Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2018 08:09 - Как да се направи здравната реформа?
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                    Категория: Форум за политика и гражданско общество

      Проф. Атанас Щерев: Здравната реформа трябва да е отговорност на цялото правителство

В последните седмици тече разгорещена дискусия относно предложените промени за реформа от министър Кирил Ананиев. Преди всичко смятам, че реформата в здравеопазването трябва да се прави не само от Министерство на здравеопазването (МЗ), а от целия Министерски съвет. Това е необходимо, защото на първо място необходимите промени в здравния сектор трябва да бъдат мащабни и стратегически обвързани, а не частични и на парче. На второ място, нужната реформа, целяща дългосрочни ползи, ще бъде изключително болезнена в краткосрочен план. На трето, промените в българското здравеопазване изискват сериозен финансов ресурс, но това не означава, че Министерство на финансите трябва да управлява размера на промените .

МЗ е едно от най-слабите звена във всички досегашни правителства, затова смятам, че то трябва да се трансформира в много по-мощна структура като например Министерството на труда и социалната политика, което управлява над 10% от бюджета на държавата.

Следващото действие според мен е да спрем със заблужденията и изкривяванията на фактите.

Първото такова заблуждение се съдържа в чл. 52 от нашата Конституция, който гласи че всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ, уредена със закон. Безплатна медицинска помощ никога не е имало и не може да има. Който не е съгласен с този факт трябва да се запознае с научни трудове в областта на икономиката, публичните финанси, социалните дейности и здравния мениджмънт, а не да изказва „наизуст“ популистки идеи. Обществените плащания за здраве може да са в размер на един изкуствено поддържан минимум и да достигат практически до безкрайност (защото възможностите на съвременната медицина са безгранични и зависят изключително от обема на финансиране). Още преди 150 години е измислена и приложена в здравеопазната и пенсионната система солидарността. Богатите плащат повече, бедните по-малко, а всички ползват еднакво. Солидарните вноски във всеки фонд поставят лимит на плащанията и там разпределянето на ресурса е от съсловните организации за степента на заплащане на различните дейности и от друга страна за контрол от страна на платеца за качество на извършената дейност и удостоверяване, че тя в действителност е извършена. Поради тази причина смятам, че чл. 52 на Конституцията трябва да гласи „всеки български гражданин има право на солидарно предплатена медицинска помощ, уредена със закон“. Промяната на Конституцията в тази част трябва да бъде извършена от орган, който е оторизиран за това.

И още нещо. За една осигурителна система много важно е доверието на участващите в нея граждани. Какво доверие могат да имат българските граждани в нашата НЗОК, когато преди години бяха „отмъкнати“ над 1,5 млрд. лева от здравноосигурителни плащания, за да бъде закърпен?! Да се върнат тези средства в бюджета на Касата – това е въпрос на справедливост и доверие в здравно осигурителната система в България.

Следващата заблуда, според мен, се корени най-вече в чл. 45 ал. 1 т. 3 в Закона за здравното осигуряване, която гласи, че извънболничната и болничната медицинска помощ за диагноза и лечение се плаща от НЗОК. От този нормативна постановка излиза, че има безлимитно заплащане на всички здравеопазни дейности или че Касата плаща на 100% всички диагностични и лечебни дейности в доболничната и болничната практика. Всеки, запознат с българското здравеопазване, знае, че тази законово регламентирана претенция не е вярна, но така е записано в Закона. Хем държавата е против кешовите плащания, а всъщност без елементарна законова регламентация ги стимулира.

Друга порочна практика в нашата страна е да крием нелицеприятни данни в нашето здравеопазване. Така например данните за перинатална смъртност в България (мъртво раждания и смърт на новородено до 6 ден след раждането), е меко казано неточна. В учебниците по акушерство пише, че вероятната степен на перинатална смъртност у нас е 15-17 на 1000. Европейска статистика постановява, че в Източна Европа тя е 23 на 1000. В друга статистика на ЕС за 29 страни от Европа се вижда, че от България не са подадени данни. За 2017 г. според Националния статистически институт (НСИ) в България са починали 170 бебета. При 64 хил. раждания това прави 2,4 на 1000 детска смъртност, като най-вероятно реалните данни са 15 на 1000, което прави около 960 починали деца. Подобни нереални данни има в почти всички медицински специалности.

Имайки предвид тези и други факти мисля, че наред с „оздравяването“ на поведението ни трябва да се постави ударение върху няколко здравни политики в България преди да се говори за мащабни промени и реформи. На първо място трябва да се постави ударение върху профилактиката и доболничната помощ, която включва първичната помощ, диспансеризацията, спешната помощ и т.н. Що се отнася до профилактиката, искам да кажа, че преди 15 години държах реч в Брюксел, в която получих одобрение и аплодисменти на тезата, че когато управляващите дадат пари за лекарства всички са доволни – и правителство, и фармацевтичната индустрия, и пациентите, но ефектът е краткосрочен. Ако се насочат повече ресурси за профилактика резултатът е дългосрочен и е с най-големи ползи. Правителствата у нас обаче не го правят, защото ефектите от една такава политика ще дойдат след 10-15 години, когато те вече няма да са на власт. У нас непрекъснато се говори за профилактика, а много малко се върши в посока на нейното осъществяване. По мои разчети за профилактични мероприятия по степен на обхващане на населението, както до 1989 г., са необходими най- малко около 250 млн. лева. За 2017 г. бюджетът на държавата предвижда 70 млн. лева за профилактични дейности и контрол на медицинските дейности, като няма разграничение за финансирането на двете пера. Тази сума е крайно недостатъчна.

