Преди около петнайсет години ми се случи да посетя Мелник. Тогава пишех настойчиво, участвах сравнително по-често в конкурси и печелех по някоя грамота. Сега ще се разлея леко да поясня, че пари от писане не съм спечелила, макар и доста ...

 Защото слънцето е все по-ценно, колкото се отдалечава, и все по ще ни липсва, а утрините ще стават все по-късни. Дните все по-къси. Материята помни. Замислих се за думата. ДУма. Думай, щерко...Думам ли думам - хем приказвам, хем мисля к...

 Леля Бона била единствената, преди 60 години на село, притежателка на лимоново дръвче. Какво му правела на този лимон, какво му баела - не знам, но една година за Великден, взел че вързал и отхранил 120 лимончета. Цяло село се извървяло...

 ,,,
Лятото се дави на плитко. Джобовете и чувствата да са дълбоки, и да ни пазят умножаващите се наши хора горе - зорко. Зарът е хвърлен, дано вече падне на слънце. Днес имаше гълъб на етажа. Сърцето му туптеше така, че дъждът ни прескоч...

 Горещо е. Юни. Лятото. Пече се хляб за цялата година. Земята е като опалена фурна. Обожавам да пътувам, а по това време край пътя се редят картини. Огромни платна. Плътни мазки с четката на небесния художник. Слънчогледи. Безкрайни жълт...

 Печатите на изгрева и залеза са гаранция за оригиналност на всеки ден. Знак за знатен, небесен произход. Доказателство за автентичност. Закон за неповторимост ...
Дъждовните дни са бедни роднини, които броят дребните монети на дъжда и с...

 
                                                                                                                                                           Песента ми спря на моите устни замлъкнали,                                    ...

 Пътувахме на изток - навсякъде светът цъфти и се раззеленява. Люляците са безкрайно красиви и уханни. Върнахме се - и тук са разцъфтели тази седмица. Пролетта, дори да закъснява, успява да навакса...с всичко да се справи, всичко да и е ...

 
Пролетта витае наоколо, но е доста хладна...Все още не можа да уседне добре, да се позастои, та да я усетим. Не че е за първа година така, изплъзваща се е отколе.  Пролетта - невидимо момиче - така съм я титуловала преди години. Но този...

  Доста време търсих стойки, особено за мънчиките чинийки, които напоследък изрисувах, нямах подходящи стойки. Принудих се да купя три сувенира (впоследствие видях, че са от Рилски манастир), защото вървяха със стойчици в кутията, и пак ...

 Небето на втори април. Петъчно или вангоговско, пролетно или безгрижно - просто априлско синьо небе. Държи ме още, макар два дни след това да валя...
Всичко прецъфтява, бадеми, сливки..вече се изрониха цветовете им. Времето е неумолимо, ...

 Прасковката тъкмо е замълчала. Уморила се е да говори и говори в нейното прасковено розово. Още повече, че никой не я слуша. Всичките и розови думи са се разпилели на листенца...Единствено кривата ябълка до нея, ден след ден, мълчаливо ...

 

След петлите се занимавах с доста неща, правих мартеници, няколко картини с вълнени нишки и пана с вълна. Изобщо беше ми интересно да се позанимавам покрай мартениците и да поекспериментирам с нишки и жива вълна. Обаче пак ме дръпна рису...

 До преди 15-ина години не гледах така на празника осми март. Така благосклонно. Така умилително. Бях по-скоро една високомерна личност, която с насмешка приемаше карамфилите и герберите ( с тиксо) в знак на внимание. Научих се с времето...