Честито Рождество! Много ми се ще да започнем на чисто, да се смирим, за да можем един ден коленопреклонно да измолим един по-мек и бял свят за блудното човечество. Това ми е молитвата, въплътена в ангел за Коледа.

Преди няколко месеца се увлякох по техниката папиемаше. Случайно стана - попадна ми клипче как да си направя чайник от ролка на ролон и хартия  - хвана ме, обичам да пробвам, да се опитам и понякога съм до там. Обаче този път историята с...

 Прашката на следобедното дърво. Залезите се изстрелват все по-бързо...Все по-рано. Ноември става все по-добър. Ловък. Ловим с ноември поразителните последни златни мигове. И поразените врабчета в полет от love. До Голиат ще стреля. Слън...

 Ето че си тръгнаха и последните лястовици - до скоро се мяркаха лястовичите мохикани... Летяха, премятаха се, пищяха над градската градина...Отидат ли си лястовиците - пристигат гарваните. Има такова правило...Лястовиците отнасят после...

 Има дни като мъртво вълнение - земята под краката се дръпва, вкопава те делникът, олюляваш се като в някакъв мътен сън... Е ли - не е ли, било ли е - не е ли било...Понякога реалността изглежда не въз мож на. По-невероятна от кошмар. В ...

 Среднощните облаци се блещеха в прозореца - да, облаците този път, луната мина по реда си с огромното си оранжево око преди две нощи. Нощта е циклоп. Хлопва те по главата и заспиваш дълбоко. Прииждащите пълчища на сънищата те откъсват н...

 Затопли се времето. Изкарахме един своенравен и сприхав април, особняк със зимни температури и вятър, но от години времето никак не ме изненадва неприятно – месеците също имат характер. Април си е с опорно „Р“ и проръм...

 „Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.“
Георги Рупчев, който прави именно това ... Понякога си мисля, че инстинктът ...

 Имаме изключителния късмет да се родим в невероятно красиво кътче на света. Не знам дали можем по всяко време да сме щастливи от факта, че сме родени именно тук, но всеки път като пътувам се удивлявам как навсякъде, ама навсякъде е толк...

Преди около петнайсет години ми се случи да посетя Мелник. Тогава пишех настойчиво, участвах сравнително по-често в конкурси и печелех по някоя грамота. Сега ще се разлея леко да поясня, че пари от писане не съм спечелила, макар и доста ...

 Защото слънцето е все по-ценно, колкото се отдалечава, и все по ще ни липсва, а утрините ще стават все по-късни. Дните все по-къси. Материята помни. Замислих се за думата. ДУма. Думай, щерко...Думам ли думам - хем приказвам, хем мисля к...

 Леля Бона била единствената, преди 60 години на село, притежателка на лимоново дръвче. Какво му правела на този лимон, какво му баела - не знам, но една година за Великден, взел че вързал и отхранил 120 лимончета. Цяло село се извървяло...

 ,,,
Лятото се дави на плитко. Джобовете и чувствата да са дълбоки, и да ни пазят умножаващите се наши хора горе - зорко. Зарът е хвърлен, дано вече падне на слънце. Днес имаше гълъб на етажа. Сърцето му туптеше така, че дъждът ни прескоч...

 Горещо е. Юни. Лятото. Пече се хляб за цялата година. Земята е като опалена фурна. Обожавам да пътувам, а по това време край пътя се редят картини. Огромни платна. Плътни мазки с четката на небесния художник. Слънчогледи. Безкрайни жълт...

 Печатите на изгрева и залеза са гаранция за оригиналност на всеки ден. Знак за знатен, небесен произход. Доказателство за автентичност. Закон за неповторимост ...
Дъждовните дни са бедни роднини, които броят дребните монети на дъжда и с...