Друга важна здравна политика е отношението към държавните и общински болници. Практика в последните години стана болници, които изпадат в тежки задължения, да бъдат субсидирани, да се сменят ръководствата на тези държавни и общински лечебни заведения и отново да се продължава същия курс, без да се намерят решения на проблемите. Смятам, че изходът трябва да се търси в регламентиране какво представлява фалитът на една болница. Лечебното заведение за болнична помощ, което и да е то, при невъзможност да покрива задълженията си трябва да се обявява във фалит. Тогава се назначава синдик, а през това време болницата продължава да работи, защото не може хиляди или десетки хиляди граждани да бъдат оставени на произвола на съдбата, провежда се търг, идва нов собственик и поема съответните задължения. Новият собственик може да е частна фирма, НПО, осигурителен фонд (за това е нужно да се промени закона) По този начин най-после ще се сложи ред на съществуването на лечебните заведения в една конкурентна среда с най-големи ползи за българските граждани и пациенти. Солидарното финансиране от осигурителни фондове и по грантово финансиране от държавата са солидно основание платците в случая държавата и осигурителните фондове да управляват по пазарен път обхвата и качеството на извършваната дейност на финансираните лечебни заведения. Когато се оплакваме, че частните болници поемат само леките и доходоносни случаи, а за държавните болници остават тежките, това означава че държавата не е на мястото си да диференцира заплащането на леки и тежки случаи. Многократно се предлагат Диагностично Свързаните Групи /DRG/ като решение на проблема, но изглежда е по- удобно да се обвиняват лечебните заведения, отколкото да си свършим работата.

Смятам, че по схемата на разплащане в дискусиите за реформа на българското здравеопазване и здравно осигуряване, освен обсъжданията трябва да има и действия. В тези действия трябва да има нещо, което сме предлагали още преди 15-20 години, а именно регламентиране на доплащанията за медицински дейности. Националната здравно осигурителна каса, без значение дали ще остане една или няколко в конкурентна среда, понастоящем плаща с нейния бюджет между 35-50% от диагностично-лечебната дейност в страната. Естествено че трябва да има реално работещ втори стълб на допълващо доброволно здравно осигуряване. То ще плаща приблизително между 40-50% от лечебно-диагностичната дейност.

Много важно е при този втори стълб да има специално създаден фонд за безимотни и бедни граждани, който да финансира техния достъп до здравни грижи. Не може да заобикаляме парливите теми и да не кажем, че в България има около 2 млн. български граждани, които нито внасят здравни осигуровки, нито могат да се осигуряват допълнително. Държавният бюджет би трябвало да се погрижи за тяхното доплащане. Това е възлов момент в реформата и ако не се предвиди такъв фонд, то промените ще бъдат обречени на провал. Третият стълб на здравноосигурителния модел може да бъде доброволно здравно застраховане за екстремно и скъпоструващо лечение, операции и процедури. (Само отварям една скоба - да не се направи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО застраховане, за да се налеят пари в някои застрахователни фондове, които да фалират и парите да изчезнат като от КТБ!) Отделно МЗ по грантови програми, а не със субсидии трябва да финансира здравеопазни дейности предимно с профилактична насоченост и диагностика и лечение на социално значими заболявания. Останалото над заплащането на осигурителните фондове трябва да се доплаща от потребителя по уговорени с изпълнителя на медицинска помощ цени. Така е в цивилизования свят и не виждам защо да е различно в България. Смятам обаче, че при такава система на осигуряване и застраховане няма да имат никакво място кешовите плащания, които са най-неизгодни за пациентите, особено за болни, възрастни и бедни граждани.

Извън разгледаните въпроси остават важни теми, като образование на медицинските специалисти, диспансеризация, организация на спешната помощ, качество и контрол на медицинските дейности, акредитация и сертифициране, а също и дигитализация на здравната система. Впрочем, когато говорим за такава електронна система в здравеопазването, трябва да се оповести колко ще струва всеки модул на една такава информационна система, а не да се говори в стил „петилетката за три години.“ Електронизацията в здравеопазването е една от най- скъпите промени във всяка страна.

Накратко, смятам че една справедлива и приета от всички здравноосигурителна система трябва да усвои и притежава като мисия , принципи и ценности СОЛИДАРНОСТ, КОНКУРЕНЦИЯ, ПРОФИЛАКТИКА, КАЧЕСТВО и КОНТРОЛ!

Именно за това ще завърша с това, с което започнах – здравната реформа трябва да е мащабна, всеобхватна, стратегически обвързана и да бъде отговорност на цялото правителство, за да се постигнат търсените ефекти.

копие от http://www.atanas-shterev.com/?m=201810



Гласувай:
4



1. codetroina - сложна задача/ безплатна , или доплатена от Бюджета,
14.11.2018 09:31
здравна и медицинска помощ, това е поредната демагогия..и бла бла бла..
в България няма кой да внвсе достатъчно пари в Здравната каса..
на 2 млн/мисля , че не са и на постоянвеен договор/ работещи..
плюс 2 млн бедни/неплащащи здр осиг, и 2, 5 млн пенсионери..
няма как да излезе сметката..това са фактите, не са нужни
Висша математика, или Доклади на академичен език..
няма полезен ход за сега, освен, да върнат милиардите изнесени навън..
после, е лесно, и хората ще се зап1чнат да се връщат..
ами, с работните места е..още по сложна..
така мисля аз...
Спасението е поединично , апропо, и винаги е било...
това аз наричам Духовна Еволюция, то друга ..няма..
пр.ден..

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628629
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031