Трудно е със заглавията, обикновено писането ми отнема няколко минути, но заглавието може да се закучи. Да не иска да се измисля, да се крие, да не ме улеснява...Обикновено се навървят тъй дълги, че не стига мястото, днес пак щеше да се...

 Тези дни май се завръща тържествено по юнските територии. Не е за сефте, от две-три години май се позадържа и дори си изкарва целия юни - вали, гърми, трещи, пече, прижуря - цялата майска палитра нестабилно време. А липите се изрониха о...

 Обхождането на лозята през годините, ми даде възможност да бъда близо до корена - до небесния и  земния едновременно. Установих лично - доказа ми се, че колкото по-близо си до земята, толкова по-близо си до небето - и това е точно така....

 Вчера един зелен кълвач се стрелна пред очите ми и се загуби в клоните на дърветата - големи и зашумени черници по малката неасфалтирана уличка...Питах се откъде се взеха всички тези птици, които излизат изпод пръстите ми през последнат...

 и винаги го дръжте за ръка! *
Почвам с тези думи на Иван Теофилов от стихотворение, което съм припознала и осиновила :)
Кой, ако не детето спясява човека си в тъмни и мътни времена, кой пръв ще види птицата, катеричката между клоните, кой...

 на духа на една прекрасна мартеница ахнала - в памет на Марион Колева
"  ...и аз така. Но всичко с времето си.
Има един анекдот: баща на момченце и баща на момиченце гледат през прозореца в пролетната градинка как децата си играят. Бащата...

 и вместо косета - кълвачи!
Май е изключителен месец, с невероятен темперамент и на-всичко отгоре - голям лекоатлет! Бегач! Спринтьор...Много бързо бяга при всичките дъждове, които води със себе си и прижурящото слънце - никак не му преча...

 както се оказа, едно мексиканско черноглаво оранжево пиле - Oriole cul-noir
с чинката си поиграх най-дълго
това пиле, както се оказа - мексиканско - се получи с най-извъртяна стойка, поизмислих си малко различно оперение на опашката за ра...

 Приказката съм писала преди повече от десет години, Ще намеря кога точно, като имам време. Принцесата правих тези дни. Най-много си играх с пръстите на ръцете. Голямо пипкане!
Може и да ги движи - ръцете, което още повече ме радва.
РЕд е ...

 Заех се миналата седмица с осъществяването на зеления кълвач. Реализирането - тъй да се каже...( Ние днес не казваме "да сковем кочина", ние казваме да "реализираме кочина" - ако се сещате от кой златен български филм е репликата, изгле...

 Още преди Гергьовден захванах едни по-реалистични пиленца. Кълвачът стана, според мен, чакаше си основата и само преди ден намерих тази кора на пътеката през парка към квартала. 
тук се вижда още телта с която е прикрепен към кората, изб...

Щъркелите са от любимите ми птици, да не кажа най-любимите, но и така ще е вярно! Следя с години няколко гнезда по пътищата, по които обикновено пътуваме, посрещам, изпращам...чакам ги всяка пролет. Тази година попаднах на канал в тубата...

 Това ще е приказка, струва ми се, още не е узряла питата и, но героите са налице.
Първо историята. Оня ден си намерих на пътя нещо като част от абажур или лампа, не разбрах точно какво, но беше леко и веднага си представих как ще ми посл...

 Хванахме се за зеленото от началото на април. Бера си лападец, бера коприва...бера си киселец, бера си джанки! Стоп. Вчера си набрах една кесийка джанки и сега провеждам кастинг за най-добра рецепта! Прегледах състезаващите се пет-шест ...

 Не знам косери ли са, чинки, сипки или канарчета. По-скоро нито едно от тях и всички заедно. Пролетни и шарени. Заедно. Направени са с хартиена топка за основа, лепило,  памук, салфетки и тел. С желание, вдъхновение и радост - за добро ...