Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майкa, наречена Жулиетка Зелената плетка.
Живеели си тримцата в това блато дружно и ...

Страдам от липса на време за "тънко пилеене", и техниката ме изоставя напоследък, някакъв декемврийски хаос, като завихрянето на снежинките от онзи ден, в което бях за малко - хаос в хаоса. Вълшебно беше в съботната сутрин, когато попрос...

Днес при tit. си припомних за първите си срещи с музиката на "Бийтълс", преди 25 години. Нямам  спомен от 8 декември 80-та година,  тогава още не бях чувала нито групата, нито името на Джон Ленън, почнах да ги слушам, ако не се лъжа, към...

Има едно село Белила на картата. Съвсем мъничко селце. Потърсих данни за него - 56  жители към 2007 година. Не съм ходила отдавна там, и като живеех в Бургас пак не помня да съм ходила кой знае колко. Сещам се, че бях на един селски сбор...

Ноември се оказа разкошен. Разточителен, толкова ярък, че чак не беше за вярване. Целият в слънчево злато...Още няколко снимки му направих през последната седмица, в която разходките бяха голямо удоволствие, до прекаляване, до злоупотреб...

И всичкото пак заради самозабравилия се ноември, лудньото, попрекалил със слънце, опиянен и несвойствен. Една красива, разхождаща се, безгрижна неделя край езерото Загорка  
дърветата приличат на хората, орехите особено - един мъдър орех...

Изгревите се плъзгат все по на юг. С всеки изминал ден. В центъра на лятото слънцето се "изправяше" централно в прозореца, безцеремонно нахлуваше и никакви завеси и щори не можеха да го спрат. Сега изгревът изобщо не удостоява с внимани...

Третият четвъртък на третата седмица на ноември си има особена френска връзка, почти аферистична. Оплетена с нежен плодов аромат, с тънки филизи и леки мехурчета и определено вината е винена, конкретно - на новото божоле.
Именно на този ...

Бях се загрижила за тази есен. Струваше ми се, че не е достатъчно рижо-златокоса, дърветата сякаш губеха листата си преди те съвсем да се нашарят, още на зелено. Мислех си, че нещо не е съвсем наред...Не съм била права. Последната седмиц...

Не ми е до чай с автора,
нито до официални визити,
вече сезони няколко

Мек и смълчан ден. Смирен.
Догарят есенните свещи на дърветата - бавно се стапят короните, листо по листо, капят в жълто, кафяво, червено.
Търся клен, млъкнало ми е, намери ме клен.

Днес по католическия календар е Хелоуин или денят на Вси светии - празник, останал още от времето на келтите, свързан с края на прибирането на реколтата и междата на която е стъпил последния октомврийски ден, свързан с огъня, гоненето на...

Напоследък се случва да съм част от листопада - два - три пъти. Няма как да се опише вярно и точно усещането, няма как и да заснема този жертвен миг на листата - но е виртуозно, възторжено красиво и си струва да си вътре в картинката, ко...

Толкова ледени късове -
сякаш градушка е падала,
не съм и разбрала

Лицата на октомври не са малко. Може да са всякакви, може да са различни за всеки...  Няколко са за мен. Миналата година си взех едно такова лице и го сложих в рамка. Всъщност това е снимка на миналогодишната есен :
Мислех си , че е време...