МИСТИЧНА ПРЕДСТАВА ЗА ВРЕМЕТО НА Т. ТИМЕВ. КРИТИКА

ЦВЕТАН ИВАНОВ

               Представеното от Т. Тимев прилича на една фантастична приказка, която не съдържа логично обяснение, а само едно изкривено ненаучно собствено виждане за времето. Това търсене от древността до днес го има в хиляди различни варианти, но нито един не разкри същността на времето. Защото една научна теория е най-близо до истината, само когато има за основа старото доказано научно познание, на която е логично продължение, с възможност за опитна проверка. В противен случай теорията не може да се нарече научна, а си остава фантастична измислица, защото науката не се вписва в раздела на художествената литература. Затова времето си остана, най-голямата загадка на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, защото измислиците не могат да го превърнат в реална физическа същност.
        С груба алогичност, Т. Тимев формулира определението за съзнание извадено само от думата съзнание – consciencia (означаващо съвест, съзнание). Ако му поискаме отговор на въпроса - може ли да съществува съзнание без разум? При това положение със сигурност няма да получим логичен научен отговор, а ще започне с усукано мистично-божествено съзнание, с което най-много той борави и обвързва времето. Би трябвало, първо да определи единственото човешко съзнание, което познаваме и тогава да продължи. То разбира се е комплексно обвързване на физическата структура на човешкия мозък и неговата психична дейност, с интелектуален връх логичното мислене: аналитично и синтетично, или това е Разумния човек. Тогава никак не е смешно, че компютрите след 2050 г. може да получат възможност за постигане на човешката разумност. Защото компютрите сега са на първото информационно ниво, и стоят по-ниско от бозайниците, които имат чувственост и зачатъци на фантазия като хитрост, но не могат да мислят логично. Това е причината да не проявяват разумно творчество, от което нямат необходимост, а притежават само програмирани инстинкти, с което стоят над компютъра и в хода на еволюционното си развитие могат да се самопрограмират. 
        От изложеното до тук излиза, че без формиране на логично мислене, което също е в процес на развитие при човекът, няма разум. Това означава, че логичното мислене е истинския атрибут на разума. Следователно разум е: Физическо и психическо единство на човешкия мозък функциониращ с информация, чувство, фантазия и логично мислене – аналитично и синтетично. Такава система вече може да бъде разумна, а това означава самоосъзнаване, а съвестта е процес на историческо развитие на човешките добродетели. С неверни определения и изводи не се постига истината за едно нещо, а се стига до заблуждаваща мистична измислица, с която борави Тимев. По-нататък той отделя числото от знака или символа и приписва на знака нереални качества, а знак число и символ са едно и също нещо, с което математиката прави своя анализ. Понятията и категории като думи са изградени от знаци наречени букви, с които Разумният човек прави философския синтез. От това следва, че следващата стъпка към бъдещия персонален компютър, робот ще бъде общуването с думи, което е пътя към логичното мислене, път към разумът. По този път роботът ще получи чувственост, фантазия и логично мислене или ще върви по извървяния милиарди години път на неразумната еволюция, само че ще бъде много по-кратък, защото създателя е разумното същество, човек. Това опровергава необходимостта на материалната еволюция от разумен божествен двигател, а невзрачното разумно същество, човек придобива божественост, сътворяваща разум. Защото прави в кратки срокове това, което Бог не може да направи с магическата си пръчка, а на неразумната еволюция и бяха необходими 15 милиарда години.
        Тези 15 милиарда години са необходимото време на неразумната еволюция да постигне чрез метода на пробата и грешката живот и разум на нашата Земя. Бог би означавало нещо, което знае всичко, може всичко и го прави мигновено. На Бог не му трябва време за сътворението, а му трябва достоверност, че такъв процес е възможен, но до сега никой не е наблюдавал такъв процес, което го причислява към невъзможните процеси. Но на всички е ясно едно, че колкото един процес се приближава до мигновеността, той се превръща във взривоопасен. Изводите за формиране на разума, които правя, са върху открития в биологията. 
        Биолозите са открили при бозайниците, че двете полукълба са чувствени или функционално симетрични и работят с художествено-образно мислене. Детето също е с две животински полукълба. Разумът се появява като функционална асиметрия на мозъка. Откритието е направено през 1982 г. Едното животинско чувствено полукълбо (лявото) на прародителя ни се превръща в логично, абстрактно при еволюционното развитие и се появява разумът. Така мислещото логично ляво полукълбо заредено от символи понятия и категории като думи, изработени от животинските чувствени полукълба, определя разума. При детето за втори път се появява разумът предопределен генетично, и ако няма кой да го обучават с обективно вярно познание, то си остава животинче загубило инстинктите и не получило разум. 
Това са логични изводи от откритието за функционалната асиметрия на мозъка, която чрез началното правилно формиране на човешкото същество при детето, могат да се решат много комплексни лични, обществени и научни проблеми, без мистика и религия. Тимев е психатър и трябва да познава постиженията в биологията свързани с мозъка, а не да приписва мислене на времето. Продължителността на събитията определят времето, а те протичат между обективните и вътре в обективните структури и форми на материята. Тук е отговора на въпроса Защо? Същността на времето не е мисленето, защото то е първична неразумна субстанция, свързана със същността на материята и антиматерията. Отговорим ли на въпроса, може ли времето да бъде вторично, а не първично ще се приближим до неговото същност. 
Единственото вярно, е че Новата физика е свързана с времето, което физиците търсят чрез ускорителите на елементарни частици, но вървят диаметрално на мисленето към първичната неразумна субстанция на времето, безструктурно начало на всичко, като търсят точковидната елементарна частица. 
Затова казаното като обобщение, от Т. Тимев за времето е прекалена илюзия, която вместо да намалява заблужденията, ги увеличава: "Времето е фантазиращо, мислещо, мечтаещо, емоционализиращо, то е свързано със световната воля". По-нататък приписва интелект и на формата. Но възможно ли да има интелект без изложеното в цитата, което времето не може да съдържа? Схоластиката, ако го прочете ще се самоубие от завист. 
        В Портал 12 по тази теория на Т. Тимев има 5 несъстоятелни коментара на английски като отговор от него, на които съм отговорил логично и по същество. Още в първият коментар Тимев вместо да направи компетентен отговор, той принизява дискусията като заплашително казва: "Как смееш да отхвърляш моята теория, която не познаваш..." Това не е пътя към Новата физика, а път към извращаване на науката, път към лъженауката ВЪВ ВРЕДЕ НА НАУКАТА.