, мандарини, портокали, банани - повтарям се, защото хората сякаш най много там се трупаха, и краставици. Да, краставици! Гръцки. Ама големи, по половин килограм -  наличието на везна в близост до плодовете не ми стана ясно веднага, тъй като се теглели на касата, после се поразмислихме и решихме, че е за проверка на грамажа, сега и аз съм убедена, че няма как всички краставици да са точно 500 грама, а цената беше за бройка - 45 стотинки...
И си идва като по поръчка  Хармс с неговия -


Какво се продава сега в магазините


Коратигин отиде при Тикавеев, но не го намери в къщи. В това време Тикавеев беше в магазина и купуваше месо, захар и краставици.
Коратигин се повъртя пред вратата на Тикавеев и тъкмо се канеше да напише бележка, когато изведнъж видя, че Тикавеев се връща и носи пазарска торба. Щом го съзря Коратигин се разкрещя насреща му: 
- От един час ви чакам!
- Не е вярно - каза Тикавеев, - нямаше ме само двадесет и пет минути.
- Не ме интересува - каза Коратигин - аз от един час съм тук.
- Защо лъжете?! - каза Тикавеев - Срамота е да лъжете.
- Уважаеми господине ! - каза Коратигин - Мерете си приказките.
- Аз смятам, - отвори уста Тикавеев, но Коратигин го прекъсна
- Щом смятате...- каза той, но го прекъсна Тикавеев, който каза:
- Ама и ти си един!
Тези думи така вбесиха Коратигин, че той запуши с пръст едната си ноздра, а с другата се изсекна върху Тикавеев. Тогава Тикавеев извади от чантата си най-голямата краставица и удари Коратигин по главата. Коратигин се хвана с две ръце за главата, падна и умря.
Ей такива големи краставици продават сега в магазините.


Даниил Хармс

"Еволюция на смеха ІІ"
издателство  Кронос 2004

по всяко време, действителност :)) И тук валя така, на сутринта остана само по колите, но ще дойде големият сняг.

"Да изсвири класически бял и пухкав снежец" - много ми хареса този опит, облечен в красиви думи! А - за краставиците и другите " изкушения" - ами така си е и май сме свикнали...
Поздрав, Мартиники, и - внимавай със салатата! :)))

абсурдът все така си го живеем и нещо ми е криво като крива краставица напоследък, няма ми коледния дух все още, дано се намери

Небето вчера само репетира за Коледния си концерт,
когато, знам, ще ни изсвири виолен сняг до колене ;)

Къде остана романтиката на стиха, преди Коледа?!:)))

следващия, мона, напоследък ми е проза, бодлива, и не иде реч за роза, даже не е трънкослива ;